Дино Дзоф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дино Дзоф
Dino Zoff (1974).jpg
Лична информация
Прякор Дино национале
Роден 28 февруари 1942 г. (76 г.)
Мариано дел Фриули, Италия Италия
Ръст 182 см
Пост вратар
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1961–1963
1963–1967
1967–1972
1972–1983
Общо:
Flag of Italy.svg Удинезе
Flag of Italy.svg Мантова
Flag of Italy.svg Наполи
Flag of Italy.svg Ювентус
38
131
143
330
642
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1968–1983Flag of Italy.svg Италия112(0)
Треньор
1984–1986
1986–1988
1988–1990
1990–1994
1996–1997
1998–2000
2001
2005
Flag of Italy.svg Ювентус (тр. на вратарите)
Flag of Italy.svg Италия до 23 г.
Flag of Italy.svg Ювентус
Flag of Italy.svg Лацио
Flag of Italy.svg Лацио
Flag of Italy.svg Италия
Flag of Italy.svg Лацио
Flag of Italy.svg Фиорентина
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Дино Дзоф в Общомедия

Дино Дзоф, с прякор "Дино Национале" (на италиански: Dino Zoff) е италиански футболист (вратар) и треньор - все още най-възрастният футболист станал световен шампион – на 40 години и 4 месеца (за което си спечелва прозвището "Дядото") и засега единственият италиански футболист станал и световен и европейски шампион.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играе в "Удинезе" от 1953 до 1963 г. (4 мача), "Мантова" от 1963 до 1967 г. (93 мача), "Наполи" от 1967 до 1972 г. (143 мача), "Ювентус" от 1972 до 1983 г. (330 мача). Шампион през 1973, 1975, 1977, 1978, 1981 и 1982 г., носител на купата през 1979 и 1983 г. Носител на Купата на УЕФА през 1977 г. Финалист за КЕШ през 1973 и 1983 г. Има 570 мача в калчото (332 без прекъсване - рекорд на Италия). В националния отбор има 112 мача (59 като капитан), където дебютира на 20 април 1968 г. срещу България (2:0 в Неапол), последен мач на 29 май 1983 г. срещу Швеция 0:2 в Стокхолм. Участва на СП-70 (второ място - като резервен вратар), СП-74, СП-78 (четвърто място) и СП-82 - световен шампион), както и на ЕП-68 - европейски шампион и ЕП-80 (четвърто място). С националния отбор регистрира рекордното постижение от 1142 минути без гол във вратата си. Един от най-добрите вратари в историята на футбола, притежаващ спокойствие, хладнокръвие, бърз рефлекс и добро чувство за пласиране. Награден със златен орден на ФИФА. Помощник-треньор на скуадра адзура на СП-86, треньор на олимпийския отбор на ОИ-88, на "Ювентус" от 1988 до 1990 г. (носител на купата на Италия и Купата на УЕФА през 1990 г.), "Лацио" от 1990 до 1994, през 1997 и през 2001 г. От 1994 до 1998 г. е президент на "Лацио", като през 1998 г. тимът печели купата и е финалист за Купата на УЕФА. От 1 август 1998 до 4 юли 2000 г. е треньор на скуадра адзура при равносметка: 23 мача, 12 победи, 6 равенства, 5 загуби, с който участва и на ЕП-2000 (второ място).

През септември 2014 година публикува своята автобиография "Славата трае само един миг" (Dura solo un attimo, la gloria).

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клубно представяне Първенство Купа Континентално Общо
Сезон Отбор Първенство Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Италия Първенство Купа на Италия Европа Общо
1961/62 Удинезе Серия А 4 0
1962/63 Серия Б 34 0
1963/64 Мантова Серия А 27 0
1964/65 32 0
1965/66 Серия Б 38 0
1966/67 Серия А 34 0
1967/68 Наполи Серия А 30 0
1968/69 30 0
1969/70 30 0
1970/71 30 0
1971/72 23 0
1972/73 Ювентус Серия А 30 0
1973/74 30 0
1974/75 30 0
1975/76 30 0
1976/77 30 0
1977/78 30 0
1978/79 30 0
1979/80 30 0
1980/81 30 0
1981/82 30 0
1982/83 30 0
Общо Италия 642 0
Общо за кариерата 642 0

[1]

Национален отбор по футбол на Италия
Годи Мачове Голове
1968 5 0
1969 4 0
1970 2 0
1971 6 0
1972 5 0
1973 8 0
1974 8 0
1975 7 0
1976 10 0
1977 6 0
1978 12 0
1979 4 0
1980 12 0
1981 7 0
1982 13 0
1983 3 0
Общо 112 0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]