Франц Брентано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франц Брентано
германски философ

Роден
Починал
17 март 1917 г. (79 г.)
Философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Вюрцбургска школа
Повлиял Зигмунд Фройд, Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер, Кристиан фон Еренфелс, Рудолф Щайнер
Научна дейност
Област Психология
Франц Брентано в Общомедия

Франц Клеменс Брентано (на немски: Franz Clemens Honoratus Hermann Brentano) е немски философ и психолог. Учи в Берлин, Мюнхен и Тюбинген и получава научната си степен по философия през 1864 г. Между 1864 и 1874 Брентано служи като ръкоположен свещеник във Вюрцбург, пишейки и изнасяйки рекции върху Аристотел. След това той се оттегля от лекторството и от Църквата поради несъгласия с доктрината за папската непогрешимост.

За разлика от книгата по физиологична психология на Вилхелм Вундт, книгата на Брентано "Psychology From an Empirical Standpoint" (Психологията от емпирична гледна точка) твърди, че основния метод на психологията е наблюдението, а не експериментирането. Докато съвременникът му Вундт основава психологията като наука чрез експерименталният метод за изучаване на съзнателните процеси и структура, основният метод на Брентано е наблюдението на опита като дейност — акта на виждането на цвета като нещо различно от сензорното съдържание на цвета. Психологията на актовете на съзнанието е повече емпирична, отколкото експериментална, макар че изисква внимателно наблюдение на индивидуалния опит и включва също данни от експериментирането..

Аристотел и католическата наука[редактиране | редактиране на кода]

Фигурата на Франц Брентано е важна за т.нар. Аристотелов ренесанс през XIX век. През 1862 г. Брентано защитава своята дисертация За многозначността на съществуващото според Аристотел. Рецепцията на античния философ се изгражда в Германия основно чрез трудовете и преводите на Фридрих Адолф Тренделенбург (на когото Брентано посвещава своя дисертационен труд). Текстът си Брентано защитава през 1862 г. в университета в Тюбинген.

Върху прочита му на Аристотел влияние оказва най-вече схоластичната традиция. Затова съществува разлика между историко-философския проект на Тренделенбург и този на Брентано. В първия случай се чувства силното влияние на школата на Фридрих Шлайермахер заедно със съвременните методи на филологическото изследване. Подходът на Тренделенбург се стреми към автентична реконструкция на учението на древногръцкия мислите. В подхода на Брентано доминира контекста на схоластичната традиция, основно учението на Тома Аквински.

През този период излиза анонимна статия в католическо списание. Нейното заглавие е Аристотел и католическата наука. За мнозина съвременници текстът е писан от Брентано. Важността на тази статия е свързана с два основни проблема: от една страна тя е симптоматична за зачестилия интерес през XIX век към систематизиране и изучаване трудовете на Аристотел, но от друга изразява състоянието на криза в новоевропейската философия (след т.нар. крах на систематичната философия от Хегелов тип, например. Едно от последствията е пълното отделяне на частните науки от областта на философията и дискредитирането на т.нар. натурфилософия). Смисълът от изучаване на Аристотел в католическата наука не е свързан с опит за свеждане на християнската култура до елинската. Напротив, според анонимната статия именно в учението на Тома от Аквино следва да се търси ключ към разбиране на Аристотел. Това е така, защото учението за категориите в схоластиката е това на Стагирит, но също и на Тома, т.е. това учение е аристотелианско по своя произход, но допълнено и разширено от схоластичните философи. Разликата е в това, че според античното учение категориите са схеми на крайното, а според християнското - те се свързват със свръхчувственото съдържание на вярата.

Затова и дисертацията на Брентано е възприета като реализация на неосхоластичната философска програма от тогавашните католически среди. Но Брентано разработва собствено обосноваване на метафизиката като в него интегрира идеите на Аристотел в актуалните за времето му философски дискусии. В текста биват фиксирани четири основни значение, според които може да се говори за съществуващото [Seiende]:

  1. В смисъл на случайно (гр. kata sumbebekos; лат. accidental);
  2. В значение на нещо истинно ( гр. aléthés; лат. veritas);
  3. Във възможност и в действителност;
  4. Съгласно фигурата на категориите;

Въпросът, който е поставен тук е: Случайно ли е изведена многозначността на съществуващото от Аристотел (напр., според Тренделенбург, учението за категориите притежава граматическо начало)? За Брентано то е многозначно по аналогия. Според него в А е по-топло от В както В е по-топло от С е отношение по аналогия. Макар дедукцията на категориите на Аристотел да не е запазена, ние сме способни да я реконструираме, тъй като според тезата в дисертацията на Брентано, тази дедукция не е случайно изведена.

Впоследствие тази проблематика (и конкретно този текст) на Брентано оказва силно влияние върху темата за онтологическата разлика във философията на Мартин Хайдегер за битието.

На български език:[редактиране | редактиране на кода]

Брентано, Ф., 2001, За Аристотел, във: Философски алтернативи, 3-4 (2001). С. 73-83 (превод: Васил Пенчев)

Брентано, Ф., 2006, Относно бъдещето на философията. Част 1, във: Философски алтернативи, 6 (2006). С. 92-105 (превод: Васил Пенчев)

Брентано, Ф., 2007, Относно бъдещето на философията. Част 2, във Философски алтернативи, 1 (2007). С. 5-15 (превод: Васил Пенчев)

За него:[редактиране | редактиране на кода]

Денков, Д., 1981, Франц Брентано. За отношенията, във: Философска мисъл, бр. 12

Петров, В., 2013, Процесуално философски прочит на дилемата континуалност-дискретност, Проектория, София. https://books.google.bg/books?id=fzGPAwAAQBAJ&pg=PA72&lpg=PA72&dq=%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86+%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE&source=bl&ots=J-PtGJMLi9&sig=SrXNNs9nYEikVZnm6Uh4Vx61VdM&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjmzJStnKnMAhWIDpoKHQxEBlYQ6AEI

Узунов, Н., 2014, Франц Брентано - специфика на психическите феномени, в: http://notabene-bg.org/read.php?id=339

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.
  • Albertazzi, L. (Ed.), (1996), The School Of Franz Brentano, University of Toronto.
  • Chrudzimsky, A. (2004), Die Ontologie Franz Brentanos, Kluwer Academic Publ., Dordrecht/Boston/London.
  • Hedwig, K. (1978), Intentionality. Outlines for the History of Phenomenological Concept, in Philosophical and Phenomenological Research, Vol. 39.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.