Боливия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Многонационална държава Боливия
на испански: Estado Plurinacional de Bolivia
    
Национален химн: Himno Nacional de Bolivia
Местоположение на Боливия
Местоположение на Боливия
География и население
Площ 1 098 581,0 km²
(на 27-мо място)
Води 1.29%
Столица Сукре(1)
19°03′00″ ю. ш. 65°15′00″ з. д. / 19.05° ю. ш. 65.25° з. д.
Най-голям град Санта Крус
Официален език испански
Население
(пребр., 2018)
11,248,864
(на 83-то място)
Гъстота на нас. 9,71 души/km²
(на 224-то място)
Управление
Форма Президентска република
Президент Ево Моралес
Вицепрезидент Гарсиа Линера
История
Обявена независимост
от Испания
6 август 1825
Икономика
БВП (ППС, 2018) $89.352 млрд.
(на 92-ро място)
БВП на човек (ППС) $7,943
(на място)
БВП (ном., 2018) $41.833 млрд.
(на 95-то място)
БВП на човек (ном.) $3,719
(на място)
ИЧР (2017) Повишение 0.693 (среден)
(118-то)
Коеф. на Джини (2016) 44.6 (среден)
Валута Боливано (BOB)
Други данни
Часова зона UTC-4
Код по ISO BO
Интернет домейн .bo
Телефонен код +591
(1): Сукре е официалната столица, а в Ла Пас е седалището на правителството.
Многонационална държава Боливия в Общомедия

Боливия, официално от 10 юни 2009 – Многонационална държава Боливия (на испански: Estado Plurinacional de Bolivia) е държава в централна Южна Америка. Граничи с Бразилия на север и изток, с Парагвай и Аржентина на юг и с Чили и Перу на запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Районът около Андите е бил населяван от хора още отпреди 5000 години. Около 200 години пр.н.е. цивилизацията на Тиванако се появява около езерото Титикака. Тя изчезва около 1200 г. Техни съвременници били моксосите, изчезнали след испанското завоевание през 1525 г. След испанското нашествие територията е наричана „Горно Перу“ или „Каракас“. През 1809 г. се обявява за независима, но окончателно това станало след 16-годишна война през 1825 г. На 6 август същата година държавата била кръстена на Симон Боливар, който е и неин пръв президент. В следващите 60 години последват дълги войни и неизгодни договори, от които Боливия изгубва около половината от територията си, включително излаза си към Тихия океан (в полза на Чили) и богати нитратни залежи. В края на 19 век се забелязва частично повишаване на стандарта и стабилизиране, главно поради покачване на цената на среброто в световен мащаб. След поредната загубена война от Парагвай (1932 – 1935, т.нар „Чако“) управляващата класа губи доверие сред боливийците и активно в управлението на страната започва да се намесва армията.

През 1952 г. Националистическото революционно движение извършва революция и начело на държавата застава Виктор Пас Естенсоро. През 1964 г. партията се разцепва и Виктор Пас е свален от власт. След смъртта на следващия президент – Рене Бариентос Ортуньо през 1969 г. настъпва период на слабо управление и криза. По време на управлението на ген. Уго Бансер Суарес (1971 – 1978) има забележителен икономически растеж, но често се нарушават човешките права. Той е принуден от опозицията да насрочи избори през 1978 г., след което последва отново период на политически вълнения. Само за няколко години се извършват редица преврати и контрапреврати. През 90-те години на 20 век се провеждат множество реформи, приватизирани са много предприятия. В началото на новото хилядолетие страната навлиза в период на 4-годишна икономическа рецесия, която води до множество протести и политическа криза. На 18 декември 2005 г. са проведени нови президентски избори, спечелени от Хуан Ево Моралес Айма от Движение за социализъм с 54%.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от столицата на Боливия (Ла Пас)

Боливия е разположена по-близо до западното крайбрежие на Южна Америка. Страната има площ 1 098,6 хил. km² и е разположена в централните части на Южна Америка. Граничи (в km) с Бразилия – 2 570, Парагвай – 769, Аржентина – 742, Чили – 890 и Перу – 1 147. Няма директен излаз на Тихия океан (само коридор до чилийския град Арика). Югозападната част на страната е заета от Централните Анди с най-високия връх в страната – Сахама (6542 m) и орографски единици като Боливийското плато (Altiplano). Предпланинските равнини преминават на север в Амазонската низина, на изток в заблатената равнина Пантанал, а на югоизток в крайните области на Лаплатската низина. Правителствената столица на Боливия – Ла Пас (Nuestra Señora de La Paz) е най-високо разположената столица в света (3625 m надморска височина) и се намира в подножието на втория по височина връх в страната – Илимани (6438 m). На границата с Перу се намира езерото Титикака, най-високо разположеното плавателно езеро в света и свещено за древните инки.

