ФК Ювентус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ювентус)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Italy.svg Ювентус
Juventus FC 2017 icon (black).svg
Емблема на футболния клуб
Juventus v Real Madrid, Champions League, Stadium, Turin, 2013.jpg
Прозвище „Старата госпожа“
„Бианконерите“
„Зебрите“
Основан 1 ноември 1897 г.;
преди 123 години
 (1897-11-01)
Държава Италия
Стадион Ювентус Стейдиъм
Капацитет 41 507
Собственик Flag of Italy.svg Семейство Аниели
Президент Flag of Italy.svg Андреа Аниели
Треньор Flag of Italy.svg Андреа Пирло
Първенство Серия А
2020/21 4-о
Уебсайт www.juventus.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Настоящ сезон или издание на турнира Ювентус 2020/21
ФК Ювентус в Общомедия

ФК „Ювентус“ (на италиански: Juventus Football Club, Juventus – от латинската дума за „младост“) със седалище в град Торино, Северна Италия, познат и като „Ювентус“, накратко „Юве“, е сред най-старите и успешни отбори не само в Италия, но и в Европа и света. „Бианконерите“ са сред най-титулуваните отбори за всички времена. Основан е на 1 ноември 1897 г. и играе домакинските си срещи на стадион „Ювентус Арена“ в Торино, Северна Италия. Отборът играе в черно-бели раирани фланелки и черни или бели гащета. Някои от известните му прякори са „Старата госпожа“, „бианконерите“ и „зебрите“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1897 – 1905)[редактиране | редактиране на кода]

Основан през 1897 г. като Спортен клуб „Ювентус“ от група млади студенти, като сред тях е и първият президент на клуба – Еудженио Канфари. Клубът се присъединява към Италианското футболно първенство през 1900 г. В този период екипът на отбора е в розово и черно. Той печели първата си шампионатна титла през 1905 г. По това време екипът му вече придобива днешния си облик – черни и бели ивици, и е вдъхновен от английския отбор Нотс Каунти.

Години на господство (1923 – средата на 20 век)[редактиране | редактиране на кода]

Сивори, Чарлс и Бониперти: Магичното трио

През 1923 г. собствениците на автомобилния производител Фиат поемат управлението на клуба и построяват нов стадион. Това помага за спечелването на втора титла в италианския шампионат. С течение на времето клубът се превръща в символ на италианската култура поради успехите, някои от които оказват значително влияние върху италианското общество, особено през 30-те и 40-те години на 20 век. Това е видно в приноса на клуба в Националния отбор по футбол на Италия в период без прекъсване от втората половина на 1920 г., признат като един от най-влиятелните в международния футбол и след решаващата роля в Италия за спечелването на Световното първенство по футбол през 1934 г.

Ерата Трапатони (1980 – 1990)[редактиране | редактиране на кода]

Тази ера през 80-те години на 20 век е изключително успешна за клуба. Още в началото на десетилетието „Ювентус“ печели три титли, като общият им брой става 20. Така той добавя втора звезда върху клубната си емблема, с което се превръща в първия италиански отбор с две звезди. През 1982 г. Паоло Роси е обявен за футболист на годината, а през 1983, 1984 и 1985 г. Мишел Платини получава приза за футболист на годината. Така „Ювентус“ става първият клуб, чиито играчи печелят в четири последователни години. През 1985 г. „Ювентус“ печели и първата си Шампионска лига (тогава КЕШ), като на финала побеждава отбора на Ливърпул с 1:0. Победният гол е вкаран от Мишел Платини от дузпа. Така „Ювентус“ става първият отбор спечелил всички турнири на УЕФА.

Със спечелването на титлата от 1986 г. идва краят на тази ера, като в останалата част от десетилетието доминират отборите на Наполи, Милан и Интер. През 1990 г. „Ювентус“ се премества на стадион „Деле Алпи“.

Ерата на Липи и новият век (1994 – 2003)[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. начело на отбора застава Марчело Липи. Още през първия си сезон печели Серия А с играчи като Чиро Ферара, Роберто Баджо, Джанлука Виали и младока Алесандро Дел Пиеро. През следващия сезон Ювентус е отново на върха на европейската сцена, печелейки Шампионска лига за втори път. На финала побеждава „Аякс“ след изпълнение на дузпи (1:1 в редовното време). След идването на играчи като Филипо Индзаги, Зинедин Зидан и Едгар Давидс отборът успява да достигне още два финала на Шампионска лига през 1997 и 1998 г., но ги губи от „Борусия Дортмунд“ (с 1:3) и „Реал Мадрид“ (с 0:1). Същевременно печели Серия А през 1997 и 1998 г., Суперкупата на УЕФА и Междуконтиненталната купа.

С отбора подписват играчи като Джанлуиджи Буфон, Павел Недвед и Давид Трезеге. С тяхна помощ отборът печели Серия А през 2002 и 2003 г. и достига финал в Шампионска лига през 2003 г., като губи от „Милан“ след изпълнение на дузпи (0:0 в редовното време).

