Мишел Платини
Тази статия е за френския футболист Мишел Платини. За настоящия бразилски футболист, известен със същото име, вижте Мишел Мешкита. | Мишел Платини Michel François Platini | |||||||||
.jpg) | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Мишел Франсоа Платини 21 юни 1955 г. | ||||||||
| Ръст | 178 cm | ||||||||
| Пост | атакуващ полузащитник | ||||||||
| Награди |  | ||||||||
| Подпис | .png) | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства. | |||||||||
| Мишел Платини в Общомедия | |||||||||
Мишѐл Франсоа̀ Платинѝ (на френски: Michel François Platini, р. 1955) е френски футболист, треньор и президент на УЕФА (2007 – 2016). Той е смятан за един от най-елегантните полузащитници за своето време.
Роден е в Жоф и има италианска кръв. Започва състезателната си кариера в Нанси, а след това преминава в АС Сент Етиен, където печели шампионската титла във Франция през 1981. Закупен е през 1982 от италианския отбор Ювентус и отбелязва 68 гола в 147 мача като полузащитник. Платини помага на тима за спечелването на две титли, купата на Италия, КЕШ и КНК.
Платини е капитан на националния отбор по футбол на Франция на Европейско първенство по футбол през 1984, когато отбелязва най-много голове – 9 в 5 мача (рекорд за най-резултатен голмайстор в историята на европейските първенства), а Франция става европейски шампион. Платини е втори по броя на отбелязаните голове за националния отбор по футбол на Франция след Анри.
Печели Златната топка в три последователни години (1983, 1984 и 1985), което тогава е прецедент в историята на отличието.
Клубове
[редактиране | редактиране на кода]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Клубни
[редактиране | редактиране на кода]- 1978 Купа на Франция (Нанси)
- 1981 Шампионска титла във Франция (Сент-Етиен)
- 1981 Финалист за Купата на Франция (Сент-Етиен)
- 1982 Финалист за Купата на Франция (Сент-Етиен)
- 1983 Купа на Италия (Ювентус)
- 1983 Финалист за КЕШ (Ювентус)
- 1983 Топ-стрелец на Серия А (16 гола)
- 1983 Златна топка
- 1984 Шампионска титла в Италия (Ювентус)
- 1984 КНК (Ювентус)
- 1984 Суперкупа на Европа (Ювентус)
- 1984 Топ-стрелец на Серия А (20 гола)
- 1984 Златна топка
- 1985 КЕШ (Ювентус)
- 1985 Междуконтинентална купа (Ювентус)
- 1985 Топ-стрелец на Серия А (18 гола)
- 1985 Златна топка
- 1986 Шампионска титла на Италия (Ювентус)
Национални
[редактиране | редактиране на кода]- Световно първенство по футбол през 1978: Групи
- Световно първенство по футбол през 1982: Четвърто място
- Европейско първенство по футбол 1984: Победител
- 1985 Междуконтинентална купа на нациите: Победител
- Световно първенство по футбол през 1986: Трето място
Има 72 мача и 41 гола за националния отбор на Франция, като в 49 от срещите е капитан.
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]| Клубно представяне | Първенство | Купа | Континентални | Общо | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Сезон | Клуб | Първенство | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове |
| Франция | Лига | Купа на Франция | Европа | Общо | ||||||
| 1972–73 | Нанси | Дивизия 1 | 4 | 2 | - | - | 4 | 2 | ||
| 1973–74 | 21 | 2 | 3 | 0 | - | 24 | 2 | |||
| 1974 – 75 | Дивизия 2 | 32 | 17 | 6 | 13 | - | 38 | 30 | ||
| 1975–76 | Division 1 | 31 | 22 | 7 | 6 | - | 38 | 28 | ||
| 1976–77 | 38 | 25 | 1 | 0 | - | 39 | 25 | |||
| 1977–78 | 36 | 18 | 10 | 7 | - | 46 | 25 | |||
| 1978–79 | 19 | 12 | 5 | 3 | - | 24 | 15 | |||
| 1979–80 | Сент Етиен | Дивизия 1 | 33 | 16 | 7 | 5 | 7 | 5 | 47 | 26 |
| 1980–81 | 35 | 20 | 10 | 5 | 7 | 4 | 52 | 29 | ||
| 1981–82 | 36 | 22 | 8 | 5 | 2 | 0 | 46 | 27 | ||
| Италия | Първенство | Купа на Италия | Европа | Общо | ||||||
| 1982–83 | Ювентус | Серия А | 30 | 16 | 9 | 7 | 9 | 5 | 48 | 28 |
| 1983–84 | 28 | 20 | 7 | 3 | 8 | 2 | 43 | 25 | ||
| 1984–85 | 30 | 18 | 9 | 4 | 9 | 7 | 48 | 29 | ||
| 1985–86 | 30 | 12 | 6 | 1 | 6 | 3 | 42 | 16 | ||
| 1986–87 | 29 | 2 | 8 | 1 | 4 | 2 | 41 | 5 | ||
| Общо | Франция | 285 | 156 | 57 | 44 | 16 | 9 | 358 | 209 | |
| Италия | 147 | 68 | 39 | 16 | 36 | 19 | 222 | 103 | ||
| Общо за кариерата | 432 | 224 | 96 | 60 | 52 | 28 | 580 | 312 | ||
| Национален отбор по футбол на Франция | ||
|---|---|---|
| Година | Мачове | Голове |
| 1976 | 5 | 4 |
| 1977 | 7 | 2 |
| 1978 | 6 | 4 |
| 1979 | 4 | 2 |
| 1980 | 6 | 5 |
| 1981 | 4 | 2 |
| 1982 | 10 | 4 |
| 1983 | 4 | 1 |
| 1984 | 10 | 13 |
| 1985 | 6 | 2 |
| 1986 | 9 | 2 |
| 1987 | 1 | 0 |
| Общо | 72 | 41 |
Треньорска дейност
[редактиране | редактиране на кода]- 1988 – 1992 г. – треньор на националния отбор на Франция
- Европейско първенство по футбол 1992: групи
Президент на УЕФА
[редактиране | редактиране на кода]
Като президент на УЕФА Платини променя формата на европейското първенство по футбол. През 2016 г. броят на участниците ще нарасне от 16 на 24, а през 2021 г. първенството ще се проведе в 13 държави вместо в една или две както преди това. [2]
През 2016 г. Платини подава оставка като президент на УЕФА, след като е наказан с изключване от футбола за 6 години заради това, че бившият президент на ФИФА Сеп Блатер му е превел 2 милиона швейцарски франка. Платини обжалва пред Спортния арбитражен съд (КАС) в Лозана, но съдът само намалява наказанието на 4 години и той се оттегля от поста. Платини обявява, че е разочарован от решението и на следващия конгрес на УЕФА ще депозира официално оставката си. На Евро 2016 не е допуснат до официалната ложа и може да посещава стадионите като обикновен зрител. [3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Michel Platini – Goals in International Matches // Rsssf.com, 21 април 2011. Посетен на 20 септември 2012.
- ↑ Nächste Reform der Fußball-EM? // www.sportschau.de. WDR, 6 октомври 2013. Посетен на 6 октомври 2013. (на немски)
- ↑ Мишел Платини подаде оставка като президент на УЕФА, Дневник, Спорт, 13:05 ч. на 9 май 2016 г.
| |||||||||||
|
