ФК Интер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Интер)
Направо към: навигация, търсене
Интер
ФК Интернационале Милано
Inter Mailand.svg
Емблема на футболния клуб
Прозвище „Нерадзури“ („I Nerazzurri“)
Основан 9 март 1908 г.
Стадион Джузепе Меаца
Капацитет 80 018
Собственик Suning Holdings Group (68.55%)
International Sports Capital HK Limited (31.05%)
Pirelli (0.37%)
Други акционери (0.03%)
Президент Китайска народна република Жан Джиндон
Старши треньор Италия Лучано Спалети
Първенство Серия А
2016/17 7-мо
Спонсор Пирели
Екипировка Найк
Уебсайт inter.it
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Интер в Общомедия

ФК Интер (на италиански: FC Internazionale Milano, ФК Интернационале Милано) е италиански футболен клуб, основан на 9 март 1908 г. в Милано, областта Ломбардия, състезаващ се в най-елитната италианска дивизия „Серия А”.[1]

„Черно-сини“ („Nerazzurri“, Нерадзури), каквито са и райетата на фланелките, е прозвището на отбора, а за символ е избрана змията, която е част от емблемата на гр. Милано.[2]

Интер играе своите домакински мачове на стадион „Джузепе Меаца“, носещ името на легендарния италиански нападател от 30-те години. Тренировките на клуба се провеждат в спортния център „Анджело Морати“, част от комплекса „Апиано Джентиле“ на провинция Комо.[1][3]

Интер е единственият италиански отбор, който никога не е изпадал в по-долна дивизия и печелил требъл за един сезон (шампион и носител на купата на Италия спечелил и шампионската лига), за изиграните до момента сезони във витрината на клуба присъстват общо: 18 скудети, 7 купи на Италия, 5 суперкупи на страната, 3 купи на УЕФА, 3 купи на европейските шампиони и 3 междуконтинентални купи. С тези 39 трофея, Интер е третият най-успешен италиански клуб, след Ювентус и Милан.[4][5][6]

Интер е отборът с най-стария съществуващ фен-клуб в Италия[7], а от направено проучване, публикувано на 30 август 2008 г. в „Ла Република“, става ясно, че Интер е на второ място по брой привърженици в страната (14%), веднага след Ювентус, а статистиката от 2010 г., нарежда тима на 6-то място в Европа.[8]

Според доклад на „Делойт“ през 2013 г., Интер заема дванадесето място в европейската клубна листа, като приходите на клуба възлизат на 185.9 милиона евро.[9]

Интер е член на Европейската Клубна Асоциация, която представлява интересите на водещите европейски клубове.[10]

Кратка история[редактиране | редактиране на кода]

Основаване и първи години (1908–1960)[редактиране | редактиране на кода]

Ще се роди тук, в миланския ресторант „Часовника“, мястото за среща на артисти и ще бъде завинаги отбор от голям талант. Цвета на емблемата ще бъде тази прекрасна нощ: черно-синия фон осеян със златни звезди. Ще се нарича Интернационале, защото всички сме братя на Света.

— Джорджо Муджани, 9 март 1908 г.

Първият отбор на Интер през 1908 г.

ФК Интер е основан в навечерието на 9 март 1908 г. в миланския ресторант „Часовника“ („L'Orologio“)[11] от 43 дисидента на Милан, водени от Джорджо Муджани[11], като причина за тяхното недоволство и напускане става забраната която е наложена в отбора – да не се допускат в игра чуждестранни футболисти, въпреки че те са гръбнакът на самия тим. Наименованието Интернационале идва от желанието и основната идея на учредителите – хората да не се разграничават по националност. Емблемата и цветовете на Интер са избрани от Муджани: черно и синьо, от където идва и прозвището им „черно-сините“ (Nerazzurri)[11]. Пръв президент на клуба става Джовани Парамитиоти[12], а първият капитан е швейцарецът Ернст Марктъл. [13]

Първият отбор на Интер, вдигнал скудетото през 1910 г.

През 1909/10 г. под ръководството на президента Карло Де Медичи[12], Интер печели първото в историята си скудето[14], като капитан и треньор на отбора е Вирджилио Фосати[15] [13]. Последвалите сезони се оказват много разочароващи, като „нерадзурите“ много рядко се преборват с конкуренцията в областната група на Ломбардия. През сезон 1914/15 шампионатът в Италия е прекъснат поради Първата Световна Война, а футболът в страната е забранен чак до 1919 г.

Джузепе Меаца все още държи рекорда за най-много отбелязани голове в дебютен сезон в Серия А, с 31 гола в първия си сезон 1929/30.

Първата титла след подновяването на първенството през сезон 1919/20 отново е за Интер - точно десет години след спечелването на първото скудето[14]. Съдбата като че ли се повтаря и следва още едно десетилетие, в което „черно-сините“ се представят изключително посредствено. В края на шампионата през 1922 г. Интер дори се намира на последното място в своята група и е сигурен изпадащ, но поради т. нар. „Компромис Коломбо“, относно сливането на двете футболни федерации в Италия (ИФК и ИФФ) и след победа над Либертас Флоренция, „нерадзурите“ си осигуряват място в първата дивизия за предстоящия сезон през 1923 г.

Под натиска на фашисткото управление в Италия, през 1928 г. Интер е принуден да се слее с отбора на Миланезе и да промени наименованието си на Амброзиана, което по-късно става „Амброзиана-Интер“[1]. Така с новото име, още на следващата година през сезон 1929/30, който се явява първият официален на Серия А, Интер печели третата си национална титла[14]. Със своите 31 попадения, в дебютния си за Серия А сезон, 19-годишният Джузепе Меаца е коронясан за голмайстор на турнира - рекорд, който стои и до днес[16]. След известна доминация на Ювентус в първенството, Интер печели четвъртото в историята си скудето през сезон 1937/38, а Меаца, вече за трети път е голмайстор на турнира (както и през 1936 г.), а малко по-късно същата година, за втори пореден път (вече капитан) печели световната купа с отбора на Италия. През 1939 г. Амброзиана-Интер завоюва първата си Копа Италия[17], а на следващата година идва ред и на петото скудето. Осем дни след този триумф, Италия обявява война на Франция. През 1942 г. президент на клуба става Карло Масерони[12], който през 1945 г. възвръща първоначалното име на отбора – Интер.[18]

Изминават тринадесет дълги години до следващото скудето на Интер. През 1952 г., треньор на клуба е Алфредо Фони[15], който практикува т. нар. тактика „Катеначо“ - неатрактивен и дефанзивен стил на игра, но за сметка на това много ефикасен. Именно така с перфектната защита, Интер завоюва шестото си скудето през 1953 г. Въпреки постигнатия успех, Фони е остро критикуван за дефанзивната игра на отбора. Затова той решава да въведе нов по-атрактивен и офанзивен модел на игра през следващия сезон.[11] Резултата е впечатляващ – воден от Ленарт Скоглунд, Ищван Ниерш, Бенито Лоренци и Джино Армано, Интер формира страхотно нападение през 1954 г., а срещите с основните конкуренти за титлата са повече от красноречиви: Интер - Милан 3:0[11] (хеттрик на Ниерш), Интер - Ювентус 6:0[19]. Напълно закономерно за втора поредна година Интер е шампион на Италия - общо за седми път[20].

