Велика Колумбия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велика Колумбия
República de Colombia
Republic of Colombia
Знаме на Велика Колумбия Герб на Велика Колумбия
Карта на Велика Колумбия
Официален език Испански
Столица Богота
Религия Римокатолици
Управление Република
Основана 17 декември, 1819
Отделена 19 ноември, 1831
В наши дни част от: Flag of Brazil.svg Бразилия
Flag of Colombia.svg Колумбия
Flag of Costa Rica (state).svg Коста Рика
Flag of Ecuador.svg Еквадор
Flag of Guyana.svg Гвиана
Flag of Panama.svg Панама
Flag of Peru.svg Перу
Flag of Venezuela.svg Венецуела

Велика Колумбия (на испански: Gran Colombia) е историческа държава в Южна Америка, съществувала между 17 декември 1819 и 19 ноември 1831 г.

Тя е създадена като начален етап от неуспешния опит на Симон Боливар да образува държава, обхващаща цяла Латинска Америка, и включва територията на днешните Колумбия, Венецуела, Еквадор и Панама, както и части от Коста Рика, Перу, Бразилия и Гвиана. Тази територия съвпада приблизително със съществувалото до 1819 испанско вицекралство Нова Гранада. Велика Колумбия се разпада на Нова Гранада (бъдещата Колумбия), Венецуела и Еквадор едва 12 години след основаването си.

Официалното наименование на държавата е „Република Колумбия“, като „Велика Колумбия“ се използва в историографията, за да се разграничи историческата от съвременната държава.

История[редактиране | edit source]

Симон Боливар, освободителят на испанските колонии в Южна Америка, и другите революционери от Първата Венецуелска република обикновено използват думата Колумбия за име на цялата испанска част на Америка до 1819 г., когато на конгреса в Ангостура думата става название на новата страна.

Първоначално на конгреса се предлага структура на федеративна република, състояща се от три департамента със столици в градовете Богота (департамент Кундинамарка), Каракас (департамент Венецуела), и Кито (департамент Кито). През 1819 г. бившите вицекралства още не са напълно освободени от колониалната зависимост.

Текстът на конституцията на новата република е предложен на конгреса в Кукута, и по нея, столицата е пренесена в Богота. В конституцията се предвижда висока степен на централизирано управление на страната, което е необходимо от гледна точка на координацията на военните усилия за отбрана на младата държава. Ето защо, текстът на конституцията е поддържан дори от редица убедени федералисти.

Утвърдено е ново административно деление (Венецуела, Кундинамарка и Кито са разделени на по-малки административни единици). Боливар е избран за президент на страната, вицепрезидент става Франциско де Паула Сантадер.

През първите години на съществуването си, Велика Колумбия помага на други територии, все още намиращи се под контрола на Испания и борещи се за независимост — Панама влиза в състава на федерацията през 1821 г., както и редица провинции на Кито и Венецуела. Перу също придобива независимост през 1824 г. с помощта на Велика Колумбия. През 1826 г. Боливар и Сантадер са преизбрани за втори мандат.