Белиз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белиз
Belize
      
Девиз: Sub Umbra Floreo (латински)
(„Под сянката цъфтя“)
Химн: Land of the Free
Местоположение на Белиз
Местоположение на Белиз
СтолицаБелмопан
Най-голям градБелиз Сити
Официален език
Религияхристияни (63,8%)
нерелигиозни (25,5%)
Демонимбелизиец
Климаттропичен
Управление
Формаунитарна парламентарна конституционна монархия
 • МонархЧарлз III
 • Генерал-губернаторКолвил Йънг
ОрганизацииООН, ОАД
История
Независимостот Великобритания
 • Самоуправлениеянуари 1964 г.
 • Независимост21 септември 1981 г.
География
Площ
 • Общо22 966 km2 (147-о)
 • Води (%)0,8
Население
 • 2019Повишение 408 487 (176-о )
 • оценка, 2010324 528
 • Гъстота16,3 души/km² (169-о)
 • Градско нас.46% (135-о)
Икономика
БВП (ППС)≈ 2019
 • Общо3,484 млрд. щ.д.
 • На човек9576 щ.д.
БВП (ном.)≈ 2019
 • Общо1,987 млрд. щ.д.
 • На човек4890 щ.д.
ИЧР (2018)Повишение 0,720
висок · 103-то
Джини (2013)53,1
висок
Прод. на живота74,5 години (84-то)
Детска смъртност12,3/1000 (18-о)
Грамотност75,1% (142-ро)
ВалутаБелизийски долар (BZD)
Други данни
Часова зонаCST (UTC-6)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOBZ
Интернет домейн.bz
Телефонен код+501
ITU префиксV3A-V3Z
Белиз в Общомедия

Белиз (на английски: Belize, до 1973 г. Британски Хондурас), е държава в Централна Америка. Официалният език в страната е английският, което я прави единствената англоговореща държава в Централна Америка. Наименованието Белиз е утвърдено от руски език, като всъщност правилното произношение[1] и правопис[2] на названието на страната е Белийз.

История[редактиране | редактиране на кода]

  • ХV век – територията влиза в състава на империята на маите;
  • 1502 г. – открита от Христофор Колумб;
  • 1638 г. – английско проникване по крайбрежието;
  • 1798 г. – неуспешен опит на испанците да изтласкат англичаните;
  • 1840 г. – страната получава името Британски Хондурас;
  • 1862 г. – територията на Белиз е обявена за колония на Великобритания;
  • 1964 г. – получава вътрешно самоуправление;
  • 1973 г. – връща се названието Белиз;
  • 21 септември 1981 г. – провъзгласен за независима държава;
  • 1991 г. – призната за независима и от Гватемала;
  • 1994 г. – британските власти окончателно напускат Белиз.

В Белиз през XVI век пристигат първите испански конкистадори, които по-късно почти напълно унищожават цивилизацията на маите. Самите испанци обаче са смятали Белиз за затънтено място и са го използвали най-вече за добива на „кампеш[3]. Въпреки че са били господари на Белиз, испанците не са я управлявали. Липсата на ефективна и силна власт в малката държава и безопасния риф край бреговете и са привличали през XVII век английските и шотландските пирати. Когато в началото на XVIII век пиратството е обявено за незаконно и заловените корсари са били заплашени от бесилка, много от тях се установяват в Белиз и започват да работят в добива на дърва. Към края на XVIII век Великобритания завзема Белиз и я присъединява към своите колонии, като разгромява Великата испанска армада, властвала дотогава в Тихия океан.

През 1862 г., докато САЩ е разкъсвана от Гражданската война и не може да наложи така наречената доктрина на Монро, според която Западното полукълбо не може да бъде колонизирано, Великобритания вписва Белиз като колония на Британски Хондурас.

След края на Втората световна война икономиката на карибската държава е много слаба, появяват се идеите за независимост и отделяне от Британската империя. Радетелите за независимост успяват донякъде да реализират желанието си през 1962 г., когато се създава смесено правителство. Започва оформянето и на демократичните политически партии и институции. През 1965 г. правителството решава да построи новата столица Белмопан.