Скандалът „Калчополи“ и упадък на отбора (2006 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

2006 г. се превръща в ужасяваща за отбора поради избухването на грандиозен скандал, свързан с уреждане на мачове в италианския футбол. В резултат на това 5 отбора биват наказани, единият от които е „Ювентус“. Отборът бива изпратен за първи път в историята си в Серия Б, като са му отнети двете титли от 2005 и 2006 г. Той бива напуснат от някои от звездите си като Златан Ибрахимович, Патрик Виейра, Джанлука Дзамброта, Лилиан Тюрам и Фабио Канаваро. За сметка на това лоялните Алесандро Дел Пиеро, Павел Недвед, Джанлуиджи Буфон, Давид Трезеге и Мауро Каморанези остават, за да върнат отбора в Серия А.

След като прекарва един сезон в Серия Б, „Ювентус“ се завръща в Серия А гладен за успехи, но те така и не идват. Следва серия от треньорски рокади, но успехите все още ги няма. Така два поредни сезона – 2009/10 и 2010/11 отборът се класира на седмо място, нещо съвсем нетипично за отбор с шампионски амбиции.

Отново на върха в Серия А[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. Антонио Конте подписва с отбора на Ювентус. Задачата му е да го направи шампион и да го класира в Шампионската лига. Биват привлечени играчи като Андреа Пирло, Артуро Видал и Мирко Вучинич. Същата година е открит и новият модерен стадион „Ювентус Арена, който е изцяло собственост на клуба. Конте налага схема 3-5-2 и резултатите идват – след оспорвана битка за титлата с Милан Ювентус вдигна 28-ата (30-а с двете отнети) титла в Серия А, като не допуска нито една загуба през сезона. Под ръководството на Конте отборът подобрява личният си рекорд за брой мачове без загуба в първенството – 49.

„Ювентус“ преди мачът от Шампионска лига 2012/13 срещу Шахтьор (Донецк).

През сезон 2012/13 „Ювентус“ печели втората си поредна титла и 29-а за клуба под ръководството на Антонио Конте.[1] Под неговото ръководство „Ювентус“ печели и Суперкупата на Италия през 2012 г. и 2013 г.

За сезон 2013/2014 са привлечени няколко ключови играчи, сред които Карлос Тевес и Фернандо Йоренте. На 5 януари 2014 г., след победа над „Рома“ с 3:0, „Ювентус“ изравнява клубния рекорд за най-много последователни победи, който е от 1932 г. На 12 януари 2014 г. рекордът е подобрен след победа над „Каляри“ с 4:1.[2] Победната серия продължава 12 мача, като е прекъсната след равенство (1:1) срещу „Лацио“ в Рим.[3] През 2014 г. отборът печели титлата в Италия за трети пореден път, като това е общо 30-то му отличие. Така отборът става първият и единствен тим в Серия А с три звезди върху емблемата си.[4] Същият сезон са подобрени четири рекорда в Серия А. Първият е за най-много спечелени мачове в един сезон (33), вторият е за най-много спечелени домакински мачове в един сезон (19), а третият – за най-много спечелени точки в един сезон (102). Третият е и европейски рекорд в първенствата от топ 5.[5] Четвъртият е за отбелязани голове в Серия А в сезон с 20 отбора в първенството – в 37 от общо 38 кръга отборът отбелязва гол. „Ювентус“ е безапелационен шампион и през сезоните 2014/15, 2015/16 и 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20.

Емблема, цветове, прозвища и фенове[редактиране | редактиране на кода]

Емблема от 1928 г.

Емблемата на клуба е претърпяла различни промени. Последната такава е през сезон 2004/05. Емблемата на отбора е черно-бял елипсовиден щит като тези на италианските духовници. Той е разделен на пет вертикални ивици – две бели и три черни. В горната част е изписано името на отбора на бял фон, а в долната е изобразен нападащ бик върху черен стар френски щит. Върху щита има и черна корона. Нападащият бик е символ на град Торино.

От 1903 г. „Ювентус“ играят с раирани черно-бели екипи. Преди това клубът играе с розови ризи и черни вратовръзки, само защото са били изпратени грешни ризи. Тъй като един от членовете на екипа – Джон Савидж има контакти в Англия, от „Нотс Каунти“ пращат първите черно-бели екипи на отбора.

Сред най-известните прозвища на отбора са „Старата госпожа“, „бианконерите“ и „зебрите“. „Старата госпожа“ всъщност е игра на думи. Juventus от латински означава „младост“, „млад човек“. Другата част от прякора – „госпожа“ или „дама“ е начин за преданост към клуба.

„Ювентус“ е отборът с най-много фенове в Италия – над 12 милиона, което прави 30% от общите италиански футболни фенове.[6] „Ювентус“ е и сред най-подкрепяните отбори в света с 480 милиона фенове (85 милиона от които само в Европа).

