СС Лацио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за футболния клуб от Рим. За административния регион вижте Лацио.

СС Лацио
Име на отбор СС Лацио
Прозвище бианкочелести, римските орли
Основан 9 януари 1900
Стадион Стадио Олимпико
Капацитет 72,481
Президент Flag of Italy.svg Клаудио Лотито
Старши треньор Flag of Italy.svg Едуардо Рея
Първенство Серия А
2012/13 Серия А, 7-мо
Домакин
Гост

СС Лацио (на италиански: Società Sportiva Lazio, Сочиета Спортива Лацио) е италиански футболен отбор от Рим. Основан е през 1900 г. в Рим. Два пъти е ставал шампион на Италия през сезоните 1973-74 и 1999-2000. Шест пъти е печелил Купата на Италия, за последно през сезон 2012-13. Лацио е последният носител на Купата на носителите на купи през 1999 г. Печели и Суперкупата на Европа през следващата година, като побеждава Манчестър Юнайтед с 1:0. Клубът печели три пъти и Суперкупата на Италия. Най-доброто представяне на отбора в Шампионската лига е достигане до 1/4-финал.

"Лацио" е и названието на спортния клуб, който обединява отбори, състезаващи се в общо 44 дисциплини - повече отколкото в която и да е друга такава спортна организация в Европа.

История[редактиране | edit source]

Началото[редактиране | edit source]

Мемориална плоча, отбелязваща 100-годишнината от основаването на клуба, е поставена на "Пиаца дела Либерта" в района Прати, Рим

Лацио е основан на 9 януари 1900 г. в района Прати на Рим. Предложението за името дошло от офицера Луиджи Бигиарели. Тъй като вече съществувало Гимнастика Рома (Рим), Бигиарели предложил да бъде нещо по-голямо, в което Рим е включен. Така клубът приел и названието на региона - Лацио. Цветовете на клуба са вдъхновени от гръцкото знаме, като почит към Олимпийските игри. Лацио е не само първият сформиран футболен отбор от Рим, но и първият в цяла Централна и Южна Италия.

Отначало Лацио е спортен клуб, като постепенно членовете му започват да играят футбол около 1901-1902 г. През 1907 г. Лацио печели турнир с участието още на Лука, Пиза и Ливорно. Всичките мачове се играят в един ден, като Лацио печели и трите си мача.

До 1925 г. клубът се състезава в местния шампионат и на няколко пъти поради доброто си класиране там взима участие и в Италианския футболен шампионат.

Първи стъпки[редактиране | edit source]

През сезон 1925-26 Лацио не успява да се класира в новосформираната Националната дивизия. Шампион в това първо издание става отборът на Торино, но по-късно титлата им е отнета. През 1927 г. представителят на Лацио, генерал Джорджо Вакаро, отхвърля идеята на фашисткия лидер Итало Фоши за участие на Лацио в сливането на всичките тогавашни римски клубове в един - Рома, с цел да се изгради силен столичен отбор, който да може да се противопостави на водещите по онова време клубове от Северна Италия. През този сезон Лацио вече си спечелва участие в Националната дивизия за 1927-28. В дебюта си "небесносините" заемат предпоследно място от общо 11 отбора и трябвало да изпаднат заедно с Наполи и Реджиана. На трите отбора обаче им е разрешено да вземат участие и през следващия сезон. През 1928-29 Лацио и Наполи се спасяват на косъм, двата отбора играят квалификационен мач, завършил 2:2 след продължения и печелят правото да участват в новосформираната Серия А.

Дебютният сезон на Лацио в новия турнир отново не е впечатляващ - "орлите" са на дъното на таблицата, делейки 15-то място заедно с Триестина от 18 отбора общо и едвам се спасяват от изпадане. Следващите няколко сезона Лацио завършва в средата на таблицата.

