Панама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Панама.

Панама
Panamá
      
Национален девиз
Pro Mundi Beneficio
За благото на света
Национален химн
Himno Istmeño
Местоположение на Панама
Местоположение на Панама
География и население
Площ 74 177,3 km²
(на 118-о място)
Води 2,9%
Столица Панама
8°58′00″ с. ш. 79°32′00″ и. д. / 8.966667° с. ш. 79.533333° и. д.
Официален език испански
Население (2008) Повишение 3 309 679
(на 131-то място)
Гъстота на нас. 55,3 души/km²
Управление
Форма президентска република
Президент Хуан Карлос Варела
Вицепрезидент Изабел Сен Мало
История
Независимост от Испания
28 ноември 1821
Независимост от Колумбия
3 ноември 1903
Икономика
Валута Панамска балбоа и долар (PAB, USD)
Други данни
Интернет домейн .pa
Телефонен код 507
Панама в Общомедия

Панама е най-южната държава в Централна Америка. Тя граничи на северозапад с Коста Рика и на изток с Колумбия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Панамският провлак се формира преди около 3 млн. години, когато Северна и Южна Америка се свързват окончателно и животински и растителни видове от двата континента започват движение на юг и север.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Панама има представителна демокрация. Еднокамерния парламент се избира на всеки 5 години и се състои от 78 депутати.[1]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Панама е разделена на 10 провинции и 5 територии. Провинциите са: Бокас дел Торо, Кокле, Колон, Дариен, Лос Сантос, Панама, Панама Оесте, Чирики, Ерера и Верагуас. Териториите са: Ембера-Уоунаан, Куна де Мадуганди, Гуна Яла, Нгьобе-Бугле и Куна де Уарганди.

География[редактиране | редактиране на кода]

Панама е разположена в Централна Америка, между Колумбия и Коста Рика и граничи с Карибско море и Тихия океан. Разположението ѝ на Панамския провлак е стратегическо. Страната контролира Панамския канал, който свързва Атлантическия с Тихия океан.

В западните части на Панама е разположена планинската верига Кордилера де Таламанка, а в източната има ниски възвишения, отнасящи се към Андите. По-голямата част е низинна. Най-високата точка на страната е вулканът Бару, висок 3475 метра.

Регионът Дариен в източната част на Панама представлява почти непроходима джунгла, където колумбийски партизани и наркотрафиканти често отвличат заложници. Панамериканската магистрала, която свързва Аляска с Патагония, е прекъсната на това място по тази причина и поради движенията за защита на джунглата.

Дивият свят на Панама е най-разнообразният от всички страни в Централна Америка. В страната живеят много видове, както северно-, така и южноамерикански.

На територията на Панама има над 500 реки. Повечето от тях не са плавателни и образуват крайбрежни делти. Една от малкото големи реки е Рио Чагрес, на която е построена огромна водноелектрическа централа. Други важни реки са Рио Чепо и Рио Туира.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Страната е един от най-големите финансови, търговски и транспортни центрове в Латинска Америка. Голяма роля в икономиката на Панама играе и Панамският канал, през който минават годишно над 14 хил. кораба (даващи приход от около 500 млн. щатски долара). В страната действат американски капитали. Водеща промишлена дейност е корабоплаването.

  • Износ: дрехи, банани, месо от едър рогат добитък, морски продукти, захар, кафе, тютюн.
  • Селско стопанство – отглеждат се главно банани, цитруси, кафе, тютюн и др.
  • Транспорт – шосета 11 хил. км от тях 4 хил. асфалтирани, жп-линии – 355 км.
  • Основни морски пристанища – Колон и Панама
  • ООП – 3080$

Паричната единица е американският долар, а местните монетите, използвани като центове, се наричат балбоа.

Население[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 населението на Панама е 4 000 100 души. Според данните от 2000, най-голяма част от населението представляват метисите (50,1%). Негрите и мулатите представляват 22%. Останалата част от населението са американски индианци 6,7%, бели латиноамериканци 8,6%, азиатци 5,5% и други 7,1%. Индианците в Панама са 7 племена – ембера, унан, гуайми (нгобе), бугле, куна, насо и брибри. Повече от половината население на Панама живее в столицата Панама Сити и околностите ѝ.

Културата, обичаите и езиците на панамците са главно карибски и испански. Испанският е официалният език и е майчин език на 93% от населението. Някои малцинства в страната говорят и английски, и испански, а на други майчиният език е нгабере.

Панама е сред испаноговорещите страни с най-малко население в цяла Латинска Америка (3 918 302 към август 2014[2]), следвана от Уругвай (3 463 000).

Основната религия в страната е римокатолицизъм – според някои източници около 75 – 85% от населението се самоопределят като католици и 15 – 25% евангелисти. Религията на около 2% от населението на Панама е бахайството. В столицата на страната се намира един от седемте в света бахайски домове на преклонението. По-малки религиозни групи са евреите и мюсюлманите – около 10 000 души всяка и още по-малки групи индуисти, будисти и растафари. Местните религии са ибеоргун (сред племето Куна) и маматата (племето Нгобе).

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Културата на Панама произхожда от европейската култура, пренесена от испанците, смесена с африканската и местната индианска култура. Например, танцът тамборито е испански танц, който е съчетан с местни американски ритми, музикални теми и танцови движения. Танцът е символ на смесването на различни култури в Панама. Панамският фолклор може да бъде опознат чрез многобройните фестивали, танци и традиции, които се развиват на представления и концерти, на които се изпълняват испанско реге, кубинска музика, регетон, хаитянска и колумбийска музика, джаз, блус. Извън Панама Сити през цялата година се провеждат фестивали, на които представления изнасят местни музиканти и танцьори. Друг пример за смесената култура на Панама може да се види в традиционните изделия и произведения, като дърворезбите, церемониалните маски и грънчарството, а също и в архитектурата, кухнята и фестивалите. В по-стари времена кошници са били плетени за домашна употреба, но днес много села разчитат почти изцяло на кошниците, които произвеждат за туристите.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.asamblea.gob.pa
  2. Población de Panamá. // Посетен на 15 август 2014. (на испански)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]