Рудолф Карнап

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф Карнап
философ
Роден 18 май 1891 г.(1891-05-18)
Ронсдорф, Ремшайд, Дюселдорф, провинция Райн, Прусия (Германската империя)
Починал 14 септември 1970 г. (на 79 г.)
Санта Моника, Калифорния, САЩ
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20 век
Школа Аналитична философия
Основни интереси Логика, епистемология, философия на науката, семантика
Основни идеи Физикализъм, феноменализъм, разграничение аналитично-синтетично, модална логика, конструиран език, категориалност, концептуални схеми, логически позитивизъм


Рудолф Карнап в Общомедия

Рудолф Карнап (Rudolf Carnap) е немско-американски философ, съосновател и водещ представител на логическия емпиризъм (направление в ранната аналитична фисософия). Той е бил ученик на Готлоб Фреге в университета в Йена (където през периода 1911-1914 г. посещава неговите семинари по формална логика и философия на математиката). През 20-те години Карнап е повлиян силно от логическите и теоретико-познавателните схващания на Бъртранд Ръсел и от „Логико-философския трактат“ на Лудвиг Витгенщайн. От края на 20-те години редом с Мориц Шлик ("душата" и идейния вдъхновител на Виенския кръг) той се превръща в основния теоретик и реализатор на програмата на Виенския кръг за логическо проясняване на познанието на естествените науки, за отхвърлянето на старата метафизика (чийто съвременен представител се явява според него напр. Мартин Хайдегер) и за схващането на философията не като теория (система от признати за истинни изречения, описващи част от действителността), а като метод (дейност по изясняване на нашето отнасяне към действителността, а именно чрез логически анализ на езика). През 1936 г. Карнап емигрира в САЩ, където по-нататък през 40-те и 50-те години задава до голяма степен профила на тамошната философия . Негов ученик е Уилард ван Орман Куайн, един от най-влиятелните философи от втората половина на 20 век.

Биография[редактиране | edit source]

Роден в Ронсдорф, в днешната провинция Северен Рейн-Вестфалия, Карнап е на 7 години, когато баща му умира и семейството се премества в Бармен. Там той учи в гимназията. През 1910 г. започва са изучава философия, физика и математика в университетите в Йена и Фрайбург (в Йена негов преподавател е Готлоб Фреге). Академичната му кариера (която той си представя в областта на физиката) е прекъсната от Първата световна война. Прекарва 3 години в армията, след това се премества в Берлин, където учи физика и пише дисертация върху тема, която го вълнува от самото начало на следването му - пространството и времето. Казват му обаче, че съчинението му се отнася по-скоро към философията и той решава да насочи дисертацията си в тази посока и я защитава в Йена под научното ръководство на философа-неокантианец Бруно Баух (Bruno Bauch). Тя е публикувана през 1922г. под заглавие "Пространството" ("Der Raum").

От 1923 г.нататък Карнап започва да опознава членовете на Виенския кръг и през 1926 г. се премества във Виена, приемайки асистентски пост в тамошния университет. Скоро става един от водещите членове на кръга, а през 1929 г. и един от тримата автори на неговия манифест. Година преди това той вече е публикувал първото си значимо съчинение, "Логическият строеж на света" - в него представя т.нар. логически атомизъм, според който всяко понятие, от най-абстрактното до най-конкретното, трябва да позволява да бъде сведено до феноменалните данни от непосредствените ни сетивни възприятия и следва да се разглежда като логическа конструкция от тях (всички други понятия - напр. като тези на метафициката - той определя като безсмислени). През 1931 г. Карнап е назначен за професор по естествена философия в Немския университет в Прага, където пише следващото си основно съчинение - "Логически синтаксис на езика" (1934). В Прага го посещава Уилард Ван Орман Куайн, който е дълбоко повлиян от трудовете му и който, заедно с Чарлз Морис, му помага да се премести в Съединените щати през 1935 г., за да избяга от нацизма.

Карнап прекарва следващите шестнадесет години като професор в различни американски университети, а през 1941г. става американски гражданин. През 40-те години интересът му се насочва към семантиката и той написва редица значими книги, сред които "Въведение в семантиката" (1942), "Формализиране на логиката" (1943) и "Значение и необходимост: Изследване по семантика и модална логика" (1947). Интересува се от основите на физиката, а последният му голям труд е "Основи на вероятността" (1950). В него представя прецизно разработена теория как научните теории се потвърждават (а не определят, както твърди в по-ранните си съчинения) от опита. Продължава да се интересува от индуктивната логика и именно върху нея работи до смъртта си през 1970 година.