Рудолф Карнап

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф Карнап
германско-американски философ
Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20 век
Школа Аналитична философия
Интереси Логика, епистемология, философия на науката
Идеи Физикализъм, феноменализъм, разграничение аналитично-синтетично, модална логика, конструиран език, категориалност, концептуални схеми, логически позитивизъм
Повлиян Фреге, Кант, Айнщайн, Ернст Мах, Франц Брентано, Бъртранд Ръсел, Едмунд Хусерл, Лудвиг Витгенщайн
Повлиял
Научна дейност
Област Семантика
Рудолф Карнап в Общомедия

Рудолф Карнап (на немски: Rudolf Carnap) е германско-американски философ, съосновател и водещ представител на логическия емпиризъм (направление в ранната аналитична философия). Ученик е на Готлоб Фреге в университета в Йена (където през периода 1911-1914 г. посещава неговите семинари по формална логика и философия на математиката). През 20-те години Карнап е повлиян силно от логическите и теоретико-познавателните схващания на Бъртранд Ръсел и от „Логико-философския трактат“ на Лудвиг Витгенщайн. От края на 20-те години редом с Мориц Шлик ("душата" и идейния вдъхновител на Виенския кръг) той се превръща в основния теоретик и реализатор на програмата на Виенския кръг за логическо проясняване на познанието на естествените науки, за отхвърлянето на старата метафизика (чийто съвременен представител се явява според него напр. Мартин Хайдегер) и за схващането на философията не като теория (система от признати за истинни изречения, описващи част от действителността), а като метод (дейност по изясняване на нашето отнасяне към действителността, а именно чрез логически анализ на езика). През 1936 г. Карнап емигрира в САЩ, където по-нататък през 40-те и 50-те години задава до голяма степен профила на тамошната философия. Негов ученик е Уилард ван Орман Куайн, един от най-влиятелните философи от втората половина на 20 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Ронсдорф, в днешната провинция Северен Рейн-Вестфалия, Карнап е на 7 години, когато баща му умира и семейството се премества в Бармен. Там той учи в гимназията. През 1910 г. започва са изучава философия, физика и математика в университетите в Йена и Фрайбург (в Йена негов преподавател е Готлоб Фреге). Академичната му кариера (която той си представя в областта на физиката) е прекъсната от Първата световна война. Прекарва 3 години в армията, след това се премества в Берлин, където учи физика и пише дисертация върху тема, която го вълнува от самото начало на следването му — пространството и времето. Казват му обаче, че съчинението му се отнася по-скоро към философията и той решава да насочи дисертацията си в тази посока и я защитава в Йена под научното ръководство на философа-неокантианец Бруно Баух (Bruno Bauch). Тя е публикувана през 1922 г. под заглавие "Пространството" ("Der Raum").

От 1923 г.нататък Карнап започва да опознава членовете на Виенския кръг и през 1926 г. се премества във Виена, приемайки асистентски пост в тамошния университет. Скоро става един от водещите членове на кръга, а през 1929 г. и един от тримата автори на неговия манифест. Година преди това той вече е публикувал първото си значимо съчинение, "Логическият строеж на света" - в него представя т.нар. логически атомизъм, според който всяко понятие, от най-абстрактното до най-конкретното, трябва да позволява да бъде сведено до феноменалните данни от непосредствените ни сетивни възприятия и следва да се разглежда като логическа конструкция от тях (всички други понятия — напр. като тези на метафизиката — той определя като безсмислени).

През 1931 г. Карнап е назначен за професор по естествена философия в Немския университет в Прага, където пише следващото си основно съчинение - "Логически синтаксис на езика" (1934). В Прага го посещава Уилард Ван Орман Куайн, който е дълбоко повлиян от трудовете му и който, заедно с Чарлз Морис, му помага да се премести в Съединените щати през 1935 г., за да избяга от нацизма.

Карнап прекарва следващите шестнадесет години като професор в различни американски университети, а през 1941 г. става американски гражданин. През 40-те години интересът му се насочва към семантиката и той написва редица значими книги, сред които "Въведение в семантиката" (1942), "Формализиране на логиката" (1943) и "Значение и необходимост: Изследване по семантика и модална логика" (1947). Интересува се от основите на физиката, а последният му голям труд е "Основи на вероятността" (1950). В него представя прецизно разработена теория как научните теории се потвърждават (а не определят, както твърди в по-ранните си съчинения) от опита. Продължава да се интересува от индуктивната логика и именно върху нея работи до смъртта си през 1970 година.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1922. Der Raum: Ein Beitrag zur Wissenschaftslehre, Kant-Studien, Ergänzungshefte, no. 56. Докторската му дисертация.
  • 1926. Physikalische Begriffsbildung. Karlsruhe: Braun.
  • 1928. Scheinprobleme in der Philosophie (Фалшивите проблеми на философията). Berlin: Weltkreis-Verlag.
  • 1928. Der Logische Aufbau der Welt. Leipzig: Felix Meiner Verlag.
  • 1929. Abriss der Logistik, mit besonderer Berücksichtigung der Relationstheorie und ihrer Anwendungen. Springer.
  • 1934. Logische Syntax der Sprache.
  • 1996 (1935). Philosophy and Logical Syntax. Bristol UK: Thoemmes.
  • 1939, Foundations of Logic and Mathematics в International Encyclopedia of Unified Science, Vol. I, no. 3. University of Chicago Press.
  • 1942. Introduction to Semantics. Harvard Uni. Press.
  • 1943. Formalization of Logic. Harvard Uni. Press.
  • 1945. On Inductive Logic във Philosophy of Science, Vol.12, p. 72-97.
  • 1945. The Two Concepts of Probability във Philosophy and Phenomenological Research, Vol.5, No.4 (Jun), p. 513-532.
  • 1947. On the Application of Inductive Logic във Philosophy and Phenomenological Research, Vol. 8, p. 133-148.
  • 1956 (1947). Meaning and Necessity: a Study in Semantics and Modal Logic. University of Chicago Press.
  • 1950. Logical Foundations of Probability. University of Chicago Press. Pp. 3–15 online.
  • 1950. "Empiricism, Semantics, Ontology", Revue Internationale de Philosophie 4: 20–40.
  • 1952. The Continuum of Inductive Methods. University of Chicago Press.
  • 1958. Introduction to Symbolic Logic and its Applications. Dover publications, New York. ISBN 9780486604534
  • 1963, "Intellectual Autobiography" in Schilpp (1963: 1–84).
  • 1966. Philosophical Foundations of Physics. Martin Gardner, ed. Basic Books. Online откъс.
  • 1971. Studies in inductive logic and probability, Vol. 1. University of California Press.
  • 1977. Two essays on entropy. Shimony, Abner, ed. University of California Press.
  • 1980. Studies in inductive logic and probability, Vol. 2. Jeffrey, R. C., ed. University of California Press.
  • 2000. Untersuchungen zur Allgemeinen Axiomatik.