Години на възход[редактиране | edit source]

Бележита за клуба е 1934 г. - към Лацио се присъединява Силвио Пиола и играта на отбора значимо се подобрява. Лацио завършва на пето място през сезон 1934-35, а през следващите два - съответно на седмо и второ място, на 3 точки от шампиона Болоня (тогава за победа се давали 2 точки, за равен - една). До началото на Втората световна война Лацио отново едвам се спасява през сезон 1940-41, като заема последното място на неизпадащ клуб, но пък между спасяването на два пъти достига до 4-то място (1939-40 и 1941-42). През сезона 1942-43 Лацио успява да победи два пъти Ювентус, веднъж Интер, завършва наравно със силния Торино, но губи "по-малките" мачове и заема 9-то място. През следващите два сезона шампионатът е спрян заради Втората световна война.

По време на военния конфликт официални състезания от Серия А не се провеждат, а Лацио печели Римския военен шампионат през 1943-44 и завършва на второ място в същия турнир през 1944-45.

След възобновяване на шампионата Лацио стига до седмото място. През последвалите три сезона отборът завършва в средата на таблицата, докато от сезони 1949-50 до 1951-52 три пъти поред "орлите" заемат 4-то място. Отново три сезона поред Лацио завършва в средата, а през 1955-56 и 1956-57 заема 3-то място. Оттук започва и постепенното западане на клуба, като единствения светъл лъч в този период остава спечеления първи значим трофей.

През 1958 г. Лацио триумфира с Купата на Италия. Клубът завършва като първенец в група с отборите на Рома, Палермо и Наполи. На 1/4-финала Лацио побеждава Марцото с 2:1 на Стадио Олимпико, а на 1/2-финала отново в Рим "небесносините" побеждават и Ювентус с 2:0. На 24 септември 1958 също в Рим се играе и финалът между Лацио и Фиорентина. С гол на Маурилио Прини в 30-та минута Лацио печели трофея. За клуба обаче следват цели 30 години на борба за място в Серия А.

Между Серия А и Серия Б[редактиране | edit source]

През сезони 1957-59 и 1959-60 Лацио завършва на 12-то място в Серия А. Следващия обаче се оказва още по-тежък. Клубът заема последното 18-то място и за първи път в историята си изпада в Серия Б. Въпреки кошмарното класиране в шампионата, Лацио се представя достойно в борбата за купата. Включвайки се на 1/8-финалите, "орлите" елиминират последователно Комо с 4:0, Интер с 1:0 и Торино с 5:4 след дузпи. Съперникът на финала отново е Фиорентина, но този път Лацио губи с 0:2.

Една точка не достига на "небесносините" през следващия сезон за светкавичното им завръщане в елита. Лацио заема 4-то място с 42 точки, веднага след делящите си второто място Наполи и Модена с по 43. В турнира за купата отборът е елиминиран на 1/8-финал от градския съперник Рома след дузпи. През 1962-63 Лацио завършва на 3-то място в Серия Б и се завръща в първия ешелон. Там отборът се представя достойно и заема 8-то място, като впечатлява с победа като гост на Ювентус с 3:0.

През 1964 г. в Лацио пристига една от най-значимите личности за клуба - Умберто Ленцини. Заема поста на вицепрезидент, а от 1965 г. - на президент на клуба. Въпреки това през същата година Лацио е на точка от изпадане. През следващия сезон "небесносините" пак са в дъното на таблицата, делейки 12-то място с още три отбора, само на 2 точки от зоната на изпадащите. Късметът изоставя отбора през 1967 г. - 1 точка не достига на Лацио да се спаси и клуба изпада за втори път в Серия Б. Въпреки очакванията за скоростно завръщане, Лацио завършва сезона в средата на таблицата. През 1968-69 отборът заема първо място и влиза в Серия А, но само за 2 сезона, като отново изпада през 1971 г.

Години на успех и падение[редактиране | edit source]

Още през следващия сезон "орлите" завършват на второ място и бързо се завръщат в Серия А, където изненадващо заемат 3-то място, само на 1 точка от втория Милан и на 2 точки зад шампиона Ювентус. Интересното е, че Лацио до последно се бори за шампионската титла, но в последния ден от първенството губи в Неапол срещу местния Наполи с 0:1 и изпуска титлата. По това време нападателят на Лацио Джорджо Киналия става първият футболист от Серия Б, извикан в националния отбор на Италия. Други значими играчи в отбора през този период са капитанът Джузепе Уилсън, Лучано Ре Чекони, Марио Фрусталупи, Ренцо Гарласкели, както и треньорът Томазо Маестрели.

