Кито

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кито
Quito
Знаме
      
Герб
Montaje Quito.png
Ecuador relief location map.svg
-0.1797° с. ш. -78.5133° и. д.
Кито
Страна Flag of Ecuador.svg Еквадор
Провинция Пичинча
Площ 372,39 km²
Надм. височина 2850 m
Население 1 978 376 души (2019)
5313 души/km²
Кмет Хорхе Юнда
Основаване 6 декември 1534 г.
Пощенски код EC1701
Телефонен код +593 (2)
Часова зона ECT (UTC-5)
Официален сайт www.quito.gob.ec
Световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра City of Quito
Регион Латинска Америка и Кариби
Тип Културно
Критерии ii, iv
Вписване 1978  (2-ра сесия)
Кито в Общомедия

Кѝто (на испански: Quito; на кечуа: Kitu), официално Сан Франсиско де Кито (на испански: San Francisco de Quito), е столицата на Еквадор. Кито е с население от 1 978 376 жители (2019), което го прави вторият по население град в страната след Гуаякил. Има обща площ от 290 km². Средната надморска височина, на която е разположен градът, е 2800 m, с което се нарежда като втората най-високо разположена столица в света след Ла Пас, Боливия. Градът е основан от испанския конкистадор Себастиан Беналкасар през 1534 г.

Централният площад на града е разположен на около 25 km южно от екватора, но самият град се простира в рамките на около 1 km от екватора. На точното място, където минава екваторът (популярно с името „la mitad del mundo“ – „центърът на света“, за да се различава от името Ecuador, което на испански означава „Екватор“), са построени паметник и музей.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Районът на Кито е център на търговията и политическа граница още преди да бъде завзет от империята на инките, което довежда да укрепването му като тяхно селище. Себастиян де Белалкасар, лейтенант на испанския конкистадор Франсиско Писаро, окупира града на 6 декември 1534 г. и обявява общинско правителство. Кито остава фокусна точка на националните политически, социални и икономически дела до началото на 20 век, когато икономическото значение се измества към Гуаякил. Съперничество между двата града все още съществува, като Кито остава политическия и културен център на страната.[2]

През 1552 г. е създадено училище за изкуства в Кито – едно от първите в Южна Америка. Това бележи основаването на религиозно течение в изкуството, което процъфтява през испанския колониален период, оставяйки след себе си богатство от дървени многоцветни скулптури и картини без аналог в Новия свят. Много от църквите, манастирите и старите имения в Кито днес са същински музеи. В някои от моменти от историята на града, около 1/4 от площта му е заемана от религиозни сгради и земи. Най-голяма заплаха за сградите от колониалния период се оказват земетресенията, като тежки трусове удрят града през 1660, 1797, 1868 и 1987 г.[2]

Централният университет (спонсориран от правителството) датира от 1586 г., Националното политехническо училище от 1869 г., а Папският католически университет – от 1946 г. В парка Аламеда се намира астрономическа обсерватория с пет малки бели кули, основана през 1864 г.[2]

След като дълго време е бил изолиран в планинските части, Кито е свързан с крайбрежието на Гуаякил чрез железопътна линия през 1908 г. В днешно време, Кито е запазил голяма част от колониалната си атмосфера. За разлика от други латиноамерикански градове, където бедните предградия обграждат заможните централни градски части, тук голяма част от бедното население живее в центъра.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Кито е разположен в планинската земя в северната част на Еквадор, в басейна на река Гуаилабамба. Построен е върху дълго плато, намиращо се в източното подножие на вулкана Пичинча. Това е най-близката столица до екватора, както и най-близката столица до активен вулкан в света.[3] Надморската височина на града е около 2820 m.[4]

Пичинча е активен и се следи от вулканолозите. Най-голямото му изригване е от 1660 г., когато над 25 cm прах и пепел покриват града.[5] Последното му изригване е от 5 октомври 1999 г.[6] Други вулкани в околността също поръсват града с пепел от време на време.[7]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Южната част на града има субтропичен планински климат, докато северната част има топъл средиземноморски климат. Поради надморската си височина и близостта до екватора, Кито има постоянен сравнително хладен климат. Поради същите причини, Кито получава едно от най-силните слънчеви облъчвания в света, понякога достигайки UV индекс 24 по пладне.[8][9] Сезоните са два: сух (юни-септември) и влажен (октомври-май). Средното количество годишни валежи е около 1000 mm.

Местоположението на Кито близо до екватора означава, че системи с високо атмосферно налягане са изключително редки. Все пак, периоди на по-спокойно време също са възможни.[10]

Климатични данни за Кито
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 33,0 28,6 32,0 25,6 30,4 29,0 31,0 27,0 29,0 27,0 29,3 29,0 33,0
Средни максимални температури (°C) 21,2 21,0 20,8 20,9 21,0 21,1 21,5 22,2 22,3 21,8 21,3 21,3 21,4
Средни температури (°C) 15,5 15,6 15,5 15,6 15,6 15,5 15,5 15,9 15,9 15,7 15,5 15,5 15,6
Средни минимални температури (°C) 9,8 10,1 10,1 10,2 10,1 9,8 9,4 9,6 9,4 9,5 9,6 9,7 9,8
Абсолютни минимални температури (°C) 3,0 4,7 5,1 5,3 2,5 3,0 3,0 2,2 3,4 4,2 2,5 2,5 2,2
Средни месечни валежи (mm) 82,5 111,0 146,6 171,2 105,5 39,5 21,5 27,7 68,9 114,9 108,5 100,4 1098
Средно количество слънчеви часове 197 140 122 136 164 189 249 256 196 177 197 215 2238
Източник: World Meteorological Organization,[11][12] NOAA,[13][14] Voodoo Skies,[15] Danish Meteorological Institute[16]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Хълмовете на Кито.