Популярни фенове[редактиране | редактиране на кода]

Съперничества[редактиране | редактиране на кода]

Основните съперници на „Ювентус“ са два – „Торино“ и „Интер“. Дербито с „Торино“ се нарича „Дерби дела Моле“ и е градското дерби на града. Дербито с „Интер“ се нарича „Дербито на Италия“, тъй като до 2006 година това са двата отбора, които не са играли в по-долна дивизия. Други конкуренти на „Ювентус“ са „Милан“, „Наполи“ и „Фиорентина“.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 26 септември 2020 г.

Вратари
01 Flag of Poland.svg Войчех Шченсни
31 Flag of Italy.svg Карло Пинсолио
77 Flag of Italy.svg Джанлуиджи Буфон
Защитници
02 Flag of Italy.svg Матия Де Шильо
03 Flag of Italy.svg Джорджо Киелини Капитан
04 Flag of the Netherlands.svg Матейс де Лихт
12 Flag of Brazil.svg Алекс Сандро
13 Flag of Brazil.svg Данило
16 Flag of Colombia.svg Хуан Куадрадо
19 Flag of Italy.svg Леонардо Бонучи
24 Flag of Italy.svg Даниеле Ругани
28 Flag of Turkey.svg Мерих Демирал
Халфове
05 Flag of Brazil.svg Артур
06 Flag of Germany.svg Сами Кедира
08 Flag of Wales.svg Аарън Рамзи
14 Flag of the United States.svg Уестън Маккени
25 Flag of France.svg Адриен Рабио
30 Flag of Uruguay.svg Родриго Бентанкур
33 Flag of Italy.svg Федерико Бернардески
44 Flag of Sweden.svg Деян Кулушевски
Нападатели
07 Flag of Portugal.svg Кристиано Роналдо
09 Flag of Spain.svg Алваро Мората
10 Flag of Argentina.svg Пауло Дибала
11 Flag of Brazil.svg Дъглас Коста

Младежи[редактиране | редактиране на кода]

Младежката организация на „Ювентус“ е сред най-добрите в Италия и Европа, като е спомогнала за кариерите на множество футболисти.

Под ръководството на дългогодишния треньор Винченцо Киаренца „Примаверата“ (отборът до 20-годишна възраст) изживява един от най-успешните си периоди, печелейки турнирите във всички възрастови групи от 2004 до 2006 г.

Организацията съща така е известна с приноса си към представителния и младежките национални формации на Италия, като едни от най-известните играчи произлезли от школата са Джампиеро Бониперти, Роберто Бетега, Паоло Роси, а двама представители на школата в националния отбор са Клаудио Маркизио и Доменико Кришито.

Като множество английски отбори и холандския „Аякс“ „Ювентус“ е в близко сътрудничество с няколко сателитни отбора и футболни училища извън Италия (в САЩ, Канада, Гърция, Швейцария, Саудитска Арабия и Австралия).

Мениджъри[редактиране | редактиране на кода]