1974 г. - шампиони на Италия

Успехът идва през следващия сезон 1973-74 - Лацио печели първата си титла в шампионата, а Киналия дори става голмайстор на първенството. На следващата година "небесносините" завършват на 4-то място. Клубът обаче претърпява три жестоки удара - трагичната кончина на Маестрели през 1976 и на Ре Чекони през 1977 г., както и заминаването на Киналия през 1976 в САЩ. През същата година Лацио едвам се спасява от изпадане. Клубът има 23 точки заедно с отбора на Асколи, като само по-добрата голова разлика отрежда на Лацио последното място на неизпадащ отбор. Като лъч надежда е изгравянеето на звездата на нападателя Бруно Джордано и 5-то място през 1976-77. През сезон 1978-79 Лацио завършва на 8-мо място, но пък Джордано става голмайстор на първенството.

След края на сезон 1979-80 отборите на Лацио и Милан са изхвърлени от Серия А, поради скандал с "черно тото", когато е установено, че някои от играчите им са влияели на крайния изход от мачовете на двата отбора. Милан завършва като шампион на Серия Б и моментално се връща в Серия А, но Лацио заема 4-то място и не успява да се върне. Следващия сезон "орлите" завършват на привидно средняшкото 11-то място, но само на 1 точка от зоната на изпадащите. Цели 4 отбора си делят 10-то място с 37 точки, а още толкова - 14-то място с по 36. През следващия сезон Лацио отново среща отбора на "прясно" изпадналия от Серия А Милан в борба за класиране. Отборът от Милано пак завършва като шампион на Серия Б, но този път вече Лацио е плътно зад него. През новия сезон "небесносините" отново се борят за оставане и имат равен брой точки с Дженоа - по 25. В директните сблъсъци между двата отбора "орлите" имат победа и равен, което ги спасява. Но само за 1 година - през 1985 Лацио заема предпоследното място и за пореден път изпада в Серия Б. На следващата година клубът завършва едва на 12-то място, но тепърва предстои най-драматичния момент в историята му.

Сезон -9[редактиране | edit source]

Името на клуба отново е замесено в скандал с уреждане на мачове, поради което за сезон 1986-87 Лацио е наказан с отнемане на 9 точки, като по онова време за победа са се давали 2 точки. Въпреки колебливите си изяви през голяма част от първенството, "орлите" успяват да се спасят в последния кръг. Датата 21 юни 1987 остава завинаги в историята на клуба - с гол на Джулиано Фиорини в 82-та минута Лацио побеждава Виченца с 1:0 в битка за оцеляване. "Небесносините" завършват на 15-то място, делейки по 33 точки заедно с отборите на Таранто и Кампобасо, с които трябва да определят последния изпадащ в Серия Ц.

По ирония на съдбата, плейофите трябвало да се изиграят в може би най-негостоприемния за Лацио град - Неапол. Въпреки огромната бройка привърженици на "орлите", пропътували пътя от Рим до Неапол, на 27 юни Таранто побеждава Лацио с 1:0. Няколко дни по-късно Кампобасо и Таранто завършват наравно - 1:1, и по този начин Таранто си осигурява оставането. На 5 юли отново хиляди привърженици подкрепят Лацио в Неапол в последния мач срещу Кампобасо. С гол на Фабио Поли в 53-та минута Лацио триумфира с 1:0, а треньора Еудженио Фашети се превръща в легенда на клуба, спасявайки "орлите" през най-тежкия период от историята им.

На следващата година Лацио завършва на 3-то място в Серия Б и влиза в Серия А. Завръщането на клуба се решава в последния кръг, като противник на Лацио е миналогодишния съперник в борбата за оставане - Таранто. В домакински мач в Рим "орлите" побеждават категорично с 3:1 и влизат в Серия А, където играят и до днес.

Отново в елита[редактиране | edit source]

През сезон 1988-89 Лацио завършва на 10-то място, делейки го с още 5 отбора с равен брой точки и само на 2 точки от зоната на изпадащите. Отборът достига до 1/4-финал за Купата на Италия, където е елиминиран от Аталанта. Клубът не бележи особен прогрес и през следващите два сезона, заемайки съответно 11-то и 10-то място.

