Аргун (река в Азия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аргун.

Аргун
Argun River near Inner Mogolia.jpg
Река Аргун в Китай
Relief Map of Zabaykalsky Krai.png
49.8967° с. ш. 122.4813° и. д.
53.3328° с. ш. 121.47° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Китайска народна република Китай
Вътрешна Монголия
Русия Русия
Забайкалски край
Дължина 1 620 km
Водосборен басейн 164 000 km²
Отток 192 (на 425 km от устието m³/s
Начало
Място Голям Хинган
Китай
Вътрешна Монголия
Координати 49°53′48.12″ с. ш. 122°28′52.68″ и. д. / 49.8967° с. ш. 122.4813° и. д.
Надм. височина 1000 m
Устие
Място АмурОхотско море
Координати 53°19′58.08″ с. ш. 121°28′12″ и. д. / 53.3328° с. ш. 121.47° и. д.
Надм. височина 305 m
Аргун в Общомедия
Карта на водосборния басейн нарека Амур
Водосборен басейн на Аргун.

Аргу̀н (в горното течение Хайлар, на руски: Аргунь; на китайски: 额尔古纳河) е река в Китай, автономен район Вътрешна Монголия и Азиатската част на Русия, Забайкалски край, дясна съставяща на река Амур от басейна на Охотско море. Дължината ѝ е 1620 km, от които 669 km в Китай, а останалите 951 km гранична между Китай и Русия.[1]

Река Аргун води началото си под името Хайлар на западния склон на планината Голям Хинган, на 1000 m н.в., в североизточната част на автономен район Вътрешна Монголия в Китай. На територията на Китай тече в посока запад-югозапад, след което североизточно от езерото Далайнор рязко завива на сесер-североизток и спазва тази генерална посока до устието си, като в този участък с дължина от 951 km служи за граница между Русия и Китай. В този участък реката последователно преминава през големи долинни разширения и стеснения, чрез които прорязва източните части на хребетите Кличкински, Нерчински, Урюмкански и Газимурски. В най-долния си участък протича между планината Голям Хинган на юг и Боршчовочния хребет на север. Долината на реката е широка, а широката ѝ до 10 km заливна тераса е силно заблатена. Коритото на реката е неустойчиво, криволичещо, разделящо се на ръкави и протоци. Постоянното преместване на главното русло на реката от китайския към руския бряг и обратно е предпоставка за своевременното корегиране на държавната граница между двете страни. По цялото си протежение китайския бряг на реката е защитен от размиване с каменни укрепления. На 5 km източно от село Уст Стрелка, Забайкалски край, на 305 m н.в. Аргун се съединява с идващата отляво река Шилка и двете заедно дават началото на голямата река Амур.[1]

Водосборният басейн на Аргун има площ от 164 хил. km2, което представлява 8,84% от водосборния басейн на река Амур и се простира в североизточната част на автономен район Вътрешна Монголия в Китай и източна част на Забайкалски край в Русия. Съществува мнение, че в миналото горното течение на реката е била сегашната река Керулен, течаща през източната част на Монголия и северната част на Китай и вливаща се от югозапад в езерото Далайнор, а река Хайлар е била нейн десен приток. В настоящето река Керулен и езерото Далойнор се оттичат в река Аргун само при много високи води. Ако се отчете и водосборния басейн на езерото Далайнор то общата площ на водосборния басейн на река Аргун ще стане 285 хил. km2. Климатът в басейна на реката е рязко континентален и мусонен. Основното количество на валежите е през летния сезон, когато падат около 60% от общото количество. Източната част на басейна, която е предимно планинска е значително по увлажнена от западната. В западните, степни части на басейна на Аргун годишната сума на валежите е 200 – 300 mm, а в планинските – 250 – 450 mm.[1]

Водосборният басейн на Аргун граничи със следните водосборни басейни (в т.ч. водосборния басейн на езерото Далайнор):

  • на запад – водосборния басейн на река Енисей, вливаща се в Карско море;
  • на северозапад – водосборните басейни на река Онон и други по-малки, десни притоци на Шилка и река Улдза (безотточна), вливаща се в езерото Барун-Торей;
  • на изток – водосборните басейни на реките Амурхе, Пангухе, Хумахе, Сунгари и други по-малки, десни притоци на Амур;
  • на юг и югозапад – водосборните басейни на малки реки, гучещи се в безотточните области на Китай и Монголия.

Река Аргун получава множество притоци с дължина над 10 km, като 15 от тях са с дължина над 100 km:[2]

  • → Иминхе, Китай
  • ← Моер Гол, Китай
  • 951 → Керулен (епизодично), на границата между русия и Китай
  • ← Генхе 300 / 1380, Китай
  • ← Дербул, Китай
  • 607 → Урулюнгуй 189 / 8 360, Русия
  • 574 → Верхняя Борзя 153 / 4 040, Русия
  • 511 → Средняя Борзя 118 / 1 410, Русия
  • ← Мордага, Китай
  • ← Цзилюхе, Китай
  • ← Абахе, Китай
  • 271 → Уров 290 / 4 210, Русия
  • 176 → Урюмкан 226 / 4 400, Русия
  • 110 → Газимур 592 / 12 100, Русия
  • ← Шенсянцзянхъ, Китай

Подхранването на реката е предимно дъждовно (50 – 70%) и снегово. Характерно е пролетно пълноводие и епизодични лятно-есенни прииждания в резултат на поройни дъждове, които многократно превишават пролетното пълноводие. По време на пролетното пълноводие (април и май) преминава около 19% от годишния отток на реката, през лятно-есенните прииждания – 74%, а през зимното маловодие (от ноември до март) – 7%. Среден годишен отток при село Олоча, Забайкалски край, на 425 km от устието 192 m3/s, което като обем се равнява на 6,06 km3, среден максимален отток 858 m3/s. Аргун замръзва през ноември, а се размразява през април.[1]

По течението на Аргун са разположени десетки населени места, като повечето от тях са на китайска територия:

  • Китай – градове: Якши (Якеши, Сигуйтуци, Шугуйт-Ци) и Хайлар; села: Орчохан, Цаган, Шивей, Цицян, Ума, Имухе, Сикоудзи и др.
  • Русия – селище от градски тип Приаргунск; села: Олочи, Аргунск и др.

Водните ресурси на реката се използват основно в селското стопанство и за промишлено водоснабдяване. На китайска територия са изградени няколко водохранилища с малки ВЕЦ-ове. За поддържане на нивото на езерото Далайнор през летните месеце се осъществява прехвърляне на води от река Аргун в езерото, което представлява около 30% от големия летен отток на реката.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]