Климатът в страната е субекваториален, с изключение на западните части, в които са разположени Андите. В западната част климатът е планински и температурите като цяло са много по-ниски, отколкото в източната. В района на планинския климат температурите през цялата година са еднакви – максималните са около 13 – 16 °C, а минималните – около -3 – +4 °C. В източната част (субекваториален климат) има два сезона – суха зима (април-септември) и влажно лято (октомври-март). Максималните температури през лятото са в интервала 28 – 30 °C, а през зимата 24 – 26 °C. Минималните през лятото са 19 – 22 °C, а през зимата 16 – 18 °C.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Парламентът на Боливия е двукамарен, състои се от Сенат (горна камара) и Камара на депутатите (долна камара). Настоящият президент на страната е Ево Моралес.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Провинция Боливия.

Боливия е разделена на 9 департамента (на испански: departamentos)):

Всеки департамент се разделя на провинции (на испански: provincias), кантони (на испански: cantoas) и градски общини (на испански: municipios).

Най-големи градове са Ла Пас (1,2 млн души), Санта Крус де ла Сиера (1,5 млн. души) и Кочабамба (500 000 души). Ла Пас е най-високо разположената столица в света. Надморската ѝ височина е 3627 m. На такава височина въздухът е силно разреден и чужденците, гости на боливийската столица, често имат затруднения с дишането.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Боливия е 11 млн. души.

Тя е една от трите южноамерикански страни (заедно с Перу и Парагвай), в която най-голямата част населението се състои от американски индианци. Близо 33% от населението е от народа кечуа, а 30% от аймара. Около 25% от населението са метиси (смесица на индианци и европейци), а 12% са наследниците на европейските заселници. Официален език в страната е испанският, както и индианските езици кечуа (2,5 млн) и аймара (2 млн). В страната се говорят общо 36 езика, най-разпространени са чикитано (180 хиляди), гуарани (125 хил) и др. В Боливия има много общности: немска, италианска, американска, баска, хърватска, азиатска (предимно японска) и др. Афро-боливийците са около 1% от населението на страната.

Мнозинството от боливийците изповядва римокатолическата религия. Има и такива, изповядващи исляма, юдаизма и бахайството. В страната има дори и мормонска църква.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки огромните природни и минерални ресурси, с които Боливия разполага, тя остава най-бедната държава в Южна Америка. Отчасти това се дължи на високата корупция в страната, липсата на правилно оползотворяване и изостаналите технологии за добив. В последните няколко години, главно поради реформите, а и открити залежи на газ, в страната има известен прогрес. Брутният вътрешен продукт е 22,33 милиарда долара (2004 г., като ръстът е 3,7%. По сектори то се разпределя по следния начин: земеделие – 13%, индустрия – 28%, услуги – 59%. Около 4 милиона са в трудоспособна възраст. Безработицата е около 9,4%. Близо 64% от населението живее под прага на бедността. Инфлацията е малко под 5%. Вносът на страната се изчислява на около 5,5 миларда долара. От жизнена важност за външната търговия за страната е река Парагвай, чрез която държавата се свързва с океана. За последните 15 години износът се е покачил тройно (1,9 млрд долара срещу 650 млрд през 1991 г.). Вносът е за около 1,6 млрд долара.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Интересно за страната е, че тук се намират най-големите солни равнини (солникът Уюни, Salar de Uyuni). На границата с Перу се намира езерото Титикака – най-високото плавателно езеро в света. В страната се намират много паметници на архитектурата и културата на инките. От испанската колонизация са останали много паметници в бароков стил (градовете Потоси, Сукре), за чиято реставрация през 1993 г. е стартирана специална програма. В последно време Боливия започва да се превръща в желана туристическа дестинация, главно поради голямото си историческо богатство. В Ла Пас има множество музеи, а в околностите и се намира старата столица на империята Тиванако.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]