Повратен момент в историята на Лацио е пристигането на Серджо Краньоти в клуба през 1992 г. През сезон 1992-93 в отбора идват футболисти като Диего Фузер, Пол Гаскойн, Джузепе Синьори и Арон Винтер, треньор пък е легендарния Дино Дзоф. Лацио достига до 5-то място и 1/4-финал в турнира за купата, където е елиминиран от бъдещия носител на трофея Торино. През следващите години Лацио успява да затвърди мястото си в челото на таблицата.

През 1993-94 "орлите" завършват на 4-то място, като имат равен брой точки с 3-ия Сампдория. Участват и в турнира за Купата на УЕФА, където обаче са елиминирани на 1/16-финал от португалския Боавища. Следващия сезон Лацио заема 3-то място, отново имайки равен брой точки с по-горно стоящия Парма. Отборът дистига 1/4-финал за Купата на УЕФА, но отпада от Борусия Дортмунд. Германският тим е елиминиран на полуфиналите от Ювентус, които пък в последствие губят финала от Парма. В турнира за Купата на Италия "орлите" са елиминирани на полуфинал от Ювентус, като куриозното е, че торинци на финала срещат отново Парма, но този път печелят отличието. Сезон 1996-97 носи 4-то място на Лацио в шампионата, за купата "орлите" са елиминирани на 1/4-финал от Интер, а в Купата на УЕФА отпадат на 1/16-финал от френския Лион.

Следващия сезон 1997-98 Лацио завършва на 7-мо място в Серия А. "Небесносините" обаче ликуват с Купата на Италия за втори път в историята си, елиминирайки по пътя си отбори като Наполи, Рома и Ювентус. В първия финален мач срещу Милан Лацио губи в Милано, но на реванша в Рим печели с 3:1 и взима трофея. През същия сезон лациалите правят фурор и за Купата на УЕФА, достигайки финал. Там обаче губят злощастно с 0:3 от Интер на големия Роналдо.

На италианския и европейския връх[редактиране | edit source]

През 1998-99 Лацио завършва на 2-то място в Серия А, само на 1 точка зад шампиона Милан. Сезонът обаче започва повече от добре за "орлите". На 29 август 1998 г. в Торино се играе мачът за Суперкупата на Италия между шампиона Ювентус и носителя на купата Лацио. "Небесносините" повеждат с гол на Павел Недвед. Алесандро Дел Пиеро обаче изравнява от дузпа в 87-та минута. В 4-та минута от продължението обаче Серджо Консейсао отбелязва за 2:1 и за първи път в историята си Лацио печели Суперкупата.

На 1/4-финал за купата "орлите" отпадат от Интер. През този сезон обаче Лацио печели първото си и засега единствено европейско отличие - КНК. Това се явява и последното издание на този турнир. По пътя си до финала Лацио побеждава единствено отборите на сръбския Партизан (Белград) и гръцкия Паниониос. "Орлите" елиминират също швейцарския Лозана и руския Локомотив (Москва), но след два равни мача и повече голове като гост. На 19 май 1999 г. в Бирмингам Лацио побеждава испанския Майорка с 2:1 с голове на Кристиян Виери и Павел Недвед.

Сезон 1999-2000 започва с мача за Суперкупата на Европа в Монако между спечелилия Шампионската лига през 1998-99 Манчестър Юнайтед и носителя на КНК Лацио. С гол на Марсело Салас в 35-та минута "небесносините" побеждават с 1:0 и печелят трофея. Който в последствие се оказва първият от трите за този сезон.