Хронологичен списък на мениджърите, водили отбора
Период Име Спечелени състезания
1923 – 1926 Flag of Hungary.svg Йену Кароли
1926 – 1928 Flag of Hungary.svg Йожеф Виола Italy-Serie-A-Cup.png
1928 – 1930 Flag of Scotland.svg Уилям Ейткен
1930 – 1935 Flag of Italy (1861-1946).svg Карло Каркано Italy-Serie-A-Cup.png Italy-Serie-A-Cup.png Italy-Serie-A-Cup.png Italy-Serie-A-Cup.png
1935 Flag of Italy (1861-1946).svg Карло Бигато Italy-Serie-A-Cup.png
1935 – 1939 Flag of Italy (1861-1946).svg Вирджинио Розета Coppa Italia (Italy Cup).svg
1939 – 1941 Flag of Italy (1861-1946).svg Умберто Калигарис
1941 Flag of Italy (1861-1946).svg Федерико Мунерати
1941 – 1942 Flag of Italy (1861-1946).svg Джовани Ферари Coppa Italia (Italy Cup).svg
1942 – 1946 Flag of Italy (1861-1946).svg Феличе Борел
1946 – 1948 Flag of Italy.svg Ренато Чезарини
1948 – 1949 Flag of Scotland.svg Уилям Чалмърс
1949 – 1951 Flag of England.svg Джеси Карвър Italy-Serie-A-Cup.png
1951 – 1953 Flag of Hungary.svg Гьорг Шароши
1953 – 1955 Flag of Italy.svg Алдо Оливиери
1955 – 1957 Flag of Italy.svg Сандро Пупо
1957 – 1959 Flag of SFR Yugoslavia.svg Любиша Брочич Italy-Serie-A-Cup.pngCoppa Italia (Italy Cup).svg
1959 – 1961 Flag of Italy.svg Ренато Чезарини Italy-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngCoppa Italia (Italy Cup).svg
1961 – 1962 Flag of Italy.svg Карло Парола
1962 – 1964 Flag of Brazil.svg Пауло Лима Амарал
1964 – 1969 Flag of Paraguay.svg Ериберто Ерера Italy-Serie-A-Cup.pngCoppa Italia (Italy Cup).svg
1969 – 1970 Flag of Argentina.svg Луис Карниля
1970 – 1971 Flag of Italy.svg Армандо Пичи
1971 – 1974 Flag of the Czech Republic.svg Честмир Вицпалек Italy-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.png
1974 – 1976 Flag of Italy.svg Карло Парола Italy-Serie-A-Cup.png
1976 – 1986 Flag of Italy.svg Джовани Трапатони Coppacampioni.pngUEFA Cup (adjusted).pngCoppacoppe.pngUEFA - Super Cup.png Italy-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngCoppa Italia (Italy Cup).svgCoppa Italia (Italy Cup).svg
1986 – 1988 Flag of Italy.svg Рино Марчези
1988 – 1990 Flag of Italy.svg Дино Дзоф UEFA Cup (adjusted).pngCoppa Italia (Italy Cup).svg
1990 – 1991 Flag of Italy.svg Луиджи Маифреди
1991 – 1994 Flag of Italy.svg Джовани Трапатони
1994 – 1999 Flag of Italy.svg Марчело Липи Coppacampioni.pngUEFA Cup (adjusted).pngUEFA - Super Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngCoppa Italia (Italy Cup).svgSupercoppaitaliana.pngSupercoppaitaliana.png
1999 – 2001 Flag of Italy.svg Карло Анчелоти
2001 – 2004 Flag of Italy.svg Марчело Липи Italy-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngSupercoppaitaliana.pngSupercoppaitaliana.png
2004 – 2006 Flag of Italy.svg Фабио Капело
2006 – 2007 Flag of France.svg Дидие Дешам Coppa Ali della Vittoria.png
2007 – 2009 Flag of Italy.svg Клаудио Раниери
2009 – 2010 Flag of Italy.svg Чиро Ферара
2010 Flag of Italy.svg Алберто Дзакерони
2010 – 2011 Flag of Italy.svg Луиджи Дел Нери
2011 – 2014 Flag of Italy.svg Антонио Конте Italy-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngSupercoppaitaliana.pngSupercoppaitaliana.pngSupercoppaitaliana.png
2014 – 2019 Flag of Italy.svg Масимилиано Алегри Italy-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngCoppa Italia (Italy Cup).svgCoppa Italia (Italy Cup).svgCoppa Italia (Italy Cup).svgCoppa Italia (Italy Cup).svgSupercoppaitaliana.pngSupercoppaitaliana.png
2019 – 2020 Flag of Italy.svg Маурицио Сари Italy-Serie-A-Cup.png
2020 – Flag of Italy.svg Андреа Пирло Supercoppaitaliana.pngCoppa Italia (Italy Cup).svg

Легенда:

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

„Ювентус“ е най-успешният отбор на 20 век (според Международната федерация по футоблна история и статискика) и най-успешният отбор в Италия с най-много отличия във всички турнири – с 56 официални отличия. В Италия „Ювентус“ е отборът с най-много титли на Серия А (30), както и с най-много спечелени състезания – общо 40, и е вторият най-успешен италиански отбор в европейските турнири.

Клубът е първият в света отбор спечелил всички официални международни турнири и първият отбор спечелил трите големи шампионата на УЕФА. Ювентус е печелил италианската Серия А 32 пъти, но титлите от 2005 и 2006 г. са отнети заради скандала с уредени мачове.

„Ювентус“ подобрява своя рекорд по брой мачове без загуба, като през сезон 2011/2012 завършва без загуба с 23 победи и 15 равенства. Същият този сезон отборът завършва със само 19 допуснати гола и е признат за отбора с най-добра защита в света за сезона.

