Марсело Салас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чили Марсело Салас
Marcelo Salas 2015.jpg
Лична информация
Прякор „El Matador“
Роден José Marcelo Salas Melinao
24 декември 1974 г.  (на 42 г.)
Темуко, Чили
Ръст 1.73 сm
Пост Централен нападател
Юношески отбори
1983–1991
1991–1993
Чили Депортес Темуко
Чили Универсидад де Чили
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1993–1996
1996–1998
1998–2001
2001–2005
2003–2005
2005–2008
Общо
Чили Универсидад
Аржентина Ривър Плейт
Италия Лацио
Италия Ювентус
Аржентина Ривър Плейт (наем)
Чили Универсидад
75
53
79
18
32
82
329
(50)
(24)
(34)
(2)
(10)
(37)
(155)
Национален отбор
1994–2007 Чили Чили 71 (37)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
[[:commons:Category:Marcelo Salas|Чили Марсело Салас]] в Общомедия

Хосе Марсело Салас Мелинао (на испански: José Marcelo Salas Melinao), по-известен като Марсело Салас е бивш чилийски футболист, играл като централен нападател.

Заедно с Иван Саморано и Елиас Фигероа е смятан за един от най-известните футболисти на Чили. Голмайстор на чилийския национален отбор за всички времена.[1] Като национален състезател участва на Мондиал 98, на който отбелязва 4 гола в 4 мача, участва и на две издания от турнира за Копа Америка. Избран е за Футболист № 1 на Южна Америка за 1997 г.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Марсело Салас е юноша на Депортес Темуко. Професионалната му кариера започва в състава на Клуб Универсидад де Чиле. Официалният му дебют за първия отбор е на 10 април 1993 г. в мач за националната купа срещу състава на Депортес Колчагуа. В следващите две години печели две национални първенства, а през 1996 г. достига до полуфинала на Копа Либертадорес, на който е елиминиран от бъдещият носител на трофея Ривър Плейт. В първия мач Салас отбелязва едно от попаденията за домакинското равенство 2-2, но губи реванша с 0-1.[2]

Ривър Плейт[редактиране | редактиране на кода]

Треньорът на Ривър Карлос Билардо остава впечатлен от уменията на младият чилиец и го привлича в състава си.[2], а трансферната сума е на стойност 3,5 милиона долара.[3] С екипа на „милионерите“ печели в два сезона Апертура и веднъж Клаусура в аржентинското първенство. През 1997 г. достига финал от турнира за Суперкопа Судамерикана срещу Сао Пауло. Първият мач на бразилска земя завършва без победител 0-0, а на реванша Салас носи победата с два гола за крайното 2-1.[4]

Лацио[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 г. Свен-Йоран Ериксон го привлича в състава на Лацио и Салас става част от един от най-славните отбори в историята на римския клуб. По това време негови съотборници са футболисти сред които Диего Симеоне, Хуан Верон, Клаудио Лопес, Ернан Креспо, Нестор Сенсини, Матиас Алмейда, Павел Недвед, Алесандро Неста, Кристиан Виери, Атилио Ломбардо, Сержио Консейсао, Фернандо Коуто, Иван де ла Пеня, Деян Станкович и Синиша Михайлович.[2] С екипа на „римските орли“ Салас постига най-големите си успехи на клубно ниво. През сезон 1999-2000 тимът доминира в Италия и печели требъл. Печели и КНК за сезон 1998–99 след победа над Майорка с 2-1.[5] През същата година бележи и единственото попадение за спечелването на трофея в мача за Суперкупата на УЕФА срещу Манчестър Юнайтед.[6]

Ювентус[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. Марчело Липи го привлича в Ювентус. Кариерата му при „бианконерите“ стартира злополучно. На 20 октомври 2001 г. в мач срещу Болоня Марсело Салас къса кръстни връзки и отсъства от терените за дълго време.[2] След възстановяването си печели две титли и една суперкупа на страната, но губи титулярното си място в конкуренцията на новопривлечените Дарко Ковачевич и Марко ди Вайо.[3] В последните две години от договора си с клуба от Торино е пратен под наем в Ривър Плейт. Завършва кариерата си на 34-годишна възраст в първия си клуб Универсидад де Чиле през 2008 г.[2]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

На 18 май 1994, 19-годишен дебютира с гол за националния отбор на Чили срещу Аржентина за крайното 3-3. В квалификациите за Мондиал 98 отбелязва 11 гола от които два хеттрика срещу отборите на Колумбия и Перу, а Чили се класира на световно първенство за първи път от 1982 г.

На 12 февруари 1998 г. в контрола преди първенството отбелязва 2 гола на Уембли за победата с 2-0 срещу отбора на Англия.[7]

На самото първенство с негови два гола Чили завършва 2-2 срещу отбора на Италия [8], бележи и на Австрия.[9] На осминафинала отбелязва гол и срещу Бразилия, но Чили отпада след загуба с 1-4.[10] Със своите 4 гола печели „бронзова обувка“ като трети голмайстор на шампионата. През 2001 г. наследява капитанската лента от прекратилият кариерата си Иван Саморано и я носи до 2007 г. преди да я предаде на Клаудио Браво. Последният му мач е на 18 ноември 2007 г. в квалификации за Мондиал 2010 срещу Уругвай и също е увенчан с гол.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

След края на състезателната си кариера Марсело Салас учи в Родината си спортен мениджмънт и маркетинг. Инвестира в земеделие и създава плантация за отглеждане на боровинки, търгува продукцията си в САЩ и Европа. Паралелно с това закупува акциите и става собственик на родния си клуб Депортес Темуко.[3]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Чили Клуб Универсидад де Чиле
Аржентина Ривър Плейт
Италия Лацио
Италия ФК Ювентус
Индивидуални

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]