На 12 април 2000 г. в Рим се играе първият финален мач за Купата на Италия между Лацио и Интер. Отборът от Милано повежда в резултата, но "орлите" обръщат мача за крайното 2:1. Реваншът за купата обаче не е на преден план. На 14 май в последния кръг на Серия А Лацио побеждава Реджина в Рим с категоричното 3:0 и за втори път в историята си става шампион на Италия, изпреварвайки с 1 точка претендента за отличието Ювентус. Основната заслуга обаче е на отбора на Перуджа, които побеждават Ювентус като домакин с 1:0. На 18 май в реванша в Милано шампионът Лацио завършва 0:0 с Интер, печелейки за трети път в историята си Купата на Италия. Горчив привкус оставя единствено представянето в Шампионската лига, но пък инересен факт е, че в мач от груповата фаза на турнира Лацио побеждава Олимпик Марсилия с категоричното 5:1. Тогава Симоне Индзаги вкарва 4 гола, като по този начин изравнява постижението на Марко ван Бастен от 1992 г. Лацио достига до 1/4-финалите и се изправя срещу испанския Валенсия. В първия мач в Испания "орлите" губят катастрофално с 2:5. На реванша взимат престижна, но недостатъчна победа с 1:0 и отпадат от турнира.

Въпреки това, 100-годишнината от създаването на Лацио като спортен клуб остава като най-успешният сезон във футболната история на "орлите".

Лацио открива следващия сезон на 8 септември 2000 с мача за Суперкупата на Италия срещу Интер на стадион Олимпико в Рим. В страхотен мач със 7 гола лациалите печелят второто си такова отличие след победа с 4:3. В първенството "орлите" достигат до третото място, а шампион е градския съперник Рома. "Небесносините" отпадат във втората групова фаза на Шампионската лига. На следващата година отборът завършва на 6-то място в Серия А, но пък предопределя шампиона на Италия. В последния кръг шанс за титлата имат Интер, Ювентус и Рома, разделяни от по 1 точка. Много от привържениците на "орлите" обаче се опасяват, че римският им съперник отново ще стане шампион и предпочитат отбора им да загуби. Ювентус и Рома печелят своите мачове, като временен водач в класирането става торинския клуб. Лацио от своя страна побеждава Интер с 4:2, след като "нерадзурите" дори на два пъти повеждат в резултата. Шампион става Ювентус, а Лацио пък се класира в турнира за Купата на УЕФА.

Падение и възход[редактиране | edit source]

2002 е годината с най-тежки последствия за Лацио. Клубът харчи изкючително много финансови ресурси около 100-годишнината си, когато са привлечени редица скъпоплатени играчи за рекордни трансферни суми. Макар и със значителен успех - 6 трофея за 2 години, това оказва влияние за последвалите събития. Като се добавят и покупката на Гайзка Мендиета за 48 милиона евро - по това време световен рекорд за трансфер, а в последствие и пълен трансферен провал, както и изпуснатите евентуални приходи от класиране в Шампионската лига, положението в клуба се оказва сериозно. Серджо Краньоти и компанията му за храни Чирио са въвлечени във финансов скандал и Краньоти напуска Лацио. Много от играчите на клуба, сред които и капитана Алесандро Неста, са разпродадени. Въпреки това, Лацио се представя доста добре за Купата на УЕФА и достига полуфинал, където е елиминиран от бъдещия носител на трофея Порто. "Орлите" достигат и полуфинал за Купата на Италия, но отпадат от Рома, а в първенството заемат 4-то място.

През сезон 2003-04 Лацио печели за 4-ти път в историята си Купата на Италия. По пътя до финала са елиминирани Модена, Парма и Милан, като на полуфиналите "небесносините" побеждават миланския клуб като гост с 2:1, а в реванша са безкомпромисни с 4:0.В първия финал на 17 март 2004 в Рим с два гола на Стефано Фиоре и 2:0 като краен резултат е победен Ювентус. На реванша в Торино "бианконерите" връщат пасива и повеждат с 2:0, но с голове на Коради и Фиоре в края на мача и крайното 2:2 Лацио печели купата. В другите турнири "орлите" отпадат в груповата фаза на Шампионската лига и заемат 6-то място в първенството.

От отбор, който се е борил за титлата в Италия, Лацио е принуден да се бори за оставането си в Серия А през есента на 2004 г. През пролетта на 2005 клубът успява да се стабилизира и завършва на относително доброто за тогавашното си състояние 10-то място. Лацио отпада в груповата фаза в турнира за Купата на УЕФА и губи мача за Суперкупата на Италия срещу шампиона Милан с 0:3. Сезонът обаче е белязан със завръщането на легендарния Паоло Ди Канио в клуба през август 2004. Юношата на клуба е подписал доста орязан откъм финанси договор, само и само да се завърне в закъсалия икономически Лацио. Ди Канио отбелязва страхотен гол за победата с 3:1 в Римското дерби на 6 януари, само 3 дена преди 105-годишния юбилей на "орлите".