Национални успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Scudetto.svg Italy-Serie-A-Cup.pngСерия А:
    • Gold medal icon.svg Шампион (36, рекорд): 1904/05, 1925/26, 1930/31, 1931/32, 1932/33, 1933/34, 1934/35, 1949/50, 1951/52, 1957/58, 1959/60, 1960/61, 1966/67, 1971/72, 1972/73, 1974/75, 1976/77, 1977/78, 1980/81, 1981/82, 1983/84, 1985/86, 1994/95, 1996/97, 1997/98, 2001/02, 2002/03, 2011/12, 2012/13, 2013/14, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20
    • Silver medal icon.svg Вицешампион (21): 1903, 1904, 1906, 1937/38, 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1952/53, 1953/54, 1962/63 1973/74, 1975/76, 1979/80, 1982/83, 1986/87, 1991/92, 1993/94, 1995/96, 1999/00, 2000/01, 2008/09
    • Bronze medal icon.svg Бронзов медал (12): 1901, 1909/10, 1926/27, 1929/30, 1939/40, 1942/43, 1950/51, 1967/68, 1969/70, 1978/79, 2003/04, 2007/08
  • Coccarda Coppa Italia.svg Coppa Italia (Italy Cup).svg Купа на Италия:
    • Gold medal icon.svg Носител (14, рекорд): 1937/38, 1941/42, 1958/59, 1959/60, 1964/65, 1978/79, 1982/83, 1989/90, 1994/95, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2020/21
    • Silver medal icon.svg Финалист (5): 1972/73, 1991/92, 2001/02, 2003/04, 2011/12
  • Supercoppaitaliana.png Суперкупа на Италия:
    • Gold medal icon.svg Носител (9, рекорд): 1995, 1997, 2002, 2003, 2012, 2013, 2015, 2018, 2020
    • Silver medal icon.svg Финалист (7): 1990, 1998, 2005, 2014, 2016, 2017, 2019
  • Coppa Ali della Vittoria.png Серия Б:
    • Gold medal icon.svg Шампион (1): 2006/07

Международни успехи[редактиране | редактиране на кода]

Носители на Златна топка[редактиране | редактиране на кода]

Клубна статистика и рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Клубни рекорди в Серия А[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-много последователно спечелени титли (8) – 2011/12 – 2018/19
  • Най-много спечелени точки в един сезон (102) – 2013/14
  • Най-много победи в един сезон (33) – 2013/14
  • Най-много победи като домакин в един сезон (19) – 2013/14
  • Най-малко равенства в един сезон (3) – 2013/14
  • Най-много равенства в един сезон (17) – 1955/56
  • Най-малко загуби в един сезон (0) – 2011/12
  • Най-много загуби в един сезон (15) – 1961/62, 2009/10
  • Най-много отбелязани голове в един сезон (103) – 1950/51
  • Най-малко отбелязани голове в един сезон (28) – 1938/39 (30 мача)
  • Най-малко допуснати голове в един сезон (14) – 1981/82 (30 мача)
  • Най-много допуснати голове в един сезон (56) – 1961/62 (34 мача)
  • Най-продължителна серия от победи (15) – 2015/16
  • Най-продължителна серия от победи от началото на сезона (9) – 2005/06
  • Най-продължителна серия от победи като домакин (33) – 2015/16 – 2016/17
  • Най-продължителна серия от мачове без загуба (49) – 2010/11 – 2012/13
  • Най-продължителна серия от мачове без загуба като домакин (71) – 1932 – 1936
  • Най-продължителна серия от мачове без загуба в един сезон (38) – 2011/12
  • Най-продължителна серия от мачове без победа (13) – 1955/56; 1961/62
Del Piero.jpg

Алесандро дел Пиеро е рекордьор на „Ювентус“ по отношение на най-много участия в официални срещи (705 във всички турнири). На 6 март 2008 срещу „Палермо“ той изпреварва предишния рекордьор Гаетано Ширеа. Дел Пиеро също така държи рекорда за „Ювентус“ за най-много изиграни мачове в Серия А – 478.

Алесандро дел Пиеро е и голмайстор за „Ювентус“ с цели 278 гола във всички турнири. На второ място е Джампиеро Бониперти, които има 182 гола.

През сезон 1933 – 34 Феличе Пласидо Борел II ° отбелязва 31 гола в 34 срещи в Серия А. Ференц Хирзер е рекордьор за отбелязани най-много голове за един сезон – 35 гола в 26 срещи през сезон 1925 – 26. Омар Сивори е футболистът, реализирал най-много голове в един мач – 6. Рекордът е поставен през сезон 1960 – 61 срещу „Интер“.

Най-голямата победа на „Ювентус“ е 15 – 0 срещу „Ченто“. Тя е във втория кръг на Купата на Италия през сезон 1926 – 27. Най-голямата загуба на клуба е с 0 – 8 от „Торино“ през 1913 г.

Продажбата на Зинедин Зидан в „Реал Мадрид“ през 2001 г. е най-скъпият трансфер на клуба, като сумата от около 46 млн. паунда е световен рекорд до 2009 г., когато испанският отбор закупува Кристиано Роналдо за сумата от 84 млн. паунда.