„Великият Интер“ (1960–1968)[редактиране | редактиране на кода]

Лого през 1963 г.
Отбора на Интер през 1960-те години, наричан Великият Интер“.

През 1955 г. клубът е закупен от Анджело Морати. След няколко години преустройство на отбора, в които редица играчи и треньори се сменят без особен успех, в Милано пристига Еленио Ерера. „Магьосникът“, както става известен последствие, е треньорът с най-колосалния принос за отбора на Интер. Под негово ръководство изгряват „бижутата“ на черно-синята школа - Джачинто Факети и Сандро Мацола, като със своите виждания за играта, успява да ги превърне в едни от най-уникалните и универсални играчи през 60-те. Интер на Ерера, е наричан Великия Интер (единственият друг отбор наричан „Велик“ е този на Торино през 50-те години). Три скудети - през 1963, 1965 и 1966 г. (общо десето за клуба, което дава право на златната звезда), две поредни купи на Европейските Шампиони и две поредни Междуконтинентални купи - през 1964 и 1965 г. Това са трофеите, които Ерера донася на Интер за осемте си сезона начело на отбора, а като добавим и трите втори места в Серия А и злощастно загубения финал за КЕШ през 1967 г., се придобива ясна представа за доминацията на Интер през 60-те. Със спечелването на Серия А, КЕШ и Междуконтиненталната купа през 1965 г. Интер става първият италиански отбор направил „требъл“.[6]

Период след Еленио Ерера (1968–1990)[редактиране | редактиране на кода]

След напускането на Морати и Ерера, Интер печели скудетото през 1971 г. под ръководството на Джовани Инверници, който поема отбора по средата на сезона (единственият отбор триумфирал с титлата в Италия по този начин), а Роберто Бонинсеня получава голмайсторския приз. Когато начело на тима застава треньора Еудженио Берселини, за втори път след 39-годишна пауза „нерадзурите“ отново печелят Копа Италия през 1978 г., а през 1982 г. - за трети. Берселини донася и дванадесетото скудето на Интер през скандалната 1980 г.

През 1989 г. треньор на клуба е Джовани Трапатони, който печели скудето №13 в историята на Интер, известно като „скудетото на рекордите“.[21] През този сезон Алдо Серена става голмайстор със своите 22 попадения, а в първенството, където се присъждат по 2 точки за победа, Интер събира актив от 58 точки – постижение, което никой друг отбор не е достигал[22]. През ноември същата година, „черно-сините“ надделяват над Сампдория с 2:0 и поставят първата Суперкупа на Италия в своята витрина.

Непостоянство (1990–2004)[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те години Интер не успява да се пребори с конкуренцията за първото място в Серия А и единствените титли, които печели са трите купи от турнира на УЕФА - през 1991, 1994 и 1998 г., което също е рекорд, поделен обаче с отборите на Ювентус, Ливърпул и Севиля.

Хавиер Санети - символът на Интер днес. 858 мача и 21 гола с черно-синия екип.[23]

Президент на клуба през януари 1995 г. става Масимо Морати, който е син на патрона на „Великият Интер“ Анджело Морати. Първия футболист, който Морати купува, след като встъпва в длъжност е аржентинецът Хавиер Санети, който след близо 20 години вярност на клуба, става символ на управлението на Масимо.

По-късно Морати се превръща в мишена на феновете, особено след като уволнява много обичания треньор Луиджи Симони след само няколко мача от сезон 1998/99, след като току-що е получил наградата за италиански мениджър на годината за 1998 г., ден преди да бъде освободен. През този сезон Интер не успява да се класира за европейските турнири за първи път от почти десет години, завършвайки на осмо място.

На следващия сезон Морати назначава бившия мениджър на Ювентус Марчело Липи и подписва с играчи като Анджело Перуци и Лоран Блан, заедно с други бивши играчи на Ювентус Кристиан Виери и Владимир Югович. Отборът се доближава до първия си трофей от 1989 г., когато стига до финала на Копа Италия, където обаче е победен от Лацио.

През следващия сезон Интер впечатлява преди мача за Суперкопа Италия срещу Лацио и подписва с Роби Кийн и Хакан Шюкюр, но губи с 3:4. Те са елиминирани и в предварителния кръг на Шампионската лига от шведския клуб Хелзинборг, а Алваро Рекоба пропуска дузпа. Липи е уволнен след само един мач от новия сезон, който е поражение в Серия А от Реджина. Марко Тардели е избран да замени Липи, но не успява да подобри резултатите и е запомнен от феновете на Интер като треньорът, който губи с 0:6 в дербито на Милано през сезон 2000/01. Другите членове на „семейството“ на Интер, които понасят удари през този период, са Виери и Фабио Канаваро, които имат ресторанти в Милано и са изпочупени след загубата от „росонерите“.

През 2002 г. не само, че Интер успява да стигне до полуфиналите на Купата на УЕФА, но и е на 45 минути от „скудетото“, когато трябва да запази преднината си с един гол срещу Лацио. Интер води с 2:1 след само 24 минути. Лацио изравнява по време на първото полувреме и след това вкарва още два гола през второто, за да затвърди победата си, която в крайна сметка носи на Ювентус титлата. На следващият сезон, Интер завършва като втори в Серия А и успява да стигне и до полуфиналите на Шампионската лига 2002/03 срещу Милан, отпадайки заради правилото за голове на чужд терен.

Възраждане (2004–2008)[редактиране | редактиране на кода]

Интер печели Копа Италия през 2005 г., след победа над Рома.

