Джордж Бъркли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Бъркли.

Джордж Бъркли
George Berkeley
британски философ

Роден
Починал
Погребан Оксфорд, Великобритания

Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Религия англиканство
Философия
Регион Западна философия
Школа Идеализъм, емпиризъм
Идеи Субективен идеализъм
Повлиян Джон Лок · Исак Нютон · Никола Малбранш
Повлиял
Семейство
Съпруга Ан Форстър (ж. 1728 – 1753 г.)
Джордж Бъркли в Общомедия

Джордж Бъркли (на английски: George Berkeley; на латински: Georgius Berkeley) е британски философ-емпирик и математик от ирландски произход. Един от видните представители на класическия идеализъм. Приживе се слави като един от най-ерудираните умове на своето съвремие.

Наричан е „предшественик на Айнщайн и Мах“, защото два века преди появата на физическите теории на Айнщайн и Ернст Мах, той опровергава Теорията за абсолютното пространство и време.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 март 1685 година в Томастаун, графство Килкени, Ирландия. След като завършва Тринити колидж в Дъблин през 1707 г., остава като преподавател в колежа.

През 1710 година е ръкоположен за свещеник в Англиканската църква. Година по-рано издава „Есе към новата теория на визията“, а на следващата година и основния си труд „Трактат за принципите на човешкото познание“. През 1714 г. заминава за Лондон, където попада в най-елитния интелектуален кръг. Следват години, през които пътува из Европа, най-вече в Италия и Франция, където се среща с изкуството на Ренесанса и мисълта на Просвещението.

През 1724 г. става епископ и декан на колежа в Дери. Запален е от идеята за мисионерство – иска да основе училище за туземците на Бермудските острови и т.н., но всички негови идеи в това отношение остават нереализирани.

В последните години от живота си, докато заема различни църковни и обществени постове, епископ Бъркли, освен с философия, се занимава много и с благотворителна дейност.

Умира на 14 януари 1753 година в Оксфорд на 67-годишна възраст.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Често Бъркли се определя като един от най-ярките противници на материализма в историята на философията, но в същото време и като философ-рационалист. Наистина, той успешно използва слабите моменти в материалистичната философия на Джон Лок (чиито емпиризъм до последно оказва върху него силно влияние), за да изгради своите тези и да отхвърли съответстващите им антитези. Според други определения Бъркли е рационалист, емпирик, субективен идеалист – всички тези термини са твърде спорни, доколкото синонимията между „материализъм“, „емпиризъм“ и „рационализъм“ се мени през различните епохи.

Всъщност Бъркли се опитва да превъзмогне и обори модерния по негово време скептицизъм, като в основата на философските си разсъждения стои именно на скептични позиции. Оттам нататък Бъркли смята, че обектът (като Божие творение) сам по себе си (res in se) е непознаваем и е достъпен и е познаваем единствено на базата на човешките чувствено-сетивни възприятия. Сентенцията „Esse est percipi“ (съществуването е усещане) е лайтмотив във философията на Бъркли, който смята, че реалното съществуване на обектите се дължи именно на тяхното възприемане. Над тези възприятия и възможности стои духът, който ги контролира и дава тяхната реалност.

Всичко съществуващо е комплекс от идеи, които сами по себе си са непроменливи, неактивни, единствено духът е този, който може да борави с тях и да създава многообразието на видимите явления. Оттук видимата природа се схваща като дейност и проява на духа и съзнанието и няма независимо битие извън тях – следователно материалното и външното не може да бъде познато извън опита, който обаче е субективен. Самият комплекс от идеи, доколкото е познаваем и споделен, се крепи на възприятието на Световния Дух (в случая – синоним на Бога). Извън това възприятие съществуват отделни духове, които възприемат едно или друго материално или нематериално явление.

По-важни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Опит върху една нова теория на зрението (1709)
  • Трактат за принципите на човешкото познание (1710)
  • Три диалога между Хилас и Филонус (1713)

На български език съчинения на Бъркли са издадени в два тома[2] през 1992 – 7 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sir Karl Popper, „Conjectures and Refutations“, ‘A Note on Berkeley as Precursor of Einstein and Mach’, London, Routledge and Kegan Paul, 1992
  2. Бъркли Дж., Философски произведения; Прев. от англ. Стефан Кулев София: Шамбала, 1992; Т. 1: Опит върху една нова теория на зрението; Трактат за принципите на човешкото познание; Три диалога за принципите между Хилас и Филонус; Теория на зрението или зрителния език, Първоначален вариант на увода към „Принципите на човешкото познание“ (368 с.); 1997; Т. 2:Алсифрон или Дребнавия философ; Сайрис. Съдържа и Биогр. бележка / А. Д. Линдзи. – Библиогр. с. 488 – 492; (560 с.), ISBN 954-8126-26-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]