„Ювентус“ държи рекорда и за най-висока получена сума от УЕФА (65,3 млн. евро).[7]

Топ 10 най-скъпи трансфери[редактиране | редактиране на кода]

Входящи
Име Година Позиция Идващ от Транферна сума (€)
1 Flag of Portugal.svg Кристиано Роналдо 2018 Нападател Реал Мадрид 100 000 000
2 Flag of Argentina.svg Гонсало Игуаин 2016 Нападател Наполи 90 000 000
3 Flag of Italy.svg Джанлуиджи Буфон 2001 Вратар Парма 58 880 000
4 Flag of France.svg Лилиям Тюран 2001 Защитник Парма 41 500 000
5 Flag of the Czech Republic.svg Павел Недвед 2001 Полузащитник Лацио 41 200 000
6 Flag of Portugal.svg Жоао Кансело 2018 Защитник Валенсия 40 200 000
7 Flag of Italy.svg Федерико Бернандески 2017 Полузащитник Фиорентина 40 000 000
8 Flag of Argentina.svg Пауло Дибала 2015 Нападател Палермо 32 000 000
9 Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Миралем Пянич 2016 Полузащитник Рома 32 000 000
10 Flag of Brazil.svg Емерсон 2004 Полузащитник Рома 28 000 000
Изходящи
Име Година Позиция Заминаващ за Транферна сума (€)
1 Flag of France.svg Пол Погба 2018 Полузащитник Манчестър Юнайтед 105 000 000
2 Flag of France.svg Зинедин Зидан 2001 Полузащитник Реал Мадрид 77 500 000
3 Flag of Italy.svg Леонардо Бонучи 2017 Защитник Милан 42 000 000
4 Flag of Chile.svg Артуро Видал 2016 Полузащитник Байерн Мюнхен 37 500 000
5 Flag of Italy.svg Филипо Индзаги 2002 Нападател Милан 36 150 000
6 Flag of Italy.svg Матия Калдара 2018 Защитник Милан 35 000 000
7 Flag of Spain.svg Алваро Мората 2016 Нападател Реал Мадрид 30 000 000
8 Flag of Sweden.svg Златан Ибрахимович 2006 Нападател Интер 24 800 000
9 Flag of France.svg Кингсли Коман 2017 Полузащитник Байерн Мюнхен 21 000 000
10 Flag of Italy.svg Емил Адуеро 2019 Вратар Сампдория 20 000 000

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

През първите две години от създаването си (1897 г. и 1898 г.) „Ювентус“ приема гостуващите отбори на игрищата в Парко дел Валентино и в Джардино дела Читадела. След това отборът се премества на Stadium – голяма многофункционална постройка в Торино, използвана предимно за спортни цели точно до стария площад „Пиаца д'Арми“, навремето разположен между булевардите Галилео Ферарис и Дука дели Абруци, където провежда домакинските си срещи до 1908 г. Изключение правят 1905 г. – годината на първото спечелено Скудето и 1906 г., когато мачовете се играят на колодрума „Умберто I“ в торинския квартал „Крочета“.

От 1909 до 1922 г. „Ювентус“ играе своите домакинства на стадиона на бул. „Себастополи“, преди да се премести на бул. „Марсилия“, където остава до 1933 г. На този стадион отборът става четири пъти шампион на Италия, три от които – в поредни години. В края на 1933 г. торинският гранд започва да играе домакинските си мачове на новопостроения Градски стадион „Бенито Мусолини“, открит през 1933 г. за Световното първенство по футбол през 1934 г. След Втората световна война стадионът е преименуван на „Общински стадион“ до 1986 г., след което става Общински стадион „Виторио Поцо“ до 2005 г. На него „Ювентус“ приема гостуващите отбори в продължение на 57 години. Стадионът е домакин на 890 мача от шампионата на „Ювентус“. След окончателното затваряне на стадион „Филаделфия“, от 1963 г. Общинският стадион е споделян с ФК „Торино“. Той е място на домакинските мачове на двата торински отбора до сезон 1989/90: последният мач, изигран на този терен от „Ювентус“, е на 2 май 1990 г. срещу „Фиорентина“ – първият мач от Купата на УЕФА. Стадионът продължава да се ползва за тренировъчна база до юли 2003 г.

От 1990 г. до сезон 2005/06 торинци провеждат домакинските си мачове на Стадио деле Алпи, построен в торинския квартал „Валете“ за Световното първенство по футбол през 1990 г. Той е и вътрешно съоръжение на „бианконерите“ от 1990 до 2006 г.

В много редки случаи отборът домакинства на стадиони като Ренцо Барбера в Палермо, Дино Мануци в Чезена и Джузепе Меаца в Милано.

През 2002 г. Общинският съвет на Торино предоставя на „Ювентус“ експлоатацията на района на „Деле Алпи“ за 99 години, поради което през 2008 г. се взима решение за изграждането на нов стадион, разположен в района на вече изоставеното съоръжение.

През август 2006 г. „бианконерите“ се завръщат да играят на Общинския стадион, който е обновен за Зимните олимпийски игри в Торино и вече носи името „Олимпийски стадион“. Споделят го с отбора на Торино. От 2016 г. той се нарича Олимпийски стадион „Гранде Торино“.

От 2011 г. „Ювентус“ провежда домакинствата си на Ювентус Стейдиъм. Новото съоръжение е построено на мястото на Стадио деле Алпи. То е с капацитет от 41 000 зрители, а в изграждането му са вложени 120 млн. евро. На 11 септември 2011 г. се изиграва първият мач на новия стадион между „Ювентус“ и „Парма“. В 17 минута Стефан Лихтщайнер вкарва първия гол, отбелязан на стадиона. От 1 юли 2017 г. името му е „Алианц Стейдиъм“ и то ще остане такова до 30 юни 2030 г.

