Европейска философия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Континентална философия)
Направо към: навигация, търсене

Европейска философия (срещано като континенталната философия в САЩ и Великобритания, двете значения са еквивалентни [1][2]) е название за философията, правена от периода от 19 век досега в Европа [3], понякога възприемана като посткантианска европейска философия[4]. Европейската философия обикновено е разглеждана като този дял от философията, който е правен от европейските философи, за разлика от аналитичната философия (САЩ и Англия). Тук разграничението е предимно географско, но тъй като се приема, че англо-американската философия в доминиращата си част е аналитична, това позволява на една макар по-малка част от британските например автори, или дори американските, които не принадлежат на аналитичната традиция да бъдат причислявани към континенталната [5].

Eвропейската философия включва следните течения: германски идеализъм, феноменология, екзистенциализъм (и неговите предшественици - някои от философските съждения у Киркегор и Ницше), херменевтика, структурализъм, постструктурализъм, критическа теория и френски феминизъм, Франкфуртска школа, както и някои други клонове на западноевропейския марксизъм [6].

История на понятието[редактиране | редактиране на кода]

Изучаване на европейската философия в България[редактиране | редактиране на кода]

Изследванията и изучаването на европейска философия в България често е част от програмите по европеистика [7].

Англо-американска философия[редактиране | редактиране на кода]

Разговорно и неофициално, в Англия наричат Европа континента, а понятието за континентална философия става популярно към и след средата на 20 век, когато словосъчетанието започва да се употребява в САЩ особено по линия на това, че двете философски течения, европейската континентална философия и аналитичната, стават напълно различни [8] и дори ирелевантни едно на друго [9]. Терминът континентална философия не се използва за самоидентифициране от европейски философи, а различията между двата типа школи понякога предизвикват полемики, например:

Eдин известен дебат между Жак Дерида (континентален философ) и Джон Сърл (аналитичен) приключва с това, че Сърл обвинява Дерида в “обскурантизъм”, а Дерида осмива Сърл като “повърхностен”.[10]

Този дебат се случва в края на 70-те години на 20 век [9].

Терминът (и неговото приблизително значение) могат да бъдат открити поне през 1840 в есето на Джон Стюарт Мил върху Колридж, където Мил прави контраст между повлияната от Кант мисъл в "континенталната философия" и "континенталните философи" с английски емпирицизъм на Джереми Бентам и 18 век като цяло. Тази идея придобива известност в ранните 1900, когато фигури като Бъртранд Ръсел и Джордж Едуард Мур предлагат и развиват виждането за философията, като тясно свързана с естествените науки и прогресираща чрез логическия анализ. Тази традиция, която ще стане известна като аналитична философия, става доминираща във Великобритания и Америка от близо 1930 нататък. Ръсел и Мур отхвърлят хегелианството и близките до него философии, което става отличителен белег на тяхното философско движение.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Европейска философия: Антология. XVII-XVIII в, Том 1-2, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1994

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Centre for Research in Modern European Philosophy (CRMEP), Kingston University
  2. Понякога се среща и като континентална европейска философия, виж напр. Continental European Philosophy, Кеймбриджки университет
  3. Simon Critchley and William Schroder (eds.), A Companion to Continental Philosophy (Blackwell Publishing, 1998), p. 4
  4. Continental European Philosophy, Кеймбриджки университет
  5. Andrew Cutrofello, Continental Philosophy: A Contemporary Introduction, 2005. p.2
  6. Richard Kearney, Modern Movements in European Philosophy: Phenomenology, Critical Theory, Structuralism, 1995
  7. Съвременна европейска философия, Европеистика, СУ
  8. „Терминът “континентална философия” е бил, както Саймън Кричли и Саймън Глендининг подчертават, в значителна степен изобретение на аналитичните философи от средата на 20-ти век, които искали да се разграничат от феноменолозите и екзистенциалистите в континентална Европа.“ Bridging the Analytic-Continental Divide
  9. а б Raoul Moati, Derrida/Searle: Deconstruction and Ordinary Language, Columbia University Press, 2014
  10. Bridging the Analytic-Continental Divide, Ню Йорк Таймс, 19 февруари 2012
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Continental philosophy“ в Уикипедия на английски (автори).