През лятото на следващия сезон 2005-06 клубът участие в турнира УЕФА Интертото и стига до полуфинал, където е отстранен от Олимпик Марсилия. Лацио заема 6-то място в първенството, като през цялата есен отборът не допуска нито една загуба като домакин, и се класира за Купата на УЕФА. През 2006 г. обаче избухва финансов скандал с уреждане на мачове, в който и "небесносините" са замесени. След редижа обжалвания, шампионът Ювентус е изхвърлен в Серия Б, а Лацио, Милан и Фиорентина са наказани с отнемане на 30 точки. Класирането е пренаредено и това отрежда 16-то място за "орлите", само 2 точки над зоната на изпадане, което означава и лишаване от участие в евротурнирите.

За сезон 2006-07 амбициите на отбора са завишени, като тимът се цели в място в Шампионската лига. Отборът завършва на трета позиция в първенството, макар и с допълнително наказание - отнемане на 3 точки от настоящия шампионат, заради финансовия скандал. Лацио почти достига рекордното си постижение от шампионския сезон 1999-2000 за последователни победи като записва 8 на брой. През 1999-2000 "орлите" са печелили 9 мача поред.

През следващия сезон Лацио отпада в груповата фаза на Шампионската лига, а в Серия А завършва на 12-та позиция. Следващия сезон клубът не отбелязва значим прогрес в първенството, заемайки 10-то място, но пък печели 5-та си Купа на Италия. На 1/8-финал е отстранен Милан с 2:1 след продължения, ана полуфиналите Лацио побеждава два пъти Ювентус с по 2:1. Финалът е игран на 13 май 2009 г. в Рим - Лацио и Сампдория завършват 1:1 в редовното време и не си отбелязват голове в продълженията. След общо 14 бити дузпи и 6:5 вкарани, "небесносините" взимат трофея.

С началото на новия сезон 2009-10 на 8 август същата година Лацио побеждава шампиона Интер с 2:1 в Пекин и печели третата си Суперкупа на Италия. В първото издание на преименувания вече на "Лига Европа" турнир за Купата на УЕФА Лацио среща българския Левски София в груповата фаза. Двата отбора си разменят по една победа като гост и заедно отпадат от турнира. "Небесносините" заемат 12-то място в шампионата.

През 2010-11 Лацио има 66 точки в шампионата, заедно с отбора Удинезе, но по-лошата голова разлика отрежда на "орлите" 5-то място и участие в Лига Европа. Там през следващата година отпадат на 1/8-финал от Атлетико Мадрид, но пък достигат до 4-то място в Серия А. По ирония на съдбата и заради слабото представяне на италианските клубове в евротурнирите за изминалите 5 сезона, Италия заема 4-то място в ранглистата по държави и това означава, че техните представители в Шампионската лига могат да са само 3 на брой за следващия сезон 2012-13.

Лацио завършва на първо място в групите без загубен мач и елиминира германските Борусия Дортмунд и Щутгарт съответно на 1/16-финал и 1/8-финал. На 1/4-финалите обаче отпада от Фенербахче. В Серия А "орлите" заемат 7-мо място, но пък печелят шестата си Купа на Италия. Финалът на 26 май 2013 в Рим противопоставя двата местни отбора, а Лацио надделява над Рома с 1:0.

Новият сезон 2013-14 започва с мача за Суперкупата на Италия - Лацио губи от Ювентус с 0:4 на "Олимпико" в Рим.