Известни играчи[редактиране | редактиране на кода]

Класиране по години[редактиране | редактиране на кода]

Серия А[редактиране | редактиране на кода]

Класиране в Серия А
Сезон Позиция Точки
1898 Не участва -
1899 Не участва -
1900 Рунд 1 4
1901 Полуфинал -
1902 Първа група 5
1903 Подгласник -
1904 Подгласник -
1905 Шампион 9
1906 Подгланик 5
1907 Квалификация -
1908 Квалификация -
1909 Рунд 1 -
1909 – 10 3-то 18
1910 – 11 9-о 10
1911 – 12 8-о 9
1912 – 13 Квалификация 3
1913 – 14 Квалификация 10
1914 – 15 Полуфинал -
1919 – 20 Последен рунд -
1920 – 21 Група А 15
1921 – 22 Не участва -
1922 – 23 Група В 25
1923 – 24 Група А 26
1924 – 25 Група В 32
1925 – 26 Шампион -
1926 – 27 3-то 11
1927 – 28 4-то 16
1928 – 29 Група В 41
1929 – 30 3-то 45
1930 – 31 Шампион 55
1931 – 32 Шампион 54
1932 – 33 Шампион 54
1933 – 34 Шампион 53
1934 – 35 Шампион 44
1935 – 36 5-о 35
1936 – 37 5-о 35
1937 – 38 Подгласник 39
1938 – 39 8-о 29
1939 – 40 3-то 36
1940 – 41 5-о 32
1941 – 42 6-о 32
1942 – 43 3-то 37
1946 – 47 Подгласник 53
1947 – 48 3-то 49
1948 – 49 4-то 44
1949 – 50 Шампион 62
1950 – 51 3-то 54
1951 – 52 Шампион 60
1952 – 53 Подгласник 45
1953 – 54 Подгласник 50
1954 – 55 7-о 37
1955 – 56 9-о 33
1956 – 57 9-о 33
1957 – 58 Шампион 51
1958 – 59 4-то 42
1959 – 60 Шампион 55
1960 – 61 Шампион 49
1961 – 62 12-о 29
1962 – 63 Подгласник 45
1963 – 64 5-о 38
1964 – 65 5-о 41
1965 – 66 5-о 42
1966 – 67 Шампион 49
1967 – 68 3-то 36
1968 – 69 5-о 35
1969 – 70 3-то 38
1970 – 71 4-то 35
1971 – 72 Шампион 43
1972 – 73 Шампион 45
1973 – 74 Подгласник 41
1974 – 75 Шампион 43
1975 – 76 Подгласник 43
1976 – 77 Шампион 51
1977 – 78 Шампион 44
1978 – 79 3-то 37
1979 – 80 Подгласник 38
1980 – 81 Шампион 44
1981 – 82 Шампион 42
1982 – 83 Подгласник 39
1983 – 84 Шампион 43
1984 – 85 5-о 36
1985 – 86 Шампион 45
1986 – 87 Подгласник 39
1987 – 88 6-о 31
1988 – 89 4-то 43
1989 – 90 4-то 44
1990 – 91 7-о 37
1991 – 92 Подгласник 48
1992 – 93 4-то 39
1993 – 94 Подгласник 47
1994 – 95 Шампион 73
1995 – 96 Подгласник 65
1996 – 97 Шампион 65
1997 – 98 Шампион 74
1998 – 99 7-о 54
1999 – 00 Подгласник 71
Сезон Позиция Точки
2000 – 01 Подласник 73
2001 – 02 Шампион 71
2002 – 03 Шампион 72
2003 – 04 3-то 69
2004 – 05 Шампион (отнета титла) 86
2005 – 06 Шампион (отнета титла) 91
2006 – 07 Не участва -
2007 – 08 3-то 72
2008 – 09 Подгласник 74
2009 – 10 7-о 55
2010 – 11 7-о 58
2011 – 12 Шампион 84
2012 – 13 Шампион 87
2013 – 14 Шампион 102
2014 – 15 Шампион 87
2015 – 16 Шампион 91
2016 – 17 Шампион 91
2017 – 18 Шампион 95
2018 – 19 Шампион 90
2019 – 20 Шампион 83
2020 – 21 4-о 78

Ранг в европейските турнири[редактиране | редактиране на кода]

