Река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Реки)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за водния поток. За селото в Южна България вижте Река (село). За селото в Северна България вижте Рекичка (село).

Река Струма при Кадин мост
Бързо течение на Чупренска река в Северозападна България

Река̀ е естествен воден поток с големи размери, най-често сладководен, с постоянно течение. Възможно е някои реки с времето да пресъхнат, а други да променят посоката си. Началото на дадена река може да е езеро, извор или сливането на по-малки реки, а краят ѝ – друга река, езеро, океан или море. Съществуват и реки завършващи сляпо в пустини, в земята или в карстови райони. Пример за такава река е Окаванго, завършваща с делта в пустинята Калахари. Няма официално научно определение за термина река, затова някои държави прилагат критерия за големина.

Реките са част от кръговрата на водата. Основната част от валежите на сушата преминават през реките, преди да достигнат океана. По-малките реки, вливащи се в по-голяма река, се наричат притоци. Елементите на реката са: извор, главна река, речно устие и притоци. Там, където реката се влива в море, се нарича речно устие, а ако то е разделено на ръкави, се нарича делта. Някои делти имат територия по-голяма от тази на република България. Устие с формата на фуния се нарича естуар. Реката има горно, средно и долно течение.

Потамологията е наука за изследване на реките, а лимнологията е изследването на континенталните води като цяло. Отдавна енергията на бързите реки и водопади се използва от човека като източник на енергия за работата на мелници и турбини на водноелектрически централи.

Реки от течни въглеводороди са намерени на Титан[1][2]. Каналите могат да бъдат оставени от съществували ореди време реки на други планети, по-специално тези на Марс[3].

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

При всяка река се разграничават място на произхода ѝ – извор и място (участък) при вливането ѝ в море, езеро или при сливането ѝ с друга река – устие. Реките, които директно се вливат в океани, морета, езера или се губят в пясъци и блата, се наричат главни (основни), а вливащите се тях – притоци. Главната река и нейните притоци образуват речна система, характеризираща се с плътност.

Повърхността на сушата, от която речната система събира водите си, се нарича водосборен басейн. Водосборният басейн, заедно с горните слоеве на земната кора, който включва дадената речна система, отделена от другите речни системи чрез вододели, се нарича речен басейн.

Реките обикновено протичат в продълговатите удължени форми на релефа – долини, чиято най-ниска част се нарича русло, а частта от дъното на долината, заливана от високите речни води – заливна низина или заливна речна тераса. В руслата има по-дълбоки и по-плитки участъци. Линията на най-голямата дълбочина се нарича талвег, в близост до която обикновено преминава плавателния фарватер.

Границата на речното корито на реката се нарича бряг. В зависимост от разположението по течението спрямо осевата линия на речното корито се различават ляв и десен бряг. Разликата във височината при източника и устието се нарича пад на реката. Отношението на пада на реката или на отделните участъци към дължината ѝ се нарича наклон на реката (участъка) и се изразява в проценти (%) или в промили (‰).

Река Требишница

По повърхността на земното кълбо, реките са разпределени доста неравномерно. На всеки континент може да се определят основни вододели – границите на областите на речния отток, вливащ се в различните океани. Главният вододел на Земята разделя повърхността на континентите на 2 основни речни басейна: атлантико-арктически (оттока, който постъпва в Атлантическия и Северния ледовит океан) и тихоокеански (оттока в Тихия и Индийския океан). Обемът на оттока на първия е значително по-голям, отколкото на втория.

Плътността на речната мрежа и посоката на течението зависят от сбора от естествени природни условия, но често запазват в по-голяма или по-малка степен характеристиките на предишните геоложки ери. Най-голяма е плътността на речната мрежа в екваториалния пояс, където протичат някои от най-големите реки на света – най-плътни са на Амазонка и Конго. В тропическите и умерените пояси също така имат голяма плътност, особено в планински области на Алпите, Кавказ, Скалистите планини и т.н. В пустинните области са разпространени пресъхващите реки, които се превръщат от време на време (при интензивни валежи или топене на снегове) в мощни потоци (реките в равнините на Казахстан, уадите в Сахара, Крийк в Австралия и др.

