Иван Саморано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Chile.svg Иван Саморано
ZamoranoFCSG cropped.JPG
Лична информация
Прякор „Bam Bam“
Роден Iván Luis Zamorano Zamora
18 януари 1967 г.  (на 51 г.)
Сантяго, Чили
Ръст 178 сm
Пост Централен нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1983–1988
1985–1986
1988–1990
1990–1992
1992–1996
1996–2001
2001–2002
2003
Общо
Flag of Chile.svg Кобресал
Flag of Chile.svg Трасандино (наем)
Flag of Switzerland.svg Санкт Гален
Flag of Spain.svg Севиля
Flag of Spain.svg Реал Мадрид
Flag of Italy.svg Интер
Flag of Mexico.svg Клуб Америка
Flag of Chile.svg Коло Коло
31
29
56
59
137
101
63
14
490
(8)
(27)
(34)
(21)
(77)
(25)
(33)
(8)
(233)
Национален отбор
1987–2001Flag of Chile.svg Чили69(34)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Иван Саморано в Общомедия

Ива́н Луи́с Самора́но Само́ра (на испански: Iván Luis Zamorano Zamora) е бивш чилийски футболист, играл като централен нападател.

Заедно с Марсело Салас и Елиас Фигероа е смятан за един от най-известните футболисти на Чили. Дългогодишен капитан на чилийския национален отбор с който участва на Мондиал 98, както и на четири издания от турнира за Копа Америка.

През 2004 г. е посочен от Пеле като един от 125-те най-велики живи футболисти в света.[1]

От 1998 г. е посланик на добра воля на УНИЦЕФ за Чили. Година по-късно основава фондация носеща неговото име, която има за цел да полага грижи за деца с увреждания.[2]

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кариерата му в Европа започва в Санкт Гален за който се състезава три сезона, изиграва 56 мача в които отбеляза 34 гола. През 1990 г. преминава в Севиля и защитава цветовете на клуба два сезона.

През лятото на 1992 г. преминава в Реал Мадрид за трансферната сума от 5 милиона долара.[3] С „белия балет“ печели всички турнири в Испания, става и голмайстор на шампионата за сезон 1994–95. Превръща се в една от легендите на клуба.

През 1996 г. малко неочаквано преминава в редиците на Интер Милано за трансферната сума в размер на 1 милион евро. Италианските медии считат този трансфер за абсурден, тъй като, „нерадзурите“ дават като част от сделката и считаният за един от най-добрите леви бекове в света по онова време 24-годишният тогава Роберто Карлош.[4] Любимият му № 9 е зает от Роналдо и от щаба на клуба му предлагат компромисен вариант - фланелка с № 8+1.[5] С този номер Саморано играе през целия си 5-годишен престой в клуба. През сезон 1996-97 достига до финал в турнира за купата на УЕФА. В този мач Саморано отбелязва гол, но пропуска една от дузпите срещу Шалке 04[6] На следващата година отново достига финал от същия турнир и отново бележи, този път срещу Лацио и печели купата.[7]

През сезон 2001-02 носи екипа на мексиканския Клуб Америка и става шампион на Мексико. Завършва кариерата си в чилийския гранд Коло Коло.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

За националния отбор на Чили Саморано записва 69 срещи в които отбелязва 34 гола. Дебютът му е на 19 юни 1987 г. в приятелски мач срещу Перу, завършил 3-1. На 29 април 1997 в квалификационна среща за Мондиал 98 отбелязва 5 гола на Венецуела за победата с 6-0.[8][9]

На олимпиадата в Сидни 2000 печели бронзов медал и става голмайстор на турнира с шест гола.

Последната му изява за националния отбор е на 34-годишна възраст в бенефисен мач срещу Франция на 1 септември 2001 г., завършил 2-1 в полза на Чили.[10]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Chile.svg Трасандино
Flag of Chile.svg Кобресал
Flag of Spain.svg Реал Мадрид
Flag of Italy.svg Интер
Flag of Mexico.svg Клуб Америка
Flag of Chile.svg Чили
Индивидуални

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]