Добродетел
Добродетелта (на латински: virtus; на старогръцки: ἀρετή „арете“) е морално превъзходство [1]. Добродетел е дадена положителна характеристика, смятана за морално (изключително) добра и поради това ценена като фундамент, като принцип и като добра в морален аспект черта, както и морално действие.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
В древногръцкия „арете“ (съвършенство, добро качество, добродетел, доблест)[2] насочва към основните моменти в съдържанието на понятието. Арете представлява ниво на завършеност и пълнота, съвършеното състояние на вещта.[2] Тя е прекрасно качество, изразяващо определено превъзходство. За арете са определяни и качествата, притежавани от древногръцките богове, както и постъпката, в която епическият герой демонстрира превъзходните си качества.
Историческо развитие[редактиране | редактиране на кода]
Първият философ, който се е опитал да даде определение за добродетелта, е Аристотел. В Никомахова етика той казва, че добродетелта е „средината между два лоши начина на постъпване, като единият от тяхи от недостиг, а другият – от прекомерност. [...] Добродетелта е средината между тях, която трябва да се открива и избира.“[2]
В религията[редактиране | редактиране на кода]
- Традиция в юдаизма
Любовта към Бога, както и подчиняването на неговите закони са централни за еврейското разбиране за добродетел. Мъдростта също е ценена изключително.
- Християнство
В християнството основни добродетели са вярата, надеждата, любовта, състраданието и милосърдието. [3]
- Хиндуизъм
- алтруизъм, въздържаност, умереност, честност, чистота, пазене на Земята, универсализъм, мир, ненасилие/ахимса, почит, уважение към учителите
- Будизъм
В будизма практикуването на Благородния осмичен път е пътят към просветление. Благородният осмичен път може да се разглежда и като списък с прогресиращи по своето значение добродетели:
| Група | Елементи на Благородния осмичен път | Придобити елементи |
|---|---|---|
| Мъдрост (санскрит: праджна, пали: панна) | 1. Правилен поглед към нещата | 9. Правилно върховно знание |
| 2. Правилно намерение | 10. Правилно върховно освобождаване | |
| Етично поведение (санскрит: сила, пали: сила) | 3. Правилна реч | |
| 4. Правилно действие | ||
| 5. Правилен начин на живот | ||
| Концентрация (санскрит и пали: самадхи) | 6. Правилно усилие | |
| 7. Правилно мислене | ||
| 8. Правилна концентрация | ||
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Добродетелта е вид морално превъзходство или компетенция“, Наръчник по дентална етика Архив на оригинала от 2012-10-30 в Wayback Machine., на английски virtue [1], първи употреби 1175 – 1223, лат. virtutem (nom. virtus) „морална сила, мъжество, смелост, доблест, достойнство, ценност“, Online Etymology Dictionary, 2010 Douglas Harper [2]; „онова, което ние превеждаме като „добродетел“, но на гръцки е „арете“, „съвършенство““, Робърт М. Пърсиг, Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите), Издателство „Парадокс“, 1993, стр. 29
- ↑ а б в Видева, Недялка, Горанов, Петър. Етика. София, Философска фондация „Миневра“, 1994. с. 79-81.
- ↑ Естествена и християнска добродетел