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Отток[редактиране | редактиране на кода]

Десетте реки с най-голям среден отток[4]
Река Среден отток, m³/s
Амазонка &&&&&&&&&0175000.&&&&&0175 000
Конго &&&&&&&&&&041200.&&&&&041 200
Яндзъ &&&&&&&&&&035000.&&&&&035 000
Брахмапутра &&&&&&&&&&033600.&&&&&033 600
Енисей &&&&&&&&&&018040.&&&&&018 040
Замбези &&&&&&&&&&017600.&&&&&017 600
Лена &&&&&&&&&&016200.&&&&&016 200
Мисисипи &&&&&&&&&&015500.&&&&&015 500
Ганг &&&&&&&&&&015000.&&&&&015 000
Меконг &&&&&&&&&&014800.&&&&&014 800
Вижте още: Списък на реки по отток

Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния отток, количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често е подложен на значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използване на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на Амазонка е оценяван на 100 000 m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209 000 m³/s.

Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например, според средния отток река Ин при нейното сливане с Дунав е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане Сини Нил е по-голям по среден отток от Бели Нил, но по-малък по среден минимален отток. Течението на Нил е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката – оттокът след вливането на река Атбара е около 2 700 m³/s или над два пъти повече, отколкото при вливането на Нил в Средиземно море. Средните и абсолютни максимални стойности на оттока се използват при оценка на риска от наводнение.

Дължина[редактиране | редактиране на кода]

Десетте реки с най-голяма дължина
Река Дължина, km
Нил &&&&&&&&&&&06671.&&&&&06671
Амазонка &&&&&&&&&&&06520.&&&&&06520
Яндзъ &&&&&&&&&&&06300.&&&&&06300
Мисисипи-Мисури &&&&&&&&&&&06051.&&&&&06051
Енисей-Ангара-Селенга-Идер &&&&&&&&&&&05940.&&&&&05940
Об-Иртиш &&&&&&&&&&&05410.&&&&&05410
Амур-Аргун-Керулен &&&&&&&&&&&05052.&&&&&05052
Хуанхъ &&&&&&&&&&&04845.&&&&&04845
Меконг &&&&&&&&&&&04500.&&&&&04500
Конго &&&&&&&&&&&04374.&&&&&04374
Вижте още: Списък на реки по дължина

Дължината на реките също е трудна за измерване и често наличните данни са трудно съпоставими. Основните причини за това са:

  • Дължината сама по себе си може да се променя, особено при наличие на променливи меандри
  • Често малките извивки в горното течение на реките не се взимат под внимание, за разлика от по-големите в долното течение
  • При наличие на ръкави понякога е трудно да се определи кой от тях е представителен

Освен тези затруднения самото определение за дължина не е еднозначно. Например, при вливане на реката чрез естуар, тя постепенно се разширява и слива с водния басейн, в който се влива, като за граница на двата водни басейна могат да бъдат приети различни точки. В някои случаи към дължината на река с дадено име се добавят и дължините на нейни притоци, които са по-пълноводни от нея, или просто с добавянето на които би се получила по-голяма дължина. По същия начин ръкавите в речните делти могат да бъдат подбрани, така че да се получи по-голяма дължина, без непременно да са най-пълноводните.

Съставянето на класации на реките по дължина понякога става причина за самоцелното манипулиране на данните, така че да се получи по-голяма дължина. Така дълго време в обращение се намират силно преувеличени данни за дължината на системата Мисури-Мисисипи, а през 2008 година са публикувани формално коректни данни за дължината на Амазонка, в които е добавена дължината на съседния естуар на река Токантинс.

Вж. също речен километър.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Десетте реки с най-голям водосборен басейн
Река Площ на водосборния
басейн, km²
Амазонка &&&&&&&&06144727.&&&&&06 144 727
Конго &&&&&&&&03730474.&&&&&03 730 474
Нил &&&&&&&&03254555.&&&&&03 254 555
Мисисипи &&&&&&&&03202230.&&&&&03 202 230
Об &&&&&&&&02972497.&&&&&02 972 497
Парана &&&&&&&&02582672.&&&&&02 582 672
Енисей &&&&&&&&02554482.&&&&&02 554 482
Лена &&&&&&&&02306772.&&&&&02 306 772
Нигер &&&&&&&&02261763.&&&&&02 261 763
Амур &&&&&&&&&0929981.&&&&&0929 981
Вижте още: Списък на реки по водосборен басейн

Водосборният басейн е областта от сушата, от която дадена река събира своите води, включително водосборните басейни на нейните притоци. Той е отделен от съседните водосборни басейни с вододели. Оттокът на реките зависи до голяма степен от площта на техния водосборен басейн и от климатичните условия в него. Така в областите с екваториален или океански климат реките са значително по-пълноводни от реки с подобен по площ водосборен басейн, но разположен в зони с пустинен или субтропичен климат. Реките с особено големи водосборни басейни, включващи различни климатични области, могат да имат сложен режим на оттока, повлиян от климата в различните части на басейна. Отношението на оттока към площта на водосборния басейн се нарича модул на оттока и варира в широки граници – от стойности, близки до 0 в пустинните райони, до повече от 60 l/s·km² в екваториалните области.