По данни от 2019 г., в Кито живеят 1 978 376 души. Това го нарежда на второ място по население в страната след Гуаякил. Етническият състав е разнороден. Около 2/5 от жителите на града са кечуа, други 2/5 са метиси, а 1/5 са негри. Грамотността е около 4%. Преобладаващото вероизповедание е католицизмът.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Кито има най-голям принос към БВП на страната и бележи най-високи приходи на глава от населението. Въпреки това, данъците в него са по-високи, отколкото в останалите части на Еквадор. Главните отрасли в Кито включват текстили, метали, фармацевтични продукти и земеделие, като основни стоки за износ са кафе, захар, какао, ориз, банани и палмово масло.[17]

Офисите на много национални и международни финансови институции, петролни компании и международни бизнеси са разположени в Кито. Трансеквадорският тръбопровод от източните петролни полета в провинция Напо преминава през Кито към Есмералдас. Друг нефтопровод свързва Кито с Гуаякил на югозапад. Към края на 20 век центърът на търговията в града се измества на север с построяването на нови банки, магазини и офиси.[2]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът е обслужван от скоростен автобусен транспорт, покриващ мрежа, разделена на три части: зелена, червена и синя. Освен тях, в града оперират около 8800 регистрирани таксита.[18] През август 2012 г. община Кито създава градска система за споделяне на велосипеди.[19][20]

Поради влошаващите се задръствания в града, през 2012 г. започва строителството на първата метро линия в града. Очаква се тя да отвори през август 2020 г.[21] Тъй като Кито е около 40 km дълъг и само 5 km широк, повечето от важните булеварди и улици в града са ориентирани в посока север-юг. Историческият център на града е построен в правоъгълна мрежа, въпреки хълмовете.

През южната част на града преминава железопътна линия, но този вид транспорт в днешно време се използва главно за туризъм.

Международно летище Марискал Сукре служи като главното летище на града за пътнически и товарен въздушен транспорт. То се намира на 18 km източно от центъра на града. Отваря врати на 20 февруари 2013 г., заменяйки старото летище, разположена на 10 km северно от центъра. Впоследствие, старото летище е превърнато в парк.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Сан Франциско Плаза, Кито
Сан Франциско Плаза, Кито
Общ изглед към града от Ел Панесильо
Общ изглед към града от Ел Панесильо

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. How to Get to the Equatorial Monument (La Mitad Del Mundo). // USA Today. Посетен на 29 януари 2015.
  2. а б в г д Quito. // Encyclopædia Britannica, 6 ноември 2019. Посетен на 12 август 2020.
  3. Chris Beall. Ecuador's top 10 volcanic experiences – travel tips and articles. // Посетен на 12 март 2013.
  4. Quito Ecuador Travel Guide – Altitude, Hotels, Airport, Tours. // ecuadorexplorer.com. Посетен на 22 ноември 2016.
  5. Guagua Pichincha. // Environmental health : a global access science source 6 (1). National Environmental Satellite, Data, and Information Service, юли 2007. DOI:10.1186/1476-069X-6-21. с. 21. Посетен на 2 август 2008.
  6. Guagua Pichincha. // Operational Significant Event Imagery. National Oceanic and Atmospheric Administration. Архивиран от оригинала на 15 септември 2008. Посетен на 28 март 2013.
  7. Le Pennec, J-L.. Fourth Conference, Cities on Volcanoes. 2006.
  8. Radiación UV nociva en Guayaquil y Quito. // El gran Guayaquil. Посетен на 29 септември 2014.
  9. Alertan sobre rayos UV en Quito. // Metro Ecuador. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2014. Посетен на 29 септември 2014.
  10. Yanahuaico Weather – Personal Weather Station: IPICHINC3 by Wunderground.com – Weather Underground. // wunderground.com.
  11. World Weather Information Service – Guayaquil. // Met Office. Посетен на 16 януари 2016.
  12. World Weather Information Service – Quito. // World Meteorological Organization. Посетен на 2 март 2013.
  13. WMO Normals – Guayaquil. // NOAA. Посетен на 16 януари 2016.
  14. Quito Mariscal Sucre. // World Weather Records 9th Series 1991 – 2000. NOAA. Посетен на 2 март 2013.
  15. Quito Monthly Temperature weather history. // Voodoo Skies. Посетен на 21 ноември 2014.
  16. Ecudaor – Quito. // Climate Data for Selected Stations (1931 – 1960). Danish Meteorological Institute. с. 81. Архивиран от оригинала на 16 януари 2013. Посетен на 2 март 2013. (на датски)
  17. Working in Quito. // internations.org. Посетен на 22 ноември 2016.
  18. Sistema Convencional de Transporte. // {{{journal}}}. Metrobús Quito. Посетен на 4 август 2008. (на испански)
  19. BiciQ Bicicleta Pública. // BiciQ. Архивиран от оригинала на 18 септември 2013. Посетен на 13 септември 2013. (на испански)
  20. Bici Q: 1.078 carnetizados. // Quito, Ecuador, La Hora La Hora – Nacional, 31 август 2012. Посетен на 13 септември 2013. (на испански)
  21. Carvajal, Ana. El Metro entrará a operar entre marzo y abril del 2020. // 24 май 2019. Посетен на 16 юни 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]