След поредица разочароващи сезони, както на местно, така и на европейско ниво (като изключим купата на УЕФА през 1998 г.), на 1 юли 2004 г. за треньор на отбора Морати назначава Роберто Манчини. Манчо печели с Интер две купи на Италия, две Суперкупи и по-важните три скудети. През 2006 г., Италия е разтресена от скандала „Калчополи“ - редица клубове от Серия А, сред които шампиона Ювентус и вицешампиона Милан са уличени в корупция и продаване на мачове. На всички доказано виновни отбори са наложени наказания от италианската футболна федерация: на Милан са отнети 8 точки, а Ювентус е изхвърлен в Серия Б (за пръв път в тяхната история), като също така титлата им на настоящ шампион е отнета. ИФФ решава, че скудетото за 2006 г. трябва да отиде при отбора с най-висок точков актив след наложените наказания, а това е тима на Интер, който до преди това заема третата позиция в класирането[24]. През 2007 г. Интер завоюва ново „рекордно скудето“[25], като записва 17 поредни успеха и допуска само едно поражение през целия сезон (от отбора на Рома) - това е първият официално спечелен шампионат на терена след този от 1989 г.

Интер стартира сезон 2007/08 с цел спечелване както на Серия А, така и на Шампионската лига. Отборът започва добре в калчото, заставайки начело от първия кръг и успява да се класира за елиминациите на Шампионската лига. Въпреки това, късният колапс, който води до поражение с 0:2, с десет души в Ливърпул на 19 февруари в Шампионската лига, поставя под въпрос бъдещето на Роберто Манчини в Интер, а вътрешната форма спада рязко, след като отборът не успява да спечели в трите следващи кръга. След като е отстранен от Ливърпул в Шампионската лига, Манчини обявява намерението си да напусне отбора, въпреки това, той променя решението си на следващия ден. В последния ден от сезон 2007/08, Интер гостува на Парма, когато два гола на Златан Ибрахимович затвърждават третата поредна титла. Манчини обаче е уволнен скоро след обявяването си за напускане на клуба.

Моуриньо и първи требъл (2008–2010)[редактиране | редактиране на кода]

Годината на юбилея (сто години Интер) е и годината, в която идва поредното скудето - №16.

Жозе Моуриньо - треньорът със „Златния Требъл“.

През 2008 г. за треньор на клуба е назначен португалецът Жозе Моуриньо, който още с дебютния си сезон начело на Интер, донася четвъртата Суперкупа на Италия, а в края на сезона печели четвъртото поредно и общо седменадесето „черно-синьо“ скудето. Следва нов грандиозен успех, през 2010 г. са спечелени титлата на Италия, купата на Италия и Шампионската лига (побеждавайки на финала Байерн Мюнхен с 2:0), ставайки по този начин първия италиански отбор направил този така наречен „Златен Требъл“[26]. Тогава става ясно, че Моуриньо е приел да води испанския Реал Мадрид, а за нов треньор на Интер е посочен Рафаел Бенитес. На 21 август 2010 г. „черно-сините“ побеждават Рома с 3:1 и печелят суперкупата на Италия, което вече е 4-ти трофей за годината. През декември същата година следва победа с 3:0 над Мазембе, която донася световната клубна купа. [27]Единствените отбори постигали това са Ливърпул, Ал Ахли и Барселона.

Западане и смяна на собствеността (2010–)[редактиране | редактиране на кода]

На 23 декември 2010 г., поради слаби резултати в първенството Бенитес е уволнен, а за негов заместник е посочен Леонардо. Той започва изключително добре и дори поставя рекорд - 33 точки от 13 мача. В шампионската лига, Интер прави запомнящия се обрат срещу Байерн Мюнхен, но силите стигат до четвърт финал. В първенството амбициите за титла също са попарени след няколко загуби и на 18 юни 2011 г. Леонардо напуска клуба. Под негово ръководство е спечелена Копа Италия. На 1 август 2012 г. Морати продава миноритарните интереси на Интер на китайски консорциум, воден от Кенет Хуанг. На същия ден Интер обявява, че е сключено споразумение с „China Railway Construction Corporation Limited“ за строеж на нов стадион.

Начело на отбора застават последователно Джан Пиеро Гасперини, Клаудио Раниери, Андреа Страмачони, но без никакъв успех. На 24 май 2013 г. за треньор е обявен Валтер Мадзари, а на 15 октомври, индонезиецът Ерик Тохир купува 70% от акциите на клуба.[28]

Интер преди мача от Шампионската лига срещу ЦСКА (Москва) на 27 септември 2011 г.

По време на епохата на Тохир, клубът основно се рефинансира от модела на „шугър деди“, за да запази собствения си бизнес модел, като клубът все още нарушава правилата за финансовия феърплей на УЕФА през 2015 г. Роберто Манчини също се завръща като треньор на 14 ноември 2014 г.

На 6 юни 2016 г. „Suning Holdings Group“ (чрез дъщерната фирма в Люксембург „Great Horizon S.á r.l.“), собственост на Джан Джиндонг, съосновател и председател на „Suning Commerce Group“, закупува мажоритарния дял на Интер от консорциум „Thohir International Sports Capital SpA“ и от семейство Морати от „Internazionale Holding Srl“ Според официалния си блог, цената е била около 270 млн. евро, включително и увеличение на капитала на Интер в Милано. Според данните от Интер, увеличението на капитала е 142 млн. евро.

Първият сезон под новата управа, обаче, започва с лошо представяне в приятелските мачове. На 8 август 2016 г. Роберто Манчини е освободен по взаимно съгласие. Той е заменен от Франк де Бур, който е уволнен на 1 ноември 2016 г. До месец май 2017 г. на негово място е назначен Стефано Пиоли, който също бива уволнен, след като Интер не се класира за европейските турнири.

Цветове и символи[редактиране | редактиране на кода]

Флагът на град Милано - модел, по който са изработени историческите екипи на АС Амброзиана.
Гербът на Милано, който е бил част от емблемата на Интер през годините и неизменен символ на черно-сините фенове.