Успехи[редактиране | edit source]

Представяне на Лацио в Серия А и Серия Б спрямо общия брой на участниците в двете първенства

Национални успехи[редактиране | edit source]

Scudetto.svg Серия А

  • Шампион (2): 1973-74 , 1999-2000

Coccarda Coppa Italia.svg Купа на Италия

  • Носител (6): 1958, 1997-98, 1999-2000, 2003-04, 2008-09, 2012-13
  • Финалист (1): 1960-61

Supercoppaitaliana.png Суперкупа на Италия (3):

  • Носител (3): 1998, 2000, 2009

Coppa Ali della Vittoria.png Серия Б

  • Шампион (1): 1968-69

Международни успехи[редактиране | edit source]

Coppacoppe.png КНК

  • Носител (1): 1998-99

Суперкупа на Европа

  • Носител (1): 1999

Купа на УЕФА

  • Финалист (1): 1998

Копа деле Алпи

  • Носител (1): 1971

Римското дерби[редактиране | edit source]

Това е мачът между двата най-популярни отбора в италианската столица - Лацио и Рома. Включени са всички двубои между двата клуба до мача за Купата на Италия, игран на 26 май 2013 г. и завърил 1:0 за Лацио.

  • Първенство : 37 победи за Лацио; 55 равенства; 48 победи за Рома
  • Купата на Италия : 6 победи за Лацио; 3 равенства; 9 победи за Рома
  • Други срещи : 7 победи за Лацио; 3 равенства; 6 победи за Рома
  • Общо : 50 победи за Лацио; 61 равенства; 63 победи за Рома

Любопитно е, че в цялата история на съперничеството между Лацио и Рома само 4 мача са изиграни като приятелски. В тях Лацио има 2 победи, 1 равен и 1 загуба при голова разлика 10:9 в полза на "орлите". Последният такъв мач е на 29 юни 1944 г., в който Лацио побеждава Рома с 3:2. Оттогава насам двата клуба са играли помежду си единствено в турнирни срещи.

Отборът[редактиране | edit source]

Пост Играч
1 Flag of Argentina.svg В Албано Бизари
3 Flag of Brazil.svg З Андре Диас
32 Flag of Italy.svg Х Кристиан Броки
5 Flag of Italy.svg Х Стефано Маури (капитан)
29 Flag of France.svg З Абдулай Конко
7 Flag of Brazil.svg Х Франселино Матусалем
8 Flag of Brazil.svg Х Ернанес
28 Flag of France.svg Н Луи Саха
10 Flag of Argentina.svg Н Мауро Сарате
20 Flag of Italy.svg З Джузепе Биава
14 Flag of Spain.svg З Хавиер Гаридо
17 Flag of Italy.svg Х Паскуале Фоджа
30 Flag of Uruguay.svg Н Емилиано Алфаро
25 Flag of Italy.svg Н Антонио Роци
27 Flag of Albania.svg З Лорик Кана
23 Flag of Nigeria.svg Х Оджени Онази
24 Flag of Argentina.svg Х Кристиан Ледесма (втори капитан)
Пост Играч
25 Flag of Germany.svg Н Мирослав Клозе
26 Flag of Romania.svg З Стефан Раду
28 Flag of Lithuania.svg З Мариуш Станкевичус
15 Flag of Uruguay.svg Х Алваро Гонсалес
19 Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Х Сенад Лулич
17 Flag of Italy.svg Х Паскуале Фоджа
39 Flag of Belgium.svg З Луис Педро Каванда
7 Flag of Brazil.svg Х Едерсон
99 Flag of Italy.svg Н Серджо Флокари
79 Flag of Italy.svg З Рикардо Бонето
18 Flag of the Czech Republic.svg Н Либор Козак
88 Flag of Portugal.svg Х Бруно Перейриня
87 Flag of France.svg З Мобидо Диаките
22 Flag of Italy.svg В Федерико Маркети
81 Flag of Italy.svg Х Антонио Кандрева
2 Flag of France.svg З Мишел Сиани

Актуално към 27.08.2011

Голмайсторите на Лацио[редактиране | edit source]

Общо голове за Лацио.

