Титикака

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Титикака
Titicaca
Titiqaqa
Езеро Титикака
Езеро Титикака
Peru physical map.svg
-15.75° с. ш. -69.4167° и. д.
Местоположение

Анди, Южна Америка

Координати 15°50′00″ ю. ш. 69°20′00″ з. д. / 15.833333° ю. ш. 69.333333° з. д.
Вид планинско езеро
Притоци 27 реки
Отток река Десагуадеро
Дължина 190 km (max)
Ширина 80 km (max) 
Площ 8372 km²
Воден обем 893 km³
Надм. височина 3812 – 3821 m
Острови 42
Населени места Пуно, Перу и Копакабана, Боливия
Титикака в Общомедия

Титика́ка (на испански: Lago Titicaca; на кечуа: Titiqaqa) е планинско езеро, разположено в Андите, на територията на две държави – Перу и Боливия. То е най-високо разположеното плавателно езеро на Земята – 3 812 m н.в.[1] и второто най-голямо езеро в Южна Америка след Маракайбо.[2] Заема площ от 8 370 km². Дълбочината му достига 281 m. Най-големият остров в него също се нарича Титикака. Местното население плете рибарските си лодки от тръстика. Езерото се използва за риболов, транспорт и туризъм.

История[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път европейците достигат до езерото Титикака при хребета Кордилера Реал . От 1862 г. то е най-високото плавателно езеро в света за големи кораби, защото тогава един параход е доставен на части дотам и сглобен на брега. След цял век служба той е „пенсиониран“ и заменен от съвременните кораби, които правят редовни курсове между Пуно в Перу и дестинации в Боливия.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Езерото Титикака, снимано откъм Боливия.

Езерото Титикака служи за климатична граница в Андите: на север климатът става все по-умерен, а на юг – по-суров. Бреговете му бележат южната граница с целогодишни високопланински поселения и добра реколта на картофи. Царевицата и ечемикът не узряват, но ги отглеждат за храна на животните. Риболовът в езерото е слабо развит, но флората и фауната в Титикака са разнообразни.

Езерото Титикака е дом на повече от 530 водни видове. Езерото притежава големи популации от водолюбиви птици и е определено като Рамсарско място на 26 август 1998 г. Няколко застрашени видове като титикакската гигантска жаба и нелетящият титикакски гмурец са почти изцяло разпространени само в езерото, а рибата Orestias cuvieri е изчезнала през първата половина на 20 век в резултат на конкуренцията и хищничеството на различни внесени отвън видове риби – пъстърва и Neotropical silverside. Около 90% от видовете риби в басейна са ендемични.

В Титикака живеят 24 вида сладководни охлюви (15 ендемити, включително няколко малки охлюва от вида Heleobia) и по-малко от половин дузина видове миди (всички от семейството Sphaeriidae), но като цяло те са много слабо познати и тяхната таксономия се нуждае от преразглеждане. В езерото живеят също група ендемични видове мамарци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Габеров, Нейко Генчев. Съвременна българска енциклопедия. Т. I. Елпис, 1993.
  2. ((en)) Lake Titicaca