Ранг на Ювентус през годините
Година Ранг Лидер
1961 - Flag of Spain.svg Реал Мадрид
1962 #30 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
1963 #35 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
1964 #25 Flag of Spain.svg ФК Барселона
1965 #16 Flag of Portugal.svg Бенфика
1966 #12 Flag of Portugal.svg Бенфика
1967 #15 Flag of Spain.svg Реал Сарагоса
1968 #09 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
1969 #06 Flag of Portugal.svg Бенфика
1970 #07 Flag of England.svg Лийдс Юнайтед
1971 #02 Flag of England.svg Лийдс Юнайтед
1972 #04 Flag of England.svg Лийдс Юнайтед
1973 #03 Flag of the Netherlands.svg Аякс
1974 #05 Flag of the Netherlands.svg Аякс
1975 #05 Flag of Germany.svg Борусия Мьонхенгладбах
1976 #10 Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен
1977 #10 Flag of Germany.svg Борусия Мьонхенгладбах
1978 #08 Flag of Germany.svg Борусия Мьонхенгладбах
1979 #08 Flag of Germany.svg Борусия Мьонхенгладбах
1980 #09 Flag of Germany.svg Борусия Мьонхенгладбах
1981 #05 Flag of Spain.svg ФК Барселона
1982 #19 Flag of Spain.svg ФК Барселона
1983 #17 Flag of Spain.svg ФК Барселона
1984 #06 Flag of England.svg ФК Ливърпул
1985 #05 Flag of England.svg ФК Ливърпул
1986 #01 Flag of Italy.svg Ювентус
1987 #01 Flag of Italy.svg Ювентус
1988 #01 Flag of Italy.svg Ювентус
1989 #02 Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен
1990 #02 Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен
1991 #01 Flag of Italy.svg Ювентус
1992 #07 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
1993 #03 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
1994 #03 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
1995 #05 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
1996 #10 Flag of the Netherlands.svg Аякс
1997 #01 Flag of Italy.svg Ювентус
1998 #02 Flag of France.svg ПСЖ
1999 #01 Flag of Italy.svg Ювентус
2000 #01 Flag of Italy.svg Ювентус
Ранг на Ювентус през годините
Година Ранг Лидер
2001 #07 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
2002 #07 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
2003 #08 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
2004 #11 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
2005 #12 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
2006 #05 Flag of Italy.svg Милан
2007 #12 Flag of Italy.svg Милан
2008 #23 Flag of England.svg ФК Челси
2009 #24 Flag of Spain.svg ФК Барселона
2010 #27 Flag of Spain.svg ФК Барселона
2011 #43 Flag of England.svg Манчестър Юнайтед
2012 #43 Flag of Spain.svg ФК Барселона
2013 #20 Flag of Spain.svg ФК Барселона
2014 #16 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
2015 #14 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
2016 #09 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
2017 #05 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
2018 #05 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
2019 #05 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
2020 #05 Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен

Българи в „Ювентус“[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Валери Божинов (нападател) – В. Божинов е първият български футболист в отбора на „Ювентус“. Той се присъединява към отбора през сезон 2006 – 07 под наем от отбора на Фиорентина. Там той записва 18 мача и 5 отбелязани гола.
  • Flag of Bulgaria.svg Марио Кирев (вратар) – М. Кирев подписва с клуба през януари 2009 г. Там той така и не записва изигран мач, като само е попадал няколко пъти в групата. Пред избора, дали да е трети вратар или да бъде даден под наем в друг отбор, той избира втората опция. Затова е и даван под наем на други отбори.

„Ювентус“ срещу български отбори[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Турнир Домакин Резултат Гост
1960 – 61 КЕШ: Предв. кръг Ювентус 2:0 ЦСКА (София)
1960 – 61 КЕШ: Предв. кръг (реванш) ЦСКА (София) 4:1 Ювентус
1964 – 65 КПГ: 3-ти кръг Ювентус 1:1 Локомотив Пловдив
1964 – 65 КПГ: 3-ти кръг (реванш) Локомотив Пловдив 1:1 Ювентус *
1969 – 70 КПГ: 1-ви кръг Ювентус 3:1 Локомотив Пловдив
1969 – 70 КПГ: 1-ви кръг (реванш) Локомотив Пловдив 1:2 Ювентус
1975 – 76 КЕШ: 1-ви кръг ЦСКА (София) 2:1 Ювентус
1975 – 76 КЕШ: 1-ви кръг (реванш) Ювентус 2:0 ЦСКА (София)
1979 – 80 КНК Берое 1:0 Ювентус
1979 – 80 КНК Ювентус 3:1 Берое
1990 – 91 КНК Сливен 0:2 Ювентус
1990 – 91 КНК Ювентус 6:1 Сливен
1994 – 95 Купа на УЕФА: 1-ви кръг ЦСКА (София) 0:3 Ювентус
1994 – 95 Купа на УЕФА: 1-ви кръг (реванш) Ювентус 5:1 ЦСКА (София)
1999 – 00 Купа на УЕФА: 2-ри кръг Левски (София) 1:3 Ювентус
1999 – 00 Купа на УЕФА: 2-ри кръг (реванш) Ювентус 1:1 Левски София

Забележка: * означава, че Ювентус е продължил в следващата фаза след продължения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол          Портал „Италия“         Портал „Италия