1. Силвио Пиола, 160 гола
2. Джорджо Киналя, 128 гола
3. Джузепе Синьори, 127 гола
4. Бруно Джордано, 110 гола
5. Томазо Роки, 93 гола
6. Алдо Пучинели, 78 гола
7. Горан Пандев, 64 гола
8. Ренцо Гарласкели, 64 гола
9. Пиер Луиджи Казираги, 56 гола
10. Симоне Индзаги, 55 гола
11. Хуан Карлос Мороне, 53 гола
12. Винченцо Д'Амико, 51 гола

Актуално към 16.11.2009

Известни футболисти[редактиране | edit source]

Силвио Пиола[редактиране | edit source]

Силвио Пиола е най-добрият голмайстор в историята на Серия А с 274 гола, 49 гола пред следващия в класацията. Също така, той е може би и най-добрият футболист в историята на Апенините. Общо има 536 мача в Серия А - 4ти по това отношение във вечната ранглиста за мачове в Италия.

Силвио Пиола е името, което ще остане в историята на Мондиал '38. Италианецът единодушно е провъзгасен за най-добрия играч на първенството. Всички италиански фенове на футбола знаят, че той е бащата на задната ножица. Това майсторско и много атрактивно изпълнение и до наши дни носи името "А ла Пиола". Има 36 мача със "Скуадра Адзура", в които 30 пъти е поразявал противниковите врати.

За Лацио има 227 мача и 142 гола в Серия А. Общо за Лацио е записал 237 участия, в които е отбелязал 148 гола.

Въпреки своя талант, по странно стечение на обстоятелствата Пиола никога не печели скудетото.

Паоло Ди Канио[редактиране | edit source]

Паоло Ди Канио може да не е един от най-успешните играчи на Лацио през годините, но е един от най-обичаните. Юноша на клуба, дебютира в представителния отбор през сезон 1985/86, игре под наем за Тернана в Серия С2 (27 мача и 2 гола през сезон 1986/87), той прави не особено впечатляващ дебют за Лацио. В първия си сезон за "орлите" има 1 гол в 30 мача. Но този гол е по-специален и го превръща в любимец на феновете - отбелязан на 15 януари 1989 г. срещу градския съперник Рома. Лацио побеждава с 1:0 именно благодарение на гола на Ди Канио. Въпреки това нападателят не изкарва много добри сезони с Лацио - в следващия от 24 мача вкарва едва 3 гола. След Лацио сменя няколко италиански клуба - Ювентус, Наполи и Милан, преди да замине в шотландския Селтик.

През сезона 2004/05 се завръща в Лацио и още в първия си мач срещу Рома бележи уникален гол за 1:0. По този начин помага за първата победа на Лацио над градския съперник от 5 години с 3:1. Двата сезона, 2005 и 2006, които изкарва в Лацио, не са особено успешни откъм голове - 6 гола в 23 мача и 5 гола в 27 мача съответно, но определено е голям любимец на феновете и повдига духа на Лацио, който се нуждаел от лидер като Ди Канио.

В мачовете си за Лацио, въпреки че е лидер, Ди Канио записва и скромно участие откъм минути. Това налага да отстъпи място за по-младите играчи и от сезон 2006/07 заиграва в отбора на Сиско Рим в Серия С2.

Любопитни факти[редактиране | edit source]

  • Най-голяма победа: 1932 Лацио - Модена 9:1 за Серия А.
  • Най-голяма загуба: 1934 Амброзиана Интер - Лацио 8:1 за Серия А.
  • Най-голяма домакинска посещаемост: 100 859 души през 1974 на Лацио - Фоджа.
  • Най-много мачове: Джузепе Фавали - 401 мача.
  • Най-много мачове като треньор: Дино Дзоф - 202 мача.
  • Най-много отбелязани дузпи: Джузепе Синьори - 35.
  • До днес в Лацио са играли общо 26 аржентинци и 20 бразилци.
  • Лацио печели 7 трофея за 3 години. Това са на два пъти Купата и Суперкупата на Италия (1998 и 2000), КНК (1999), Суперкупата на Европа (1999) и шампион на Италия (2000).
  • Лацио е не само първият сформиран футболен отбор от Рим, но и първият в цяла Централна и Южна Италия.
  • Лацио е и първият клуб, въвел ръгбито в Италия (през 1927).
  • Нападателят на Лацио Джорджо Киналя е първият футболист от Серия Б, извикан в националния отбор на Италия.

Външни препратки[редактиране | edit source]