Гватемала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Република Гватемала
República de Guatemala
      
Девиз: Libre Crezca Fecundo
(„Расте свободно и плодородно“)
Химн: Himno Nacional de Guatemala
Местоположение на Гватемала
Местоположение на Гватемала
СтолицаГватемала
Най-голям градГватемала
Официален език
Религиякатолицизъм (45%)
Демонимгватемалец
Управление
Формаунитарна президентска република
 • ПрезидентАлехандро Джаматеи
 • ВицепрезидентГюилермо Рейес
ОрганизацииООН, ОАД
История
Независимост
– призната
от Испания
15 септември 1821
 • Конституция31 май 1985
География
Площ
 • Общо108 889 km2 (105-о)
 • Води (%)0,4
Население
 • 2018Повишение 17 263 239 (67-о )
 • Гъстота159 души/km² (85-о)
 • Градско нас.51,8% (126-о)
Икономика
БВП (ППС)≈ 2018
 • Общо145,514 млрд. щ.д. (75-о)
 • На човек8429 щ.д. (118-о)
БВП (ном.)≈ 2018
 • Общо82,356 млрд. щ.д. (68-о)
 • На човек4770 щ.д. (103-то)
ИЧР (2018)Повишение 0,651
среден · 126-о
Джини (2014)48,3
висок
Прод. на живота74,1 години (88-о)
Детска смъртност26,2/1000 (69-о)
Грамотност69,1% (137-о)
ВалутаКецал (GTQ)
Други данни
Часова зонаCST (UTC-6)
Автомобилно движениедясно
Код по ISOGT
Интернет домейн.gt
Телефонен код+502
ITU префиксTDA-TDZ; TGA-TGZ
Република Гватемала в Общомедия

Република Гватемала (на испански: República de Guatemala) е страна в Централна Америка, на юг от Северна Америка, граничеща с Тихия океан и Карибско море. Граничи с Мексико на север, с Белиз на североизток и с Хондурас и Ел Салвадор на югоизток. Името идва от езика науатъл и означава „място с много дървета“ (Cuauhtēmallān).

История[редактиране | редактиране на кода]

  • До идването на испанските конкистадори (16 век) територията на Гватемала е населявана от индианските племена маи.
  • 16 век – испанско владение.
  • 15 септември 1821 – по време на Войната за независимост на испанските колонии в Америка Гватемала получава независимост.
  • 1824 – отменено е робството.
  • 1898 – 1920 – икономически възход, износ на кафе, банани и др.
  • 1931-44 – управление на Х. Убико, свален по време на Гватемалската революция.
  • Гватемала става членка на ООН (1945) и на ОАД (1948).
  • 1954 – преврат с помощта на САЩ.
  • 1985 – за президент е избран В. Сересо Аревало.
  • 1987 – с активното участие на група „Контадора“ президентите на Гватемала, Коста Рика, Салвадор, Хондурас и Никарагуа подписват в Гватемала договор за мир.
  • 1991-93 – президент Х. Серано; отстранен и заменен с Р. де Леон Карпио.
  • 2004 – президент Оскар Бергер Пердомо.
  • 2007 – президент Алваро Колом.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гватемала

Гватемала е планинска страна, с изключение на нейните южни крайбрежни региони и обширните низини на департамента Петен. Две планински вериги пресичат Гватемала от запад на изток и разделят страната на три по-важни области: високопланинска област, където са разположени планините; Тихоокеанско крайбрежие, южно от планините; и департаментът Петен, на север от планините. Всички по-големи градове са разположени във високопланинската област и по тихоокеанското крайбрежие, а департаментът Петен е по-рядко заселен. Тези три области на страната се различават по климат, надморска височина и природа. Климатът в низините е горещ и влажен, а в планинските части е по-студен и по-сух.

Вулканът Тахумулко, висок 4220 m е разположен на територията на Гватемала и е най-високата точка на Централна Америка.

Реките в Гватемала са къси и плитки в тихоокеанския водосборен басейн, по-големи и по-дълбоки в Карибския водосборен басейн и във водосборния басейн на мексиканския залив. Големи гватемалски реки са Полочик, Дулсе, Мотагуа и др.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Гватемала е президентска република. Изпълнителната власт е представена от президент и правителство на 13 министри. Законодателният орган в Гватемала е еднокамарен парламент със 158 депутати избирани за срок от 4 г.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Гватемала е разделена на 22 департамента, които съдържат 332 общини. Департаментите са:

Гватемала, Горен Верапас, Долен Верапас, Ел Киче, Ел Прогресо, Ескуинтла, Исабал, Кецалтенанго, Петен, Реталулеу, Сакапа, Сакатепекес, Сан Маркос, Санта Роса, Солола, Сучитепекес, Тотоникапан, Уеуетенанго, Халапа, Хутиапа, Чикимула, Чималтенанго.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Гватемалски момичета

Населението на Гватемала през юли месец 2007 година е 12 728 111 души, от които 59,4% са бели.

В гватемалски земи, между 300 и 900 г., процъфтявали древните градове държави на маите. Днес почти 40% от гватемалците са потомци на древните маи и други местни индиански племена.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Гватемала е аграрна страна. Над 60% от заетите са в селското стопанство. Основни земеделски култури, отглеждани за местния пазар са ориз, царевица, фасул, плодове (банани). Кафето е най-важната експортна култура, която носи големи доходи. Гватемала е най-големият световен производител на кардамон – национална ароматична подправка за ястия и напитки.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Старата столица на страната – Антигуа Гватемала е главният туристически център. Градът е заобиколен от вулканите Агуа, Фуего, Серо де ла Круз и в него има множество църкви и дворци, построени в стил барок.

Тикал е древен култов център на цивилизацията на маите и един от най-интересните туристически обекти. Днес са съхранени само 16 храма, сред които и гробници с удивително красиви стенописи. В Тикал има и шест пирамиди.