Роберто Карлош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бразилия Роберто Карлош
Roberto Carlos 2012.jpg
Лична информация
Роден Роберто Карлош да Силва Роша
10 април 1973 г. (44 г.)
Гарса, Бразилия Бразилия
Ръст 168 см
Пост Ляв халф-бек
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1991–1993
1992
1993–1995
1995–1996
1996–2007
2007–2009
2010–2011
2011–2012
2015–2016
Общо:
Бразилия Униао Сао Жоао
Бразилия Атлетико Минейро *
Бразилия Палмейрас
Италия Интер
Испания Реал Мадрид
Турция Фенербахче
Бразилия Коринтианс
Русия Анжи
Индия Делхи Дайнамос
0
3
44
30
370
65
35
25
3
575
(0)
(0)
(3)
(5)
(47)
(6)
(1)
(4)
(0)
(65)
Национален отбор²
1992–2006 Бразилия Бразилия 125 (11)
Треньор
2011–2012
2012–2013
2013–2014
2015
2015–2016
Русия Анжи (играещ-треньор)
Русия Анжи (асистент)
Турция Сивасспор
Турция Акхисар Беледиеспор
Индия Делхи Дайнамос
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 17 септември 2015.
2. Информацията е актуална към 30 юни 2011.
Роберто Карлош в Общомедия

Роберто да Силва Роша (на португалски Roberto Carlos da Silva Rocha, изговаря се Роберто Карлош да Силва Руша) е бивш бразилски футболист, защитник. Карлош е част от националния отбор на Бразилия в три световни първенства, помага при достигането до финала през 1998 г. и спечелването на Световно първенство 2002. Той е един от петимата играчи, играли в над 100 мача в Шампионска лига до март 2007 г. Запазена марка на Роберто Карлош са силните и точни пряк свободни удари. Известен е още със скоростта си и добрите включвания в атака, често подемащ контраатаки. През 1997 г. печели второ място за Най-добър играч на ФИФА за 2007 г. и именуван от Пеле като един 125-мата най-велики живи футболисти през март 2004. Карлош е баща на 8 деца.[1]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роберто Карлош с екипа на Анжи

Роберто Карлош започва професионалната си кариера в Палмейрас преди да се премести в Интер на 22-годишна възраст. През 1996 г. подписва с испанския гигант Реал Мадрид и играе 11 сезона в клуба, като става най-дълго задържалият се чужденец в отбора.

На 2 август 2005 г. Роберто Карлош получава двойно гражданство - испанско и бразилско. Това е важно за Реал Мадрид тъй като се освобождава едно място от разрешените три за играчи, които не са европейци и дава възможност да подпишат договор с Робиньо.

През сезон 2005/06 се носят слухове, че Карлош може да напусне Мадрид и да премине в клубове като Arsenal и Фенербахче.

През 2006/07 Роберто има неразбирателства с треньора Фабио Капело. Мачовете в които играе драстично намаляват, през повечето време е използван като смяна. През втория мач от 16-на финала за Шампионска лига срещу Байерн Мюнхен отнася жестока критика заради бързото изгубване на топката, довело до гол на Рой Макай, най-бързият гол в историята на турнира, който елиминира Реал Мадрид от надпреварата. На 9 март 2007 г. обявява официално решението си да не поднови договора си с Реал Мадрид.

На 19 юни 2007 г. Роберто Карлош подписва две годишен договор с опция за още една с най-популярният турски клуб Фенербахче,a през есента на 2009 г. подписва договор с клуба от родната му страна Коринтианс. Там той играе с друг световноизвестен бразилец - Роналдо.

На 13 февруари 2011 г. подписва с Анжи Махачкала. Избран е за капитан на отбора. Гаджи Гаджиев използва Карлош като опорен халф. По време на престоя си в Русия на 2 пъти е замерен с банан от фенове. През март 2012 г. слага край на кариерата си, но остава в Анжи като треньор.[2]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Играе в 125 мача за националния отбор на Бразилия, като вкарва 11 гола. Отказва се от националния след загубата от Франция с 0:1 в четвъртфинала на Световното през 2006.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

Бразилия Палмейрас

Испания Реал Мадрид

Турция Фенербахче

Международни[редактиране | редактиране на кода]

Бразилия Бразилия

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Национален отбор по футбол на Бразилия - Световно първенство 2006

1 Дида | 2 Кафу | 3 Лусио | 4 Жуан | 5 Емерсон | 6 Роберто Карлош | 7 Адриано | 8 Кака | 9 Роналдо | 10 Роналдиньо | 11 Зе Роберто | 12 Рожерио Сени | 13 Сисиньо | 14 Луизао | 15 Крис | 16 Жилберто | 17 Жилберто Силва | 18 Минейро | 19 Жуниньо | 20 Рикардиньо | 21 Фред | 22 Жулио Сезар | 23 Робиньо