Релативизъм

Тази статия е за философското понятие. За физическото вижте теория на относителността.

---

Релативизмът не е самостоятелна доктрина, а по-скоро система от схващания, обединени от позицията, че такива категории като знанието, морала и поведението са свързани и зависещи от нещо друго (например културата, историческия момент и езика). Според релативизма истината и моралът са относителни и трябва да се разглеждат само от гледна точка на историческия контекст и преобладаващите принципи и норми.

В етиката релативизмът е противоположен на абсолютизма. Докато абсолютизмът отстоява схващането, че съществуват универсални етични стандарти, които са непреклонни и абсолютни, релативизмът твърди, че етичните норми се променят и различават от епоха на епоха и в различните култури и ситуации. Може да се нарече и епистемологичен релативизъм – отричане на абсолютните стандарти за преценяване на истината.

Друга разновидност на релативизма е културният релативизъм – схващането, че различните култури дефинират и интерпретират различните феномени по различни начини и така перспективата и гледната точка на една култура не може да бъде използвана за разбиране и оценка на друга култура.

Моралният релативизъм отстоява схващенето, че разбирането за добро и зло са въпрос на социално споразумяване и съгласие и по този начин нямат универсална валидност.

Относителност

Относителността в релативизма е концепция и критерий за обективността и истината, указващ, че при наблюдението и изучаването на действителността, човек винаги сравнява и съотнася определени качества на обектите и явленията, и следователно наблюденията са винаги субективни, т.е. относителни. Протагор например твърди, че „Човекът е мярка за всички неща, за нещата, които съществуват, че съществуват и за нещата, които не съществуват, че не съществуват.“ .

В някои случаи релативистите вярват, че при съотнасянето на качестватата между две форми и явления, наблюдаващият или съотнасящият влияе, привнася нови, допълнителни качества върху наблюдаемото.

Относителността (като общо семантично тълкувание) е сходна с термина взаимодействие, но го разширява с идеята, че едно взаимодействие е насочено „от – към“ и можем да говорим за движение, сила, импулс, маса, вектор и др. физически величини. Принципът на все-относителността, а именно „всичко е относително“ е принадлежи на философския релативизъм.^{[източник? (Поискан преди 7 дни)]}

Външни препратки

• ((en)) What 'Being Relative' Means
• ((en)) Дискусия върху релативизма (аудио), БиБиСи
• ((en)) Against Relativism: Philosophy of Science, Deconstruction and Critical Theory, Christopher Norris, Oxford: Blackwell, 1997
• ((en)) Relativism Relativism, 2.02.2003 г.
• ((en)) Cognitive Relativism, IEP
• ((en)) Relativism, Kelley L. Ross, Ph.D.
• ((en)) Relativism, Catholic Encyclopedia
• ((en)) PAUL BOGHOSSIAN, Fear of Knowledge: Against Relativism and Constructivism Архив на оригинала от 2007-06-30 в Wayback Machine.