Дино Дзоф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дино Дзоф
Dino Zoff (1974).jpg
Лична информация
Роден 28 февруари 1942 г. (75 г.)
Мариано дел Фриули, Италия Италия
Ръст 182 см
Пост вратар
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1961–1963
1963–1967
1967–1972
1972–1983
Общо:
Италия Удинезе
Италия Мантова
Италия Наполи
Италия Ювентус
38
131
143
330
642
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1968–1983 Италия Италия 112 (0)
Треньор
1984–1986
1986–1988
1988–1990
1990–1994
1996–1997
1998–2000
2001
2005
Италия Ювентус (тр. на вратарите)
Италия Италия до 23 г.
Италия Ювентус
Италия Лацио
Италия Лацио
Италия Италия
Италия Лацио
Италия Фиорентина
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Дино Дзоф в Общомедия

Дино Дзоф, с прякор "Дино Национале" (на италиански: Dino Zoff) е италиански футболист (вратар) и треньор - все още най-възрастният футболист станал световен шампион – на 40 години и 4 месеца (за което си спечелва прозвището "Дядото") и засега единственият италиански футболист станал и световен и европейски шампион.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играе в "Удинезе" от 1953 до 1963 г. (4 мача), "Мантова" от 1963 до 1967 г. (93 мача), "Наполи" от 1967 до 1972 г. (143 мача), "Ювентус" от 1972 до 1983 г. (330 мача). Шампион през 1973, 1975, 1977, 1978, 1981 и 1982 г., носител на купата през 1979 и 1983 г. Носител на Купата на УЕФА през 1977 г. Финалист за КЕШ през 1973 и 1983 г. Има 570 мача в калчото (332 без прекъсване - рекорд на Италия). В националния отбор има 112 мача (59 като капитан), където дебютира на 20 април 1968 г. срещу България (2:0 в Неапол), последен мач на 29 май 1983 г. срещу Швеция 0:2 в Стокхолм. Участва на СП-70 (второ място - като резервен вратар), СП-74, СП-78 (четвърто място) и СП-82 - световен шампион), както и на ЕП-68 - европейски шампион и ЕП-80 (четвърто място). С националния отбор регистрира рекордното постижение от 1142 минути без гол във вратата си. Един от най-добрите вратари в историята на футбола, притежаващ спокойствие, хладнокръвие, бърз рефлекс и добро чувство за пласиране. Награден със златен орден на ФИФА. Помощник-треньор на скуадра адзура на СП-86, треньор на олимпийския отбор на ОИ-88, на "Ювентус" от 1988 до 1990 г. (носител на купата на Италия и Купата на УЕФА през 1990 г.), "Лацио" от 1990 до 1994, през 1997 и през 2001 г. От 1994 до 1998 г. е президент на "Лацио", като през 1998 г. тимът печели купата и е финалист за Купата на УЕФА. От 1 август 1998 до 4 юли 2000 г. е треньор на скуадра адзура при равносметка: 23 мача, 12 победи, 6 равенства, 5 загуби, с който участва и на ЕП-2000 (второ място).

През септември 2014 година публикува своята автобиография "Славата трае само един миг" (Dura solo un attimo, la gloria).

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клубно представяне Първенство Купа Континентално Общо
Сезон Отбор Първенство Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Италия Първенство Купа на Италия Европа Общо
1961–62 Удинезе Серия А 4 0
1962–63 Серия Б 34 0
1963–64 Мантова Серия А 27 0
1964–65 32 0
1965–66 Серия Б 38 0
1966–67 Серия А 34 0
1967–68 Наполи Серия А 30 0
1968–69 30 0
1969–70 30 0
1970–71 30 0
1971–72 23 0
1972–73 Ювентус Серия А 30 0
1973–74 30 0
1974–75 30 0
1975–76 30 0
1976–77 30 0
1977–78 30 0
1978–79 30 0
1979–80 30 0
1980–81 30 0
1981–82 30 0
1982–83 30 0
Общо Италия 642 0
Общо за кариерата 642 0

[1]

Национален отбор на Италия
Годи Мачове Голове
1968 5 0
1969 4 0
1970 2 0
1971 6 0
1972 5 0
1973 8 0
1974 8 0
1975 7 0
1976 10 0
1977 6 0
1978 12 0
1979 4 0
1980 12 0
1981 7 0
1982 13 0
1983 3 0
Общо 112 0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.rsssf.com/miscellaneous/zoff-intl.html

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]