Национален отбор по футбол на Перу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Перу
Nuvola Peru flag.svg
Информация
Прякор Биколорите
(La Bicolor)
Бяло-червените
(La Blanquirroja)
Червено-белите
(La Rojiblanca)
Инките (Los Incas)
Асоциация Футболна асоциация на Перу
(Federación Peruana de Fútbol)
Конфедерация КОНМЕБОЛ
Треньор Flag of Argentina.svg Рикардо Гарека
Капитан Flag of Peru.svg Паоло Гереро
С най-много мачове Flag of Peru.svg Роберто Паласиос (128)
С най-много голове Flag of Peru.svg Паоло Гереро (32)
Стадион Естадио Насионал
Код на ФИФА PER
ФИФА позиция 21 (юни 2019 г.)
Най-висока позиция ФИФА 10
 (IX.1997, X.2017 г.)
Най-ниска позиция ФИФА 91
 (септември 2009 г.)
Домакин
Гост
Първи мач
Flag of Peru.svg Перу 0 – 4 Уругвай Flag of Uruguay.svg
(Лима, Перу; 1 ноември 1927)
Най-голяма победа
Flag of Peru.svg Перу 9 – 1 Еквадор Flag of Ecuador.svg
(Богота, Колумбия; 11 август 1938)
Най-голяма загуба
Flag of Brazil.svg Бразилия 7 – 0 Перу Flag of Peru.svg
(Санта Крус, Боливия; 26 юни 1997)
Световно първенство по футбол
Участия 5 (първо през 1930)
Най-голям успех 1/4 финал 1970
Копа Америка
Участия 34 (първо през 1927)
Най-голям успех Шампион 1939, 1975
Национален отбор по футбол на Перу в Общомедия

Нацоналният отбор по футбол на Перу представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Перуанската футболна асоциация. Участвал е на финалните турнири на 5 световни първенства (1930, 1970, 1978, 1982 и 2018) и в 32 първенства на Южна Америка (от 1927 до 2019 г.), както и в Олимпийските игри през 1936 и 1960 г. Най-големите постижения на отбора са:

Перу е рекорден призьор в Боливарските игри (регионален турнир) с 6 шампионски титли и общо 11 медала [1]. Носител е на Купата Кирин за 1999 и 2005 г. [2]

Преди години, когато южноамериканският футбол се консолидира, Перу спечелва Копа Америка през 1939 г. и изпъква с играчи като Алехандро Вилянуева, Теодоро Фернандес Мейзан, вратари Хуан Вълдивизе и Хуан Хонорес, Алберто Тери, Валериано Лопес, Мигел Лоаза, Хуан Семинария и Хуан Джоя.

Най-забележителното поколение играчи е това, което спечелва Копа Америка 1975 и участва в 3 световни първенства през периода 1970 – 1982 г.: Теофило Кубиляс, Алберто Галярдо, Хектор Чумпитас, Хуго Сотил, Хуан Карлос Облитас, Роберто Чале, Отторино Сартор, Сезар Куето, Хосе Веласкес, Хулио Мелендес, Рамон Мифлин, Хулио Сезар Урибе, Хуан Хосе Мунянте, Рубен Диаз, Пърси Рохас, Геронимо Барбадило и Франко Наваро.

През XXI век се отличават играчи като Роберто Паласиос, Нолберто Солано и групата, която класира отбора на Перу за финалните турнири на СП 2018 в Русия и Копа Америка 2019 в Бразилия, водени от Паоло Гереро, Джеферсън Фарфан, Йошимар Йотун, Кристиан Куева и Едисон Флорес. На Копа Америка 2019 Перу достига до финала, където играе с домакина Бразилия. [3]

Перуанският отбор има положителен баланс в срещите със световния шампион Франция, световния вицешампион Хърватия, Унгария, Австрия, Словакия, Шотландия, Нигерия и др.

Срещу други отбори[редактиране | редактиране на кода]

Перуанският отбор има положителен баланс в срещите със световния шампион Франция, световния вицешампион Хърватия, Унгария, Австрия, Словакия, Шотландия, Нигерия и др.

България – Перу[редактиране | редактиране на кода]

Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
21.02.1970 Flag of Peru.svg Лима Приятелски Flag of Peru.svg Перу 1:3 Flag of Bulgaria.svg България ДА
24.02.1970 Flag of Peru.svg Лима Приятелски Flag of Peru.svg Перу 5:3 Flag of Bulgaria.svg България ДА
02.06.1970 Flag of Mexico.svg Леон СВ П-ВО Flag of Peru.svg Перу 3:2 Flag of Bulgaria.svg България ДА
01.04.1978 Flag of Peru.svg Лима Приятелски Flag of Peru.svg Перу 1:1 Flag of Bulgaria.svg България ДА
12.02.1981 Flag of Peru.svg Лима Приятелски Flag of Peru.svg Перу 1:2 Flag of Bulgaria.svg България ДА

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]