Създателят на емблемата на Интер е художникът-футурист Джорджо Муджани. Цветовете на емблемата се състоят от синя и черна окръжности (олицетворяващи небето и нощта), а абревиатурата „FCIM“ е изписана в бяло на златист фон[29]. Оттогава-насам емблемата претърпява дванадесет промени. Муджани, също така, избира черно-сините цветове на фланелките, които се носят и до днес. През 1928 г., под натиска на фашисткото управление в Италия наименованието на клуба е променено, заедно с цветовете на екипите и емблемата – Интер се обединява с Миланезе и заедно стават Амброзиана (до 1943 г.), а фланелките са заменени с чисто бели, пресечени с червен кръст и маркирани с фашистки символ[30]. Наименованието на клуба е в чест на църковния патрон на Милано - св. Амврозий Милански, а екипите олицетворяват флага на самия град. Емблемата, от своя страна, вече се състои от синя окръжност в средата, на която е изрисуван фашистки символ, а вляво и дясно са разположени съответно змия и червен кръст гербът на град Милано[31]. През следващия сезон вертикалните черно-сини райета отново стават титулярни за клуба, като в лявата част на фланелките (областта на сърцето) е поставена кръгла емблема в шахматно каре, която символизира участието на Миланезе[32]. Тъй като Амброзиана печели шампионата в Италия и в лявата част на екипите задължително трябва да се зашие скудетото, се налага цветовете на Миланезе да се преместят около яките на фланелките.[33] Със спечелването на десетия в историята си италиански шампионат през 1965/66, Интер печели и своята първа „Златна звезда за спортни заслуги“, която е добавена към емблемата и екипите.[34]

По случай стогодишния юбилей на клуба през 2007/08 емблемата от създаването на клуба от 1908 г. е възстановена, а за втори екип на отбора са върнати униформите на Амброзиана - бели фланелки, пресечени с червен кръст, като в средата на мястото на фашисткия символ е изобразено скудетото[35]

Химн[редактиране | редактиране на кода]

Официалният химн на клуба се казва „Има само Интер“ (C'è solo l'Inter). Издаден през 2002 г., в изпълнение италианския певец Елио, посветен на починалия през 2001 г. дългогодишен вицепрезидент и адвокат на клуба Джузепе Приско.[36] Предишният химн на Интер от 1984 г. е озаглавен „Черно-синьо сърце“ (Cuore Nerazzurro) и е в изпълнение на италианската група „Хамелеоните“.[37]

През 2003 г. излиза песента „Лудия Интер“ (Pazza Inter), която е в изпълнение на самите футболисти от отбора.[38] Към песента има и видеоклип, който представя един обикновен ден в тренировъчния център на клуба. През 2007 г. по случай празнуването на титлата в Италия излиза нова версия на същата песен, отново в изпълнение на играчите.[39]

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

San Siro wide.jpg

Интер играе своите домакински мачове на стадион „Джузепе Меаца“, известен още като „Сан Сиро“. Според категоризацията на УЕФА, стадионът е оценен с пет звезди[40]. Джузепе Меаца е футболист, играл в Интер през 30-те години, подвизавал се също и в Милан, но за кратък период. Със своя колосален принос за Интер, Джузепе Меаца е една от най-уважаваните легенди в историята на клуба и в италианския футбол изобщо. В знак на почит, на негово име е кръстен един от най-известните футболни стадиони в света. Стадион „Джузепе Меаца“ е с капацитет 80 018 места. На него, освен Интер, домакинските си мачове играе и отбора на Милан.[41]

Първото игрище, на което Интер провежда своите мачове се намира в югозападната част на Милано с адрес 113, Рипа Тичинезе. Тъй като наблизо минава канала Навилио Гранде, винаги когато се е провеждала футболна среща е имало човек с лодка, който да вади топката, в случай, че попадне във водата.[42] От 1913 г. се използва терена на Кампо Голдони (61, Вия Голдони), като през 1928 г. е именуван на загиналия в ПСВ капитан на Интер - Вирджилио Фосати.[43] След разрушаването на Вия Голдони през 1930 г., Интер играе мачовете си на Арена Чивика до 1947 г. Строежът на Сан Сиро започва през 1925 г., по поръчка на Пиеро Пирели - тогавашен президент на Милан. На 19 септември 1926 г. е официалното откриване на съоражението с мач между Интер и Милан, завършил 6:3 за „нерадзурите“.[44] През 1980 г. е именуван „Джузепе Меаца“, в чест на италианската легенда.[45]

Тренировъчен център[редактиране | редактиране на кода]

Тренировките на клуба се провеждат в спортния център „Анджело Морати“, част от комплекса „Апиано Джентиле“ на провинция Комо, по-известен като „La Pinetina". Съставен е от три игрища с по-малки размери, едното от които е закрито в случай на лоши метеорологични условия. В комплекса има още плувен басейн, два фитнес центъра, два медицински възела, три съблекални и два склада. В хотела има зали за игри, технически съвещания и пресконференции.[46]

Фенове[редактиране | редактиране на кода]

„Курва Норд“ благодари за „рекордното скудето“.
Тифозите на Интер празнуват седемнадесетата титла в Италия.

От направено проучване, публикувано на 30 август 2008 г. в „Ла Република“, става ясно, че Интер е на второ място по брой привърженици в Италия.[47]

Концепцията за организиране на привържениците в Милано идва от Еленио Ерера през 60-те години, по времето на „Великият Интер“. Най-старата група привърженици в Италия са интеристите от „Boys-San“. „Северната част“ („Curva Nord“, „Курва Норд“) на стадио „Джузепе Меаца“ е мястото, което черно-сините ултраси заемат при домакинските мачове на Интер. Там те се разпределят в съответните групировки на които са членове: „Boys San 1969“, „Bulldogs 1988“, „Brianza Alcoolica 1985“ и „Milano Nerazzurra“. Първите групировки, създадени да поддържат и окуражават Интер са „Moschettieri“ и „Aficionados“ точно по времето на „Великият Интер“, но най-старата която се е запазила и до днес е тази на основаните през 1966 г. „Boys-San“.[48]

Интер България[редактиране | редактиране на кода]

Считано от 2009 г., привържениците на Интер в България имат своя фен клуб. На 19 април 2009 г. двадесет души учредяват сдружение с нестопанска цел „Клуб на привържениците на ФК Интернационале Милано в България“. През август 2010 г. сдружението, след като премина през съответната процедура, придобива статус на официален фен клуб, променя името си на „Интер Клуб България“ и е част от голямото семейство на „Интер Клуб“ - организация, неразделна част от самия ФК Интернационале Милано, която отговаря и се занимава с менажирането на проявите на привържениците на отбора.[49]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Сред световно известните личности, почитатели на Интер са най-успешният състезател по мотоциклетизъм в света - Валентино Роси [50], най-успешният италиански моден дизайнер Джорджо Армани[51], тенорът Андреа Бочели[52], италианския певец, композитор и актьор - Адриано Челентано[53], италианската актриса Моника Белучи[54], DJ BoBo, Донатела Версаче[55], бразилските топ-модели Адриана Лима[56][57] и Жизел Бюндхен[58], първия източнотиморски президент Шанана Гушмау[59], астронавтът Паоло Несполи[60], тенисистките Франческа Скиавоне и Флавия Пенета[61].По време на лятната подготовка на отбора през 2009 г., проведена в САЩ, американската актриса Алиса Милано[62] също публично изрази любовта си към Интер, а през 2011 г., същото прави и президентът на Монголия[63].