Границите на водосборните басейни са сравнително лесни за определяне при добре изразен релеф и водоплътни скали в геоложката основа. При малки разлики в надморската височина, например в крайбрежните блата около притоците на Амазонка или Ориноко, вододелите са трудноопределими, а често и променливи във времето. При водопропусклива скална основа, като пясъци или карст, повърхностния релеф не отразява границите на водосборния басейн, който зависи от движението на подземните води.

В пустинните райони много реки не достигат до морето, тъй като се изпаряват преди това. Такива безотточни области могат да бъдат сложно преплетени с водосборните басейни на големи реки, като Нил или Нигер, чиято площ по тази причина може да бъде определена само приблизително.

Състав, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Химичният състав на речните води е сложен и зависи от навлизането на вещества от атмосферата, от геоложката основа, през която протичат, и от изхвърляните в тях продукти от дейността на хората. Химичният състав на водата оказва силно въздействие върху растителността и животните в реките, както и върху възможностите за използване на водите от хората.

Флората и фауната на реките е различна от тази на океаните, защото водата има различни характеристики, особено солеността. Видовете, които обитават реките са принудени да се адаптират към течението и неравностите на терена. Въпреки това, има много изключения, като например сьомгата, която хвърля хайвера си в горните или планинските речни басейни или сладководните акули в Никарагуа, както и някои други морски видове.

Поддържането на реките е непрекъсната дейност, тъй като реките са склонни да премахват промените, направени от хората. Каналите се заливат, механизмите на шлюзовете се влошават с възрастта, дигите и язовирите могат да претърпят катастрофално спукване или разкъсване. Например, в части от развития свят, реките са ограничени в рамките на канали, за да се освободят плоски наводнени земи за развитие. Наводненията могат да заличат подобно развитие с високи финансови разходи и често със загуба на живот.

Реките се поддържат и за опазване на средата на живот, тъй като те са от решаващо значение за много водни и крайречни растения, мигриращи риби, водолюбиви птици, хищни птици, мигриращи птици и много бозайници.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Реките са част от влажните зони, разпръснати в различни местообитания и видове, някои от които са временни. В северното полукълбо видове като сьомга, бобри, видри, раци, безгръбначни, както и водорасли и други растения имат важни функции. Някои от тези видове са застрашени и са в червения списък, или са видове, защитени от законодателството за околната среда.

Реките са подложени на многобройни замърсявания (битови, градски, промишлени, селскостопански), което означава, че сладководните организми са сред най-застрашените видове в света. Много реки все още са засегнати от хронично замърсяване с нитрати и пестициди[5].

В ландшафтната екология, реките играят важна роля в биологичния коридор, където законът изисква да не се фрагментира изкуствено без ефективни компенсационни мярки като се позволява на видовете да се движат по цялата водна площ на реката.

Според проучване от 2010 г., 80% от населението на света живее в райони, където реките сериозно застрашат достъпа до вода за населението. Това международно изследване се основава на компютърно моделиране, като се вземат предвид 23-фактора (степен на урбанизация, селскостопанско и промишлено развитие, извличане на вода, ниво на замърсяване и т.н.), за да направи оценка на състоянието на най-големите реки на в света[6].

Използване на реките[редактиране | редактиране на кода]

Любител риболов

От древни времена реките се използват в качеството си на източник на прясна вода, за добив на храна (риболов), за транспортни цели, в качество на защитна преграда, за разграничаване на територии, като източник на неизчерпаема енергия (за работа на машини и съоръжения (например воденица) или турбина на ВЕЦ), за къпане, напояване на селскостопански земи и като място за изхвърляне на отпадъци.

За навигация[редактиране | редактиране на кода]

От хилядолетия реките се използват с навигационни цели. Най-ранните свидетелства за навигация по реките са от цивилизацията по долината на река Инд, съществувала в северозападната част на съвременен Пакистан около 3 300 г. пр.н.е.[7] Употребата на речна навигация в стопанските дейности на човека и до днес широко се използва по най-големите реки на света, като Амазонка, Инд, Ганг, Нил и Мисисипи. Количеството на вредните газове, произвеждани от речните съдове, по целия свят често не се регламентира и не се регулира, което способства за постоянното изхвърляне в атмосферата на Земята на големи количества парникови газове, както и за повишаване на заболеваемостта сред местното население в резултат на постоянното вдишване на вредни частици, изхвърляни във въздуха от водните транспортни средства.[8][9]. Реките се използват и за естествен пренос на дървен материал. В някои силно залесени региони като например Скандинавия и Канада, дървосекачи използват реката да пренесе паднали дървета по течението за по-нататъшна обработка, което спестява много усилия и разходи.

