Осцилоскоп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Двуканален еднолъчев осцилоскоп Tektronix модел 475A, типичен измервателен уред от 1970-те

Осцилоскопът представлява електроизмервателен инструмент за наблюдение на изменението на електрическото напрежение във времето, а също и за измерване стойностите на това напрежение.

Осцилоскопът е най-разпространеният уред за наблюдаване на формата на периодични трептения или непериодични електрически трептения и измерване на някои техни параметри. По своя принцип на работа той може да бъде оприличен на подобрена електроннолъчева тръба. Посредством входен атенюатор, блок за синхронизация, хоризонтален и вертикален усилватели и генератор на линейно изменящо се напрежение, осцилоскопът изобразява на екрана горепосочените видове сигнали и дава възможност за промяна на изображението в съответните пропорции на измервания сигнал.

Според своите функции осцилоскопите се делят на еднолъчеви, двулъчеви, двуканални еднолъчеви и двубазови двулъчеви.

Основни параметри[редактиране | редактиране на кода]

Диапазон на изменение на константата Cy, V/div – обикновено от 5 mV/дел до 10 V/дел.

Диапазон на изменение на константата Cx, s/div – обикновено от 0.01 μs/дел до 50 ms/дел.

Честотна лента Δf, MHz – определя се основно от горната гранична честота на амплитудно-честотната характеристика на усилвателите. Тя е различна за двата канала и за Y канала обикновено е около 10 MHz.

Входно съпротивление на Y канал – в граници 0.5 до 2 MΩ.

Входен капацитет на канал Y – зависи от съединителния кабел и е около 100 pF, а с подходящ накрайник може да се намали до 10 pF.

Максималното допустимо напрежение на вход Y е от 30 V до 300 V.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

  • Според принципа на действие – инертни (електромеханични) и безинертни (електронни);
  • Според начина на преобразуване – аналогови, цифрови;
  • Според броя на каналите – едноканални, двуканални и многоканални;
  • Според броя на електронните лъчи в електроннолъчевата тръба – еднолъчеви, двулъчеви, петлъчеви (един осцилоскоп може да бъде двуканален, но еднолъчев ако се използват електронни комутатори за управление и подаване на сигналите от двата канала към една електронна пушка);
  • Според предназначението – универсални, запомнящи, стробоскопични, балистични, скоростни, специални;

Аналогови осцилоскопи[редактиране | редактиране на кода]

Аналоговите осцилоскопи са по-масивни и не са подходящи за мобилна работа. Те са предназначени да обработват аналогов сигнал. Използват се за измерване и изучаване на бавни или сравнително нискочестотни процеси. Основните параметри на аналоговите осцилоскопи са честотна лента или обхват, брой входни канали, тригер и входен импеданс. [1]

Цифрови осцилоскопи[редактиране | редактиране на кода]

Цифровите осцилоскопи имат собствена памет и могат да съхраняват поредица от осцилограми и след това да бъдат възпроизведени на екрана. Осцилоскопите от този тип са компактни, което ги прави подходящи за мобилна работа. [2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]