Амвросий Медиолански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свети Амвросий Медиолански
San Ambrosio.jpg
Изповедник и Доктор на Църквата
Роденок. 330
Починал4 април 397
Медиоланум,
Римска империя
днес Италия
Почитан вДревноизточни църкви,
Източноправославна църква,
Римокатолическа църква,
Лутеранска църква,
Англиканска църква
Главно светилищеБазилика Свети Амвросий, Милано
Празник7 декември (православие),
7 декември (католицизъм)
АтрибутиКошер, Дете, Камшик, Кости
Свети Амвросий Медиолански в Общомедия

Свети Амвросий Медиолански (на латински: Sanctus Ambrosius) е християнски светец, епископ на Милано, богослов и проповедник. Един от четирите велики латински отци на Църквата, доктор на църквата (от лат. „doctor ecclesiae“), почитан като светец и от Православната, и от Римокатолическата църква.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 340 г. в гр. Тревир (днес Трир, Германия) в римско християнско семейство. Неговият брат, Сатирий (Satyrus of MIlan), и сестра му Марцелина (или Марчелина, saint Marcellina), също са канонизирани за светци.

След смъртта на баща му 352 г. семейството се преселва в Рим, където Амвросий получава много добро образование. През 370 г. завършва обучението си и започва работа първоначално като юрист в префектурата на гр. Сирмиум (днес Сремска Митровица, Сърбия), а впоследствие и като съветник на префекта на Италия – Проба, християнин, който цени и покровителства Амвросий.

През 373 г. Амвросий заема длъжностт префект на Северна Италия с резиденция в Медиолан (днес Милано), който по това време е втори по големина град в Италия след Рим.

По время наместничеството на Амвросий, Медиолан е арена на остри разпри между арианите и ортодоксалните християни. През 374 г. тези разпри стават пречка за избирането на нов епископ, доколкото всяка страна искала да види на тази длъжност свой представител. Като компромисна е предложена кандидатурата на Амвросий, който се ползва с уважение сред съгражданите си. Амвросий, който не бил кръстен опитва да се откаже, но дава съгласието си, след като зад неговата кандидатура застава и император Валентиниан I.

На 30 ноември 374 г. Амвросий се кръщава, след което е ръкоположен за свещеник и на 7 декември е назначен за епископ, като преминава за 7 дни през всички степени на църковната йерархия.

Като епископ на Милано води усилена борба с арианската ерес и отстоява чистотата на християнството[1]. Води добродетелен и аскетичен начин на живот. Под неговото ръководство в Милано са построени две базилики – Амвросианска базилика и Апостолска базилика (днес църква „Свети Назарий“) и е основан мъжки манастир. През 395 осъжда Теодосий Велики и сина му Аркадий за убийството на 7000 разбунтували се граждани на Солун при така нареченото Солунско клане.

Амвросий умира на 4 април 397 г.

Автор е на множество богословски трудове. Сред творбите му са „Светият Дух“ (De Spiritu Sancto; The Holy Spirit), „За таинството на въплъщението Господне“ (De incarnationis Dominicae sacramento), коментари върху Стария и Новия Завет, 91 писма, колекция от химни, запазени откъси от негови проповеди и др.

Почитан е като светец и отец на Църквата от Православната, Източните Православни, Римокатолическата, Англиканската и Лутеранската църкви.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Амвросий не допуска император Теодосий в медиоланската катедрала след Солунското клане, картина на Антонис ван Дайк
  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • Лосев, С., Св. Амвросий Медиоланский как толкователь св. писания Ветхого завета. Киев, 1897.
  • Адамов, И.И., Святитель Амвросий Медиоланский. Сергиев Посад, 1915. М., 2006. 584 стр.
  • Казаков, М.М., Епископ и империя: Амвросий Медиоланский и Римская империя в IV веке. Смоленск, 1995. 336 стр. 1000 экз.
  • Пареди, А., Святой Амвросий Медиоланский и его время. Милано, изд. „Христианская Россия“, 1991.
  • Албрехт, М.фон, История римской литературы. Т. 3. М., 2005. С. 1771 – 1786.
  • Щеголева, Л.И., Сюжеты об Амвросии Медиоланском во временнике Георгия Монаха // Древняя Русь. Вопросы медиевистики. 2003. № 1(11). с. 30 – 38.
  • Ponzio, Paolino, Vita di Cipriano. Vita di Ambrogio. Vita di Agostino, Possidio Editore: Città Nuova, Milano, 1977
  • Tutte le opere di sant'Ambrogio, Ed. bilingue a cura della Biblioteca Ambrosiana, Roma: Citta nuova.
  • Angelo Paredi, Ambrogio, FIR Milano – Storia – Sec. IV-V Hoepli collana Collezione Hoepli
  • Angelo Ronzi, Sant'Ambrogio e Teodosio: studio storico-filosofico, Visentini editore, Venezia.
  • Enrico Cattaneo, Terra di Sant'Ambrogio: la Chiesa milanese nel primo millennio; a cura di Annamaria Ambrosioni, Maria Pia Alberzoni, Alfredo Lucioni, Ed. Vita e pensiero, Milano, 1989.
  • Vita di sant'Ambrogio: La prima biografia del patrono di Milano di Paolino di Milano, a cura di Marco Maria Navoni, Edizioni San Paolo, 1996. ISBN 978-88-215-3306-8
  • Luciano Vaccaro, Giuseppe Chiesi, Fabrizio Panzera, Terre del Ticino. Diocesi di Lugano, Editrice La Scuola, Brescia 2003 m, 5, 128, 202, 224, 225, 248, 259nota, 280, 286, 287, 442.
  • Giorgio La Piana, Ambrogio in AA.VV., Enciclopedia Biografica Universale, Roma, Ist. Enc. Ital., 2006, 434 – 442.
  • Dario Fo, Sant'Ambrogio e l'invenzione di Milano Einaudi Torino 2009 – ISBN 978-88-06-19486-4.
  • Raffaele Passarella, Ambrogio e la medicina. Le parole e i concetti, LED Edizioni Universitarie, Milano 2009 – ISBN 978-88-7916-421-4
  • Cesare Pasini, I Padri della Chiesa. Il cristianesimo dalle origini e i primi sviluppi della fede a Milano. 2010, Busto Arsizio, Nomos Edizioni. ISBN 978-88-88145-46-4
  • Franco Cardini, 7 dicembre 374. Ambrogio vescovo di Milano, in I giorni di Milano, Roma-Bari 2010, 21 – 40.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ауди 2009, с. 29.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]