За храна, спорт и почивка[редактиране | редактиране на кода]

Реките са използвани като източник на храна от древни времена.[10] Водата им може да се използва за пиене и напояване. Те са богат източник на риба, раци, жаби и други водни животни, които могат да се използват за конумация. Почти всички големи градове по света са построени около реки. В тях се изливат и отходни води и служат за изхвърляне и на други отпадъци. Бреговете на реките могат да се използват за къмпинг, любителски риболов, отдих, или плаж. Водопадите привличат обикновено туристи, а по-бурните реки любители на каяка.

Като изтоник на енергия[редактиране | редактиране на кода]

Бързотечащите реки и водопади са широко използвани като източници на енергия във воденици и водноелектрически централи. Водениците и мелниците са в употреба в продължение на стотици години. Преди изобретяването на парната машина, водениците се използват за смилане на зърнени култури и за обработка на вълна и други текстилни изделия по цяла Европа. През 1890-те възникват първите машини за генериране на енергия от водите на реката и през последните десетилетия се наблюдава значително увеличение на развитието на производството на електроенергия от вода, особено във влажни планинските райони като Норвегия.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Реките играят важна роля в определянето на политическите граници и при защитата на страните от нашествия на външни врагове. Например, Дунав е част от древните граници на Римската империя, а в днешни времена реката формира голяма част от границата между България и Румъния.

Наводнение[редактиране | редактиране на кода]

Наводнение, предизвикано от проливен дъжд

Пълноводието е част от естествения цикъл на реката – една от фазите на водния режим на реките, ежегодно повтарящ се през един и същ сезон – относително дълго и значително увеличение на водите на реката, което води до покачване на нейното ниво. Обикновено се придружава с излизане на реката от коритото ѝ и наводнения.

Разлив е фаза от водния режим на реката – сравнително кратко и периодично повишаване на нивото на водата в реката, причинени от силно топене на сняг, лед или от проливни дъждове. За разлика от пълноводието, разливите не се повтарят периодично, и могат да се появят по всяко време на годината. Значителните разливи могат да доведат до наводнение. По време на разливите по рекат, се формира разливна вълна.

Наводнението е наводняване на местността, в резултат на покачването на нивото на водата в реки, езера, морета, поради дъждове, силно снеготопене, ударни щормове по крайбрежието и редица други причини, които причиняват увреждане на здравето на хората и дори могат да доведат до тяхната смърт, както и до материални щети. Щормовите вълни в крайбрежните речни устия и ветровитите крайбрежни райони на морета и големи езера също могат да вкарат значителни количества вода. Явлението е възмжно по всяко време на годината. Характеризира се с липса на периодичност и значително повишаване на нивото на водата.

Речно наводнение в Уисконсин

По време на наводнението са случва голяма част на процеса на ерозия в речните корита и отмиване на слоеве. В много от развитите райони по света, човешката дейност е променила формата на коритата на реките, оказвайки влияние на големината (интензитета) и честотата на възникващите наводнения. Като примери на човешко въздействие върху естественото състояние на реката могат да се посочат конструирането на язовири, коригиране на коритата (строителство на канали) и пресушаване на крайречни блата. В повечето случаи, лошото управление на човешката дейност в крайбрежните разлимни зони води до рязко увеличение на риска от наводнения:

  • Изкуственото изправяне на коритото на реката позволява на водата да тече по-бързо, увеличавайки риска от наводнения в областите надолу по течението;
  • Промяната на характера на заливните зони на реките премахва естествените водохранилища, което отново води до повишаване на риска от наводнения по течението;
  • Създаването на изкуствени диги или язовири може да защити областта, която се намира надолу по течението (зад язовирната стена), но не и тези области, които са разположени нагоре по течението;
  • Наличието на язовирни стени, както и изправянето и укрепването на речните брегове (например създаването на насипи и др.) също може да увеличи риска от наводнения в областите, разположени нагоре по течението. В резултат на това се затруднява оттока на реката и се увеличава натиска, упражняван върху низходящия поток, което е свързано с пречките пред нормалното оттичане на водата поради стеснението на канала, заключен между укрепените брегове.

