Наблюдение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Наблюдението е дейност на едно разумно или сетивно същество (например човека), което изпитва чувства и усвоява знания за едно явление, надграждайки предишните си познания и идеи за него.[1] Наблюдението е нещо повече от простия акт на наблюдаване[2]: за да извърши наблюдение, едно същество трябва освен да наблюдава[3] и да прави опити да прибави получената информация към досегашното си знание. Наблюденията се изразяват с твърдения, основаващи се на едно от шестте сетива. Наблюденията, които се основават на самоопределени инструменти, често пъти не са надеждни. Подобни наблюдения е трудно да бъдат възпроизведени, защото могат да бъдат различни при един и същ стимул. Поради тази причина те не са особено полезни в точните науки (като например физиката), коите изискват обективно дефинирани инструменти. Такива инструменти са например спектрометрите, осцилоскопите, камерите, телескопите, интерферометрите, магнетофоните, термометрите или часовниците, уреди с градуирани измервателни скали (степени) с цел подобряване на точността, качеството и полезността на информацията, получена при наблюдението.

Точността и значителният успех на науката се дължи преди всичко на точността и обективността (т.е. повтаряемостта) на наблюденията на научно изследваната реалност.

Ролята на наблюдението в научния метод[редактиране | редактиране на кода]

Научният метод включва следните стъпки:

  1. наблюдение на явление
  2. формулиране на обяснителна хипотеза за това явление
  3. предсказване на логично следствие от предположението (хипотезата)
  4. тестване на предвиждането
  5. преглед за грешки

Наблюдението играе роля в първата и четвъртата стъпка от списъка. Преценката се осланя на петте сетива: зрение, слух, вкус, соматосензорна система и обоняние, както и на различни техники на измерване. От само себе си се разбира, че наблюденията са свързани с определени ограничения.

Наблюдението във философията и психологията[редактиране | редактиране на кода]

Наблюдението е най-примитивният метод за набиране на информация.[4] Безспорно негово предимство е, че наблюдаващият може да подбере обект, който да наблюдава в нужната среда и при необходимите условия. Основният недостатък произтича от факта, че всеки наблюдаван променя, дори и неволно, поведението си ако знае, че го наблюдават. Това прави наблюдението не особено надеждно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. РБЕ (наблюдение)
  2. РБЕ (наблюдаване)
  3. РБЕ (наблюдавам)
  4. Гавраилов, Евгени. Основи на научните изследвания. Как да разработим магистърска теза? (pdf). // Университетско издателство на ВСУ „Черноризец Храбър“, 2014. с. 41. Посетен на 15.11.2022.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Observation“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​