Съперничества и приятелсва[редактиране | редактиране на кода]

Братята Джузепе (ляво) и Франко Барези (дясно) един срещу друг в Дербито на Милано 1979/80.

Интер има няколко основни съперника, като заклет враг им е отбора на АК Милан. Спора между двата отбора е разгорещен с отцепването на Интер от Милан. Интер е считан за клуба на буржоите (средната класа), докато Милан е отбора на работническата класа, като е бил, и все още е подкрепян най-много от мигриращото население в южна Италия. Мача между двата отбора е известен по света, като „Дербито на Милано“ („Derby di Milano“) или както го наричат още в Италия - „Дербито на Дева Мария“ („Derby della Madonnina“).[64]

Другият голям съперник на Интер — Ювентус, са другият клуб, който никога не е изпадал от „Серия А“, като това се променя след скандала за уреждането на мачове „Калчополи“ през 2006 г. и Юве биват пратени в „Серия Б“. Мачовете с Ювентус са наричани от италианската преса — „Великото дерби на Италия“ („Derby d’Italia“), поради факта, че допреди скандала, това е била единствената среща, която винаги се е провеждала във всички издания на „Серия А“, както и че именно това са първите два отбора с фен-клубове в Италия и отборите с най-много победи и отбелязани голове в калчото.[65]

Сред привържениците на различните отбори, както спортна злоба съществува и приятелство. В такива взаимоотношения черно-сините тифози са с поддръжниците на Варезе, Валенсия и най-вече Лацио.[66] Връзката с „лациалите“ е най-важна и най-здрава и датира от 80-те, като отговор на подкрепата между Рома и Милан (по-късно прекъсната). Най-големите примери в това отношение са финала за УЕФА през 1998 г. и мача на „Олимпико“ през 2002 г., когато фенове на Лацио издигат трансперанти с надписи, че пожелават на Интер да спечели скудетото.[67]

Отбор[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Последна актуализация: 13 септември 2017

Вратари
01 Словения Самир Ханданович
27 Италия Даниеле Падели
46 Италия Томазо Берни
Защитници
07 Португалия Жоао Кансело (наем)
13 Италия Андреа Ранокия
21 Италия Давиде Сантон
25 Бразилия Жоао Миранда
29 Бразилия Далберт Енрике
33 Италия Данило Д'Амброзио
37 Словакия Милан Шкриняр
55 Япония Юто Нагатомо
61 Белгия Зино Ванхеусден
Халфове
05 Италия Роберто Галярдини (наем)
10 Португалия Жоао Марио
11 Уругвай Матиас Весино
20 Испания Борха Валеро
44 Хърватия Иван Перишич
77 Хърватия Марцело Брозович
87 Италия Антонио Кандрева
Нападатели
09 Аржентина Мауро Икарди Капитан
17 Франция Ян Карамо (наем)
23 Италия Едер
99 Италия Андреа Пинамонти


Школа[редактиране | редактиране на кода]

Младежкия отбор (до 20 години) на Интер се нарича Интер Примавера (Primavera). Треньор в момента е Стефано Веки. Седем пъти са ставали шампиони на Италия (купата от който носи името на легендарния футболист на Интер - Джачинто Факети) и пет пъти са вдигали Копа Италия Примавера. Едни от най-известните имена излезли от черно-синята школа са:

Значими футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Футболистите прекарали цялостната си професионална кариера в Интер са: Пиеро Кампели, Емано Аеби, Армандо Кастелаци, Джачинто Факети, Сандро Мацола и Джузепе Бергоми.
Отеглени номера на фланелките в Интер:
3 – Италия Джачинто Факети, ляв защитник, 1960–1978 (посмъртно). Номерът е изваден от употреба на 8 септември 2006 г. Последния футболист, носил номера е аржентинският централен защитник Николас Бурдисо, който взима фланелката с номер 16 за останалата част от сезона.[68]

4 – Аржентина Хавиер Санети, дефанзивен халф, изиграл 858 мача за „нерадзурите“ между 1995 и неговото оттегляне от футбола през лятото на 2014 г. Президентът на отбора Ерик Тохир потвърждава, че номерът на Санети е изваден от употреба в негова чест.[69][70]

Треньор[редактиране | редактиране на кода]

На 24 юни 2011 г., в официалната страница на Интер е публикувана новината, че новия наставник на клуба се казва Джан Пиеро Гасперини.[71] Той подписва двугодишен договор с клуба, като в спортно-техническия щаб на клуба не са предприети други промени. Помощник-треньор продължава да бъде Джузепе Барези.

Новите футболисти, които Гасперини привлича са Андреа Поли - млад италиански национал, Диего Форлан - най-добър футболист и голмайстор с 5 гола на изминалото световно първенство, носител на Копа Америка, а в последния ден от трансферния прозорец пристига и Мауро Сарате - аржентински национал.[72] Противно на очакванията отбора на Интер не постига очакваните резултати и записва серия от негативни резултати, във всички състезания в които участва. Слез загуба с 3-1 от новака в Серия А Новара, Джампиеро Гасперини е освободен от длъжност.[73] На 22 септември за треньор на клуба е представен Клаудио Раниери[74] След него, също без никакъв успех идва Андреа Страмачони, а на 24 май 2013 г. Валтер Мадзари подписва двугодишен договор с Интер.

Президент[редактиране | редактиране на кода]

Масимо Морати - президент на Интер 1995–2013 г.

На 25 февруари 1995 г. Масимо Морати е обявен за собственик и президент на ФК Интер. Масимо е нефтен магнат и е четвъртият син на легендарния президент на Интер през 60-те години – Анджело Морати. Той е собственик на компанията за дистрибуция на петролни продукти „Сарас“. Десет процента от акциите са притежание на спонсора — производителя на гуми Пирели. Под неговото управление Интер е спечелил 1 Купа на УЕФА (1998), 5 шампионски титли в Серия А (2006, 2007, 2008, 2009, 2010), 3 Купи на Италия (2005, 2006, 2010) и 3 Суперкупи на Италия (2005, 2006, 2008), шампионската лига (2010). В стремежа си да издигне Интер на европейския връх, до 2008 г. Масимо Морати е изразходил за трансфери около 300 милиона щатски долара[75]. В това отношение заема второ място в света след собственика на Челси - Роман Абрамович. Сменя редица старши треньори, сред които е и Жозе Моуриньо. През юли 1999 г. Морати подобрява тогавашния световен рекорд на трансферния пазар, като закупува за рекордните €48 милиона голмайстора Кристиан Виери. Сред многобройните му скъпи трансфери са още Роналдо, Адриано, Ернан Креспо, Златан Ибрахимович, Луиш Фиго, Хулио Крус, Патрик Виейра, Николас Бурдисо и Хуан Себастиан Верон. Най-значимият трансфер на Морати остава неговата първа покупка – аржентинския защитник Хавиер Санети, който до 2014 г. е в отбора и олицетворява управлението на Масимо. През октомври 2013 г. 70% от акциите на клуба купува индонезийския милионер Ерик Тохир.

