Рудолф Щайнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф Щайнер
австрийски философ

Роден
Починал
30 март 1925 г. (64 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Метафизика, епистемология, философия на науката
Идеи Антропософия
Рудолф Щайнер в Общомедия

Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер (на немски: Rudolf Joseph Lorenz Steiner) е австрийски философ и езотерик, основател на течението Антропософия, повлияно най-вече от Теософията и в различни степени от Розенкройцерството, Гностицизма, както и Идеализма. Щайнер прави опити за налагане на възгледите на основаното от него движение в различни области, като педагогика (където предлага идеята за Валдорфско училище)[1], изкуство (евритмия) и предлага антропософски версии на знания от различни сфери на живота (антропософска архитектура, антропософска медицина, религия (т.нар.Християнска общност) и земеделие (биодинамично земеделие). Макар и популярни сред неговите привърженици, според философа Р. Карол някои от възгледите му се характеризират с посредственост и липса на оригиналност[2], а трудовете му по земеделие (и предложеното от него „биодинамично земеделие“) са псевдонаучни[3].

Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф Щайнер е роден в бедно семейство, в Кралевец, в пределите на тогавашната Австро-Унгария. Негови родители са Йохан Щайнер (1829–1910), работил като лесничей и ловец на служба при граф Хойос, впоследствие служител в железниците, и Франциска Шайнер (1834–1918). Щайнер има по-млади сестра — Леополдин (1864–1927) и брат – Густав (1866–1941).

След основното училище, благодарение на стипендията, която получава, в периода 1879 - 1883 г. Щайнер следва в Техническия университет на Виена. Там той специализира Математика и Природознание за учител в основно училище, като паралелно посещава и лекции по философия, литература и история във Виенския университет.

През 1883 г. по финансови причини Щайнер е принуден да прекрати следването си, като по същата причина не успява и да се дипломира.

Едва през 1891 г. в Университата Росток Рудолф Щайнер защитава докторска титла по философия пред проф. Хайнрих фон Щайн. Темата на докторскта му работа е „Основният въпрос на Епистемологията“. Една година по-късно, през 1892 г. излиза и разширената дисертация "Истина и наука".

През 1892 г. Щайнер заживява при наскоро овдовялата Ана Юнике (1853–1911) и нейните пет деца, която през 1899 г. става неговата първа съпруга. През 1914 г. Рудолф Щайнер се жени повторно за Мари фон Сиверс, от която няма потомство.

През септември 1900 г. в Берлин, в теософската библиотека на граф фон Брокдорф Рудолф Щайнер изнася лекция върху Ницше.

Щайнер и Ани Безант

Когато през 1902 г. се основава Немската секция на Теософското общество, немските теософи не успяват да се обединят зад една кандидатура на председател. Рудолф Щайнер е компромисен избор.

С годините между Световната организация на Теософското общество (ТО) и немските секции и ложи се получава значително отчуждение. В споровете Щайнер е активен протагонист. Най-сериозно задълбочаване се получава когато през 1911 г. някои представители на Теософското общество, най-вече в лицето на Ч. У. Ледбитър, обявяват шестнадесетгодишния Джиду Кришнамурти, като „Световен учител“ (Буда Майтрея), а в някои кръгове като „Христова реинкарнация“ или „Второ пришествие“.

Щайнер отхвърля набиращия сила култ към Джиду и в тази връзка основания „Орден на източната звезда“. От своя старана Кришнамурти също отказва участие в това дело и на събора от 2-ри август 1929 в Омен, Холандия, разпуска ордена.

На 7 март 1913 г. Ани Безант, в качеството си на Председател на Международната Теософска организация, с телеграма разпуска официално Немската секция на ТО. На нейно място веднага се основава нова Немска секция под ръководството на Вилхелм Х. Шлайден.

След напускане на Теософската организация, Щайнер основава Антропософското общество. До края на годината към него се присъединяват още над 1000 нови членове. Новата организация се ръководи от председателство, в което участват Мари фон Сиверс, Михаел Бауер и Карл Унгер. Той остава най-важен говорител до смъртта си през 1925 г. На Коледното събрание през 1924 г. лично поема председателството на Антропософското общество.

Първоначално лекциите, докладите и статиите на Щайнер биват публикувани във вестници и частни издания, а от 1908 г. техен издател е Антропософското издателство в Берлин. До 1953 г. то издава близо 500 книги, съдържащи по-голямата част от творчестото на Щайнер. През 1955 г. Мари Щайнер, като единствена наследница на авторските права на творчеството на съпруга си, в собственото си издателство „Рудолф Щайнер“ започва издаването на цялостното му творчество.

Рудолф Щайнер проектира и работи по построяването на Първия и Втория Гьотеанум — духовен център на антропософията в Дорнах, Швейцария.

Първият „Гьотеанум“
Втори „Гьотеанум“ в Дорнах

Биодинамично земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Понятието „биодинамично земеделие“ бива въведено от Щайнер в негова лекция от юни 1924.[4] Щайнер предлага въвеждането на „духовни“ елементи в земеделието, а неговата „духовна наука“ претендира да изяснява връзката между „Висшия астрал“, „етера“ и химичните елементи кислород, сяра, въглерод и азот. По неговите думи, „Етерът се движи с помощта на сярата по пътищата на кислорода“. Хипотезите на Щайнер не се опират на никакви експериментални факти и не издържат проверка с научния метод, което