Мишел Платини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за бившия френски футболист Мишел Платини. За настоящия бразилски футболист, известен със същото име, вижте Мишел Мешкита.

Златна топкаPallonedoro.svg
Flag of France.svg Мишел Платини
Michel Platini 2008.jpg
Лична информация
Роден Мишел Франсоа Платини
21 юни 1955 г. (1955-юни-21) (61 г.)
Жоф, Flag of France.svg Франция
Ръст 178 cm
Пост Атакуващ полузащитник
Юношески отбори
1966–1972 Flag of France.svg АС Жоф
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1972–1979
1979–1982
1982–1987
Общо:
Flag of France.svg Нанси
Flag of France.svg Сент Етиен
Flag of Italy.svg Ювентус
181
104
147
432
(98)
(58)
(68)
(224)
Национален отбор
1976–1987
1988
Flag of France.svg Франция
Flag of Kuwait.svg Кувейт
72
1
(41)
(0)
Треньор
1988–1992 Flag of France.svg Франция
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Мишел Платини в Общомедия

Мишѐл Франсоа̀ Платинѝ (на френски Michel François Platini, р. 1955) е бивш френски футболист, треньор и бивш президент на УЕФА (2007 – 2016). Той е смятан за един от най-елегантните полузащитници за своето време.

Роден е в Жоф и има италианска кръв. Започва състезателната си кариера в Нанси, а след това преминава в АС Сент Етиен, където печели шампионската титла във Франция през 1981. Закупен е през 1982 от италианския отбор Ювентус и отбелязва 68 гола в 147 мача като полузащитник. Платини помага на тима за спечелването на две титли, купата на Италия, КЕШ и КНК.

Платини е капитан на националния отбор по футбол на Франция на Европейско първенство по футбол през 1984, когато отбелязва най-много голове — 9, а Франция става европейски шампион. Платини е втори по броя на отбелязаните голове за националния отбор по футбол на Франция след Анри.

Печели Златната топка в три последователни години (1983, 1984 и 1985), което тогава е прецедент в историята на отличието.

Клубове[редактиране | редактиране на кода]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

Национални[редактиране | редактиране на кода]

Има 72 мача и 41 гола за националния отбор на Франция, като в 49 от срещите е капитан.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клубно представяне Първенство Купа Континентални Общо
Сезон Клуб Първенство Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Франция Лига Купа на Франция Европа Общо
1972–73 Нанси Дивизия 1 4 2 - - 4 2
1973–74 21 2 3 0 - 24 2
1974 – 75 Дивизия 2 32 17 6 13 - 38 30
1975–76 Division 1 31 22 7 6 - 38 28
1976–77 38 25 1 0 - 39 25
1977–78 36 18 10 7 - 46 25
1978–79 19 12 5 3 - 24 15
1979–80 Сент Етиен Дивизия 1 33 16 7 5 7 5 47 26
1980–81 35 20 10 5 7 4 52 29
1981–82 36 22 8 5 2 0 46 27
Италия Първенство Купа на Италия Европа Общо
1982–83 Ювентус Серия А 30 16 9 7 9 5 48 28
1983–84 28 20 7 3 8 2 43 25
1984–85 30 18 9 4 9 7 48 29
1985–86 30 12 6 1 6 3 42 16
1986–87 29 2 8 1 4 2 41 5
Общо Франция 285 156 57 44 16 9 358 209
Италия 147 68 39 16 36 19 222 103
Общо за кариерата 432 224 96 60 52 28 580 312

[1]

Национален отбор по футбол на Франция
Година Мачове Голове
1976 5 4
1977 7 2
1978 6 4
1979 4 2
1980 6 5
1981 4 2
1982 10 4
1983 4 1
1984 10 13
1985 6 2
1986 9 2
1987 1 0
Общо 72 41

Треньорска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Президент на УЕФА[редактиране | редактиране на кода]

Като президент на УЕФА Платини променя формата на европейското първенство по футбол. През 2016 г. броят на участниците ще нарастне от 16 на 24, а през 2020 г. първенството ще се проведе в 13 държави вместо в една или две както преди това. [2]

През 2016 г. Платини подава оставка като президент на УЕФА, след като е наказан за изключване от футбола за 6 години заради това, че бившият президент на ФИФА Сеп Блатер му е превел 2 милиона швейцарски франка. Платини обжалва пред Спортния арбитражен съд (КАС) в Лозана, но съдът само намалява наказанието на 4 години и той се оттегля от поста. Платини обявява, че е разочарован от решението и на следващия конгрес на УЕФА ще депозира официално оставката си. На Евро 2016 не е допуснат до официалната ложа и може да посещава стадионите като обикновен зрител. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Michel Platini – Goals in International Matches. // Rsssf.com, 21 April 2011. Посетен на 2012-09-20.
  2. ((de))  Nächste Reform der Fußball-EM?. // www.sportschau.de. WDR, 6 октомври 2013. Посетен на 6 октомври 2013.
  3. Мишел Платини подаде оставка като президент на УЕФА, Дневник, Спорт, 13:05 ч. на 9 май 2016 г.