Отличия и рекорди[редактиране | редактиране на кода]

От първото участие на Интер в италианския шампионат през 1909 г. досега, „нерадзурите“ винаги играят в най-висшия италиански футболен ешалон. „Черно-сините“ завършват на първо място 18 пъти, 13 пъти – втори и 16 пъти, като трети. Това означава, че Интер финишира на подиума в 55% от случаите.

Най-голямата победа в първенството за Интер датира от 10 януари 1915 г., когато побеждава отбора на Виченца с 16:0, докато най-голямата загуба (1:9) е нанесена от Ювентус на 10 юни 1961 г.

Италианския прима шампионат е наречен с името „Серия А“ през 1929 г., а Интер е отбора, който печели първия сезон на турнира. Интер, също така е единствения отбор, който е участвал във всички проведени издания на „Серия А“.

През 1965 г. Интер става първият италиански отбор спечелил Скудето, КЕШ и Междуконтинентална купа (требъл).

В края на сезон 1988/89 Интер събира 58 точки от 68 възможни (85,29%) - рекорд, който стои и до днес.

Местни[редактиране | редактиране на кода]

Интер е един от най-успешните футболни клубове в Италия и света. Шампион на страната общо 18 пъти (втори по брой ), като в периода от 2006 до 2010 г. печели пет последователни скудети. Десетата национална титла, даваща право на „Златна звезда за спортни заслуги“ идва през 1966 г. С това Интер става втория отбор в Италия след Ювентус, който има правото да „окачи“ това признание на емблемата и екипите си.[76] „Нерадзурите“ имат 6 трофея на Копа Италия във витрината си, два от които са спечелени последователно - 2005 и 2006 г. (национален рекорд, споделен още с Ювентус, Милан, Сампдория и Рома).[77]. През сезон 2009/10 под ръководството на португалския специалист Жозе Моуриньо, Интер става първият италиански отбор завоювал „златен требъл“, състоящ се от спечелването на титлата в местното първенство, купата на страната и шампионската лига.[78][79]

Международни[редактиране | редактиране на кода]

Спечелените девет международни купи, правят Интер третия отбор в Италия (след Ювентус и Милан)[80] и осмия в Европа по брой спечелени турнири. През 1964 г. „нерадзурите“ стават първия италиански клуб спечелил Междуконтиненталната купа[81], а през 1998 г., когато идва и третата Купа на УЕФА, Интер става рекордьор по победи в турнира, заедно с Ювентус, Ливърпул и Севиля.[82]

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Джачинто Факети - легендарния капитан на Интер и Италия.
Лотар Матеус - световен шампион, играч на първенството, играч на годината и носител на златна топка.

В над стогодишната история на ФК Интер, над 800 футболиста са обличали черно-синята фланелка[83], повечето от които са италианци. Към най-открояващите се италиански национали спадат: Вирджилио Фосати - първият капитан и същевременно треньор на отбора, Луиджи Чевенини, Джузепе Меаца - футболният символ на Интер и Италия през 20-те и 30-те години, двукратен световен шампион с националния отбор, човекът на когото е кръстен стадиона в Милано. През 60-те години идва реда на Джачинто Факети - един от символите на „Великият Интер“, първият в историята защитник, който прави пробиви в атака и бележи голове, първият и единствен футболист, в чест на когото клуба на Интер оттегля номер на фланелка (тази с номер 3)[84]. Към него задължително се добавят и Сандро Мацола, Армандо Пики, Тарчизио Бурнич, Анджело Доменгини и Марио Корсо, всички освен Пики и Корсо, са европейски шампиони през 1968 г., а на световното първенство по футбол през 1970 г. стават вицешампиони. След затварянето на границите през 70-те години, с екипа на Интер блесват играчи като Роберто Бонинсеня, Габриеле Ориали, Еваристо Бекалоси и Грациано Бини. В следващото десетилетие идва ред на Алесандро Алтобели - един от най-ефективните и резултатни нападатели в историята на италианския футбол, Валтер Дзенга - наричан „човека-паяк“, в три поредни години избиран за най-добър вратар на годината[85], поставил рекорд (неподобрен и до днес) от 518 минути без допуснат гол на световно първенство[86], Джузепе Бергоми - рекордьорът по брой мачове за Интер, трикратен носител на купата на УЕФА[87]. В последните години Интер се свързва с името на Марко Матераци, четирикратен шампион на Италия, който има главна заслуга за спечелването на световното първенство по футбол през 2006 г.

Докато се състезават за Интер, 14 футболисти са ставали световни шампиони с националния отбор на Италия (1934: Алеманди, Кастелаци, Демариа, Меаца, Серантони, Черезоли[88]; 1938: Джовани Ферари, Меаца, Локатели, Ферарис[89]; 1982: Алтобели, Бергоми, Бордон, Марини, Ориали[90]; 2006: Матераци). Сред чуждестранните играчи, които са печелили мондиала са: немското трио Андреас Бреме, Лотар Матеус и Юрген Клинсман на Световно първенство по футбол 1990 г.[91], Юри Джоркаеф - шампион с Франция през 1998 г.[92] и бразилеца Роналдо - световен шампион през 2002 г.[93]

Интеристите печелили европейското първенство са седем на брой: Бургнич, Доменгини, Мацола и Факети (Италия, 1968)[94], Луис Суарес (Испания, 1964)[95], Лоран Блан (Франция, 2000)[96] и Йоргос Карагунис (Гърция, 2004).[97]

