Направо към съдържанието

Карстов извор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карстов извор на река Пунква, Южна Моравия

Карстовият извор извира от карстов масив, където подземните води излизат на земната повърхност. Карстовият извор е обратното явление на понор (губилище), където водите пропадат под земята (вж. Дяволското гърло).

Карстови извори в България

[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите карстови извори в България са Девненските (със среден дебит 2700 л/сек), „Глава панега“ (2500 л/сек), „Текира“ (1424 л/сек), „Хубча“ (1282 л/сек), „Топля“ (615 л/сек), „Клептуза“ (420 л/сек), Житолюб.

Големи карстови извори са се образували в зоната на Стара планина, Краището, Средна гора, Рило-Родопския масив и по-малко в Дунавската равнина.

  • Девненски карстови извори – Девня
  • Врелото – Крачимир
  • Извора – Палилула
  • Извор – Монтана
  • Извор – Кобиляк
  • Пещерата – Бял Извор
  • Бистрен – Бистрец
  • Лудото езеро – Враца
  • Езерото – Паволче
  • Извор – Лютаджик
  • Житолюб – Лакатник
  • Пещта – Искрен
  • Злидолски – р. Нишава
  • Извори – Опицвет
  • Извори – Безден
  • Глава Панега – Златна Панега
  • Топля – Голяма Желязна
  • Пещерата – Мусина
  • Извора – Котел
  • Топлика – Беренде
  • Врелото – яз. Студена
  • Халкабунар – Чирпан
  • Текира – Чирпан
  • Докузак – Малко Търново
  • Язо – Разлог
  • Топлици – Мусомища
  • Бистрец – Петрово
  • Клептуза – Велинград
  • Три водици – Три водици
  • 40-те извора – Мулдава
  • Настански – Девин
  • Беденски – Беден
  • Мугленски – Мугла
  • Хубча – Соколовци
  • Елен чешма - Варна

Карстови извори по света

[редактиране | редактиране на кода]