Истинската независимост на Белиз става реалност през 1981 г., когато Британски Хондурас официално признава страната за отделен член на Британската империя. Сега държавата е конституционна монархия. Саид Муса е премиер на държавата от 1998 г. до 2008 г., като основно правителството се занимава с укрепване на икономиката. От 2008 г. насам премиер е Дин Бароу.

География[редактиране | редактиране на кода]

Belize-CIA WFB Map.png

Северната част на Белиз се състои предимно от равни, заблатени крайбрежни терени, на на места обрасли с гъсти гори. Флората е изключително разнообразна, като се вземе предвид малката площ на страната. Южната част се състои от ниска планинска верига,, наречена Майа, с най-висока точка връх Виктория 1124 m. Карибският бряг с дължина 485 km е обграден от коралови рифове и около 450 острова и малки островчета, познати на местните хора като „кийс“ (cayes), образуващи дългия около 322 km Белизийски бариерен риф, най-дългият в Западното полукълбо и вторият по големина в света след Големия бариерен риф. Три от четирите коралови острова в Западното полукълбо също се намират на това място. Белиз също е и единствената централноамериканска страна, която няма излаз на Тихия океан.[4]

На север Белиз граничи с Мексико (дължина на границата 259 km), като по цялото си протежение тя преминава по река Рио Ондо, а на запад и юг – с Гватемала (253 km, границата между двете страни не е маркирана). Дължината на белиз от север на юг е около 280 km, а максималната ширина – до 105 km.

Крайни точки:

Климатът е тропичен, пасатен и обикновено много горещ и влажен. Средните месечни температури са от 25 до 27°С. Дъждовният сезон продължава от юни до ноември с годишна сума на валежите около 2000 mm/m², а ураганите и наводненията са често срещани природни стихии тук. Най-големите реки в Белис са: река Белиз (290 km) и Рио Ондо (150 km) по границата с Мексико.[4]

Според най-скорошното изследване на растителността около 60% от територията на Белиз е обрасла с постоянно влажни тропични гори с ценни видове дървета (каучуково, махагоново и др.), развити върху червено-жълти латеритни (предимно фералитни) почви. 20% са земите, използвана от хората (за земеделие и жилища). Савана, храстова част и мочурлива местност съставляват основната част от земята. Като резултат от това, разнообразието на биологични видове в Белиз е много богато и разнообразно, като те са и водни и сухоземни. Около 37% от територията на страната е резерват.[4]

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Държавното устройство на Белиз е основано на принципите на парламентарната демокрация от Уестминстърската система. Страната е монархия, държавният глава е монархът на Великобритания, представен от генерал-губернатор. Белиз е член на Общността на нациите.

Законодателната власт принадлежи на двукамерно Национално събрание. Горната камара е сенатът на Белиз (12 члена, назначавани за 5-годишен срок от генерал-губернатора по препоръка на лидера на управляващата партия, лидера на опозицията, религиозни и обществени организации). Долната камера е палатата на представителите (31 депутати, избирани от населението).

Изпълнителната власт се осъществява от правителство, оглавявано от премиер-министър. Такъв става лидерът на партията, получила мнозинство на парламентарните избори, провеждани на всеки 5 години. Другите министри се избират от партията, които има мнозинство в парламента.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

BelizeNumbered.png

Белиз е разделен на 6 окръга, които съставляват 31 избирателни колегии (избирателни района). 6-те окръга са:

  1. Белиз,
  2. Кайо,
  3. Коросал,
  4. Ориндж Уолк,
  5. Стан Крийк
  6. Толедо.

Градове[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Белиз е най-рядко населената страна в Централна Америка. Около 75% от населението са потомци на африкански роби, маи, европейски заселници и на смесени бракове между тях (мулати, метиси, креоли).

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Белиз е специализирана в производството на захарна тръстика, цитрусови плодове, какао и банани.

Обичайната храна тук е царевица, боб, зеленчуци и др. По крайбрежието е добре развит риболовът, основно морски охлюви, раци и скариди. Столицата е Белмопан, но най-големият град в страната е Белиз Сити, където живее около 20% от населението. Тук са най-голямото пристанище и международното летище на страната.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]