Златан Ибрахимович - 25 гола и 7 асистенции през сезон 2008/09.
Голмайстори на Серия А Football (soccer ball).svg Рекордьори по мачове Captain sports.svg
1926/27: Австрия Антон Поволни 22 1995–2014: Аржентина Хавиер Санети 858
1929/30: Италия Джузепе Меаца 31 1980–1999: Италия Джузепе Бергоми 758
1935/36: Италия Джузепе Меаца 25 1961–1978: Италия Джачинто Факети 634
1937/38: Италия Джузепе Меаца 20 1961–1977: Италия Сандро Мацола 565
1948/49: Унгария Ищван Ниерш 26 1977–1992: Италия Джузепе Барези 559
1958/59: Аржентина Антонио Анджелило 33
1964/65: Италия Сандро Мацола 17 Рекордьори по голове Football (soccer ball).svg
1970/71: Италия Роберто Бонинсеня 24 1927–1947: Италия Джузепе Меаца 288
1971/72: Италия Роберто Бонинсеня 22 1977–1988: Италия Алесандро Алтобели 209
1988/89: Италия Алдо Серена 22 1969–1976: Италия Роберто Бонинсеня 171
2002/03: Италия Кристиан Виери 24 1912–1927: Италия Луиджи Чевенини 158
2008/09: Швеция Златан Ибрахимович 25 1961–1977: Италия Сандро Мацола 158

Интер като компания[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. когато встъпва в длъжност президент на Интер, Масимо Морати притежава 90% от акциите на клуба, 5.3% са собственост на семейство Джулиани, 4.2% на Пирели, а останалите 0.5% са притежание на стотици по-дребни акционери.[98] На 15 октомври 2013 г., 70% от акциите на Футболен Клуб Интернационале Милано СпА стават собственост на индонезийската ИСК (Интернешънал Спортс Капитал), която индиректо е собственост на Ерик Тохир.[99]

За периода 1995-2010, когато президент е Масимо Морати, загубите на клуба възлизат на 1 милиард и 235 милиона евро, като 770 са покрити от акционерите, а останалите 463 милиона са в дълг. Лично Морати осигурява около 750 милиона евро.[100] Според доклад на „Делойт“ през 2013 г., Интер заема дванадесето място в европейската клубна листа, като приходите на клуба възлизат на 185.9 милиона евро.[101] Интер е член на Европейската Клубна Асоциация, която представлява интересите на водещите европейски клубове.[102]

  • Президент: Ерик Тохир
  • Почетен президент: Масимо Морати
  • Вицепрезидент: Хавиер Санети
  • Борд на директорите: Ерик Тохир, Грант Фъргюсън, Ханди Соетеджо, Томас Шрев, Ило Исента, Анджеломарио Морати, Риналдо Гелфи, Алберто Манцонето[103]

Спонсори[редактиране | редактиране на кода]

Генерални
Ино Хит 1981–1982
Мисура 1982–1991
ФитГар 1991–1992
Фиоручи 1992–1995
Пирели 1995–
Екипи
Пума 1978–1981
Мек Спорт 1981–1986
Ле Кок 1986–1988
Улшпорт 1988–1991
Умбро 1991–1998
Найк 1998–


Интер в обществото[редактиране | редактиране на кода]

Като един от най-големите клубове в Италия, Интер има своето място в местното общество. На 3 януари 1954 г., Интер-Палермо става първият футболен мач, излъчен по националната телевизия (РАИ). Интер се споменава в редица филми и песни.[104][105][106]

През 60-те Интер става първият отбор в света, който пуска в продажба сезонни билети, а през 1995 г. - първия италиански отбор с официална уеб страница, която за 15 години се превръща в най-популярна сред футболните сайтове и втора по посещаемост в Италия, изобщо като спортна страница.[107][108]

На 20 септември 2000 г., клуба стартира „Канал Интер“ („Inter Channel“), където се излъчват ексклузивни интервюта с футболисти на отбора, хора от щаба, преки предавания с мачовете на Интер, както и архивни такива.[109]

През 1996 г. по инициатива на Масимо Морати е създаден „Интер Кампус“ („Inter Campus“) - организация, която помага на децата в неравностойно положение, а също така и на деца от неразвитите райони на света. Интер Кампус провежда мероприятия и на територията на България.[110] Към 2010 г. организацията е активна в 22 страни, с над 200 служители и подпомогнала близо 10 000 деца.[111]