Подземни реки[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от реките (но не всички) текат по повърхността на Земята. Потоците на подземните реки текат в пещери под земята. Този вид реки често се среща в райони с варовикови (карстови) отлагания. Освен това се разграничат пещери, оформени в ледници и образувани от разтопянето им. Такива пещери има в много ледници. Разтопената ледена вода се абсорбира от леда чрез големи пукнатини или пресечни точки, образуващи проходи, понякога позволяващи преминаването на човек. Дължината на подобни пещери може да е до няколкостотин метра, дълбочината – до 100 или повече метра. През 1993 г. в Гренландия е открит и изследван гигантската ледена яма „Изортог“ с дълбочина 173 m, чиито воден поток през лятото е над 30 m3.[11] Поради наличието на „покрив“, формиран от геоложки пластове, непроницаеми за вода (или лед) и високо налягане, насочено към страната на лежащия отгоре масивен ледник, се създава така наречения топографски градиент – такива реки могат да текат дори нагоре.

Вода, като правило, има в много пещери, и карстовите пещери дължат произхода си на нея. В пещерите могат да бъдат намерени кондензатни слоеве, капки, потоци и реки, езера и водопади. Сифоните в пещерите значително усложняват преминаването, изискват специално оборудване и подготовка.

Подземната река Пуерто Принсеса е подземен поток близо до филипинския града Пуерто Принсеса, на остров Палаван (Филипини). Тази река, дълга около 8 km, преминава в пешера под земята, в посока към Южнокитайско море. В района ѝ е създаден Национален парк „Подземна река на град Пуерто Принсеса“ – резерват, който се намира на 50 km от града. Друга известна подобна река има на полуостров Юкатан в Мексико. И двете подземни реки дължат произхода си на карстовия релеф. Водата в тези реки променя посоката на течението си, намирайки път надолу, благодарение на разтварянето на карбонатните скали и образуването на голяма подземна речна система.

Река Хамза е неофициалното[12] име на подземното течение под руслото на Амазонка. За откритието на „реката“ е обявено през 2011 г.[13] Неофициалното име е дадено в чест на индийския учен Валия Хамза,[14], който над 45 години се занимава с изследването на Амазонка.[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chu, Jennifer. River networks on Titan point to a puzzling geologic history. // MIT Research, July 2012. Посетен на 24 July 2012.
  2. O'Neill, Ian. Titan's 'Nile River' Discovered 12 December 2012
  3. Carr, M.H. (2006), The Surface of Mars. Cambridge Planetary Science Series, Cambridge University Press.
  4. ((en)) Gupta, Avijit. Large rivers: geomorphology and management. John Wiley and Sons, 2007. ISBN 9780470849873. с. 31.
  5. [Contamination globale des cours d'eau par les pesticides
  6. World's rivers in 'crisis state', Nature, 30 октомври 2010}}
  7. Panda.org
  8. Michel Meybeck. Riverine transport of atmospheric carbon: Sources, global typology and budget. // Water, Air, & Soil Pollution 70 (1–4). 1993. DOI:10.1007/BF01105015. с. 443–463.
  9. Achim Albrecht. Validating riverine transport and speciation models using nuclear reactor-derived radiocobalt. // Journal of Environmental Radioactivity 66 (3). Elsevier Science Ltd, 2003. DOI:10.1016/S0265-931X(02)00133-9. с. 295–307.
  10. "National Museum of Prehistory-The Peinan Site-Settlements of the Prehistoric Times". nmp.gov.tw.
  11. Reynaud L. et Moreau L. Moulins glaciaires des glaciers tempérés et froids de 1986 à 1994 (Mer de Glace et Groënland) – Morphologie et techniques de mesures de la déformation de la glace. Actes du 3e Symposium International Cavités glaciaires et cryokarst en régions polaires et de haute montagne, Chamonix-France, 1er-6.XI.1994. Annales Litteraires de l’université de Besançon, N 561, serie Géographie, N 34, Besançon, 1995, p. 109 – 113.
  12. Choi, Charles Q.. Underground river discovered beneath Amazon. // OurAmazingPlanet. Science on MSNBC, August 31, 2011. Архив на оригинала от 2012-11-23. “The name given to the underground flow is not official,” Hamza said.
  13. Scientists find underground river beneath Amazon. // 2011. Архив на оригинала от 2012-11-23. Посетен на 2011-08-25.
  14. Lehman, Stan. Brazil scientists find signs of underground river. // Sacramento Bee, August 27, 2011. Посетен на 2011-08-25.
  15. Scientists discover underground river running beneath the Amazon. // Fox News. 2011-08-25. Посетен на 2011-08-25.