Свързани отбори[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в http://www.fifa.com/classicfootball/clubs/club=1914619/index.html
  2. http://www.fcinternews.it/vintage/ecco-a-voi-la-storia-di-una-maglia-la-nostra-maglia-85314
  3. http://www.pinetina.it/
  4. http://www.inter.it/en/hp
  5. http://www.uefa.com/uefachampionsleague/news/newsid=1490968.html
  6. а б http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/news/newsid=2147442.html
  7. http://www.boys-san.it/storia.htm
  8. www.republica.it - Тифозите в Италия.
  9. http://www.deloitte.com/view/en_GB/uk/industries/sportsbusinessgroup/sports/football/deloitte-football-money-league/5aa11261e7c5c310VgnVCM3000003456f70aRCRD.htm
  10. Европейска клубна асоциация - ФК Интер
  11. а б в г д http://www.rsssf.com/tablesi/ital54.html
  12. а б в http://www.interfc.it/Presidenti.asp
  13. а б http://www.interfc.it/Capitani.asp
  14. а б в http://www.interfc.it/Scudetti.asp
  15. а б http://www.interfc.it/Allenatori.asp
  16. http://www.storiainter.com/Notes/Calciatori/GIUSEPPE%20MEAZZA.htm
  17. http://www.interfc.it/Coppaitalia.asp
  18. http://www.museoimprenditoriavigevanese.rcvigevanomortara.info/home/archivio/le-imprese/07---le-imprese/masseroni---ursus-gomma
  19. Интер - Ювентус 6:0
  20. Трофеи на ФК Интер
  21. http://www.ilcatenaccio.es/it/2013/03/31/lo-scudetto-dei-record/
  22. http://www.rsssf.com/tablesi/ital90.html
  23. http://inter.it/aas/squadra/player4?codgioc=G0683&L=en&STAG=2009/10
  24. http://worldsoccer.about.com/od/Soccer-History/a/The-Calciopoli-Scandal.htm
  25. http://www.btv.bg/article/world-football/inter-s-rekordna-17-ta-poredna-pobeda.html
  26. http://www.goal.com/en/news/2377/top-10/2010/05/23/1925793/top-10-teams-to-win-the-treble
  27. http://m.dnes.bg/sport/2010/12/18/inter-stana-1-v-sveta-sled-bezapelacionno-3-0-sreshtu-mazembe.106666
  28. http://www.bbc.com/sport/0/football/24176098
  29. http://www.interfc.it/Stemmi.asp
  30. http://www.interfc.it/Maglie.asp
  31. http://www.interfc.it/Stemmi.asp
  32. http://www.interfc.it/Foto.asp?idImg=1931-32
  33. http://www.interfc.it/Foto.asp?idImg=1929-30
  34. http://www.interfc.it/Foto.asp?idImg=1966-67
  35. http://www.interfc.it/Maglie.asp
  36. http://www.inter.it/aas/news/reader?L=it&N=11948
  37. http://www.youtube.com/watch?v=4m_2QRM1oGw
  38. http://www.youtube.com/watch?v=8z74zP3W-fI
  39. http://www.youtube.com/watch?v=-6iEylnsFUY
  40. http://ricerca.repubblica.it/repubblica/archivio/repubblica/2008/04/19/san-siro-diventa-cinque-stelle.html
  41. http://www.sansiro.net/storia.asp
  42. http://digilander.libero.it/ambrosianainter/i%20campi%20da%20gioco.htm
  43. http://biografienerazzurre.blogspot.com/2009/05/virgilio-fossati-dal-pallone-alla.html
  44. http://www.inter.it/en/stadio
  45. http://www.inter.it/en/news/44124
  46. http://www.pinetina.it/
  47. http://www.repubblica.it/2008/08/sezioni/sport/calcio/sondaggio-calcio/tifo-juve-inter/tifo-juve-inter.html
  48. http://www.boys-san.it/storia.htm
  49. www,inter-bulgaria.com
  50. http://www.zimbio.com/pictures/JwCq0SHRgIO/Inter+Milan+v+Liverpool+UEFA+Champions+League/8ZnOK7YH8SR/Valentino+Rossi
  51. http://www.fashionmodeldirectory.com/designers/Giorgio+Armani
  52. http://www.goal.com/en/news/10/italy/2009/05/04/1245678/inter-hearts-will-be-in-the-champions-league-final-singer-andrea-
  53. http://interissima.blogspot.com/2008/12/adriano-celentano-cuore-nerazzurro-da.html
  54. http://www.sportal.bg/news.php?anketa_results&anketa_res&news=256992&team=0&champ=23
  55. http://www.fcinter1908.it/in-evidenza/donatella-versace-la-mia-famiglia-interisti-sfegatati-io-proseguo-la-tradizione-29834
  56. https://www.youtube.com/watch?v=DC6kP0nl2b8
  57. http://lockerdome.com/6223638433115457/6958224305826324
  58. http://soccerlens.com/gisele-bundchen-is-a-fan-of-inter-milan/75270/
  59. http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/3604820.stm
  60. http://www.sportmediaset.mediaset.it/calcio//photogallery/4558/inter-un-tifo-spaziale.shtml
  61. http://www.inter.it/en/news/38333
  62. http://www.sportskeeda.com/slideshow/football-top-5-famous-inter-milan-fans?imgid=13317
  63. http://www.president.mn/eng/newsCenter/viewNews.php?newsId=620
  64. http://www.derby-milan.com/
  65. http://www.tuttosport.com/calcio/serie_a/juventus/2008/09/22-4377/Juve-Inter,%2Bstoria%2Bdi%2Buna%2Brivalit%25C3%25A0
  66. http://www.derby-milan.com/
  67. http://www.rangers.it/avversari/inter.html
  68. Inter withdraw the number 3 shirt. // Inter.it, 8 September 2006.
  69. "Internazionale retire No4 shirt in honour of Javier Zanetti", The Guardian, 30 June 2014
  70. Inter make Zanetti vice-president and retire No.4 jersey - Thohir - Goal.com. // 30 June 2014.
  71. http://www.inter.it/aas/news/reader?N=36672&L=en
  72. http://www.inter.it/aas/news/reader?N=37345&L=en
  73. http://www.inter.it/aas/news/reader?N=37574&L=en
  74. http://www.inter.it/aas/news/reader?N=54294&L=it
  75. http://www.capital.bg/show.php?storyid=207512
  76. http://www.lega-calcio.it/it/Serie-A-TIM/Albo-doro.page
  77. http://www.lega-calcio.it/it/Tim-Cup/Albo-doro.page
  78. http://www.sportal.bg/news.php?news=237865
  79. http://www.sportal.bg/news.php?news=239019
  80. http://inter.it/aas/palmares/index?L=en
  81. http://www.rsssf.com/tablest/toyota.html
  82. http://www.uefa.com/competitions/uefacup/history/index.html
  83. http://archivio.inter.it/cgi-bin/giocatori-tabella
  84. http://www.fifa.com/newscentre/news/newsid=113433.html
  85. http://www.rsssf.com/miscellaneous/iffhs-gkoy.html
  86. http://www.fifa.com/worldfootball/news/newsid=755487.html
  87. http://archivio.inter.it/cgi-bin/primatisti?L=en
  88. http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=3/teams/team=43954.html
  89. http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=5/teams/team=43954.html
  90. http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=59/teams/team=43954.html
  91. http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=76/teams/team=44023.html
  92. http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=1013/teams/team=43946.html
  93. http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=4395/teams/team=43924.html
  94. http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=1968/round=179/match=73910/report=lu.html
  95. http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=1964/round=172/match=3996/index.html
  96. http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=2000/round=1461/match=65299/index.html
  97. http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=2004/round=1623/match=1059194/index.html
  98. http://www.ilsole24ore.com/art/SoleOnLine4/Sport/2007/04/inter-ricavi.shtml?uuid=6e1fb35c-f24c-11db-830a-00000e251029&DocRulesView=Libero
  99. http://www.inter.it/it/news/63803
  100. http://ricerca.repubblica.it/repubblica/archivio/repubblica/2011/08/13/chiuso-il-rubinetto-della-saras-moratti-obbligato.html
  101. http://www.deloitte.com/view/en_GB/uk/industries/sportsbusinessgroup/sports/football/deloitte-football-money-league/5aa11261e7c5c310VgnVCM3000003456f70aRCRD.htm
  102. http://www.ecaeurope.com/
  103. http://www.inter.it/it/organigramma
  104. http://www.imdb.com/title/tt0169164/
  105. http://www.imdb.com/title/tt0472520/
  106. http://www.imdb.com/title/tt0200215/
  107. http://www.inter.it/it/news/10211
  108. http://www.ilsole24ore.com/fc?cmd=art&codid=20.0.660226005&chId=30
  109. http://interchannel.inter.it/it/contattaci.html
  110. http://stenoy.org/inter-campus_bulgaria/
  111. http://intercampus.inter.it/aas/ic2010
  112. A.C. Prato e F.C. Internazionale raggiungono l´accordo. // A.C. Prato, 17 June 2014.
     Портал „Футбол“         Портал „Футбол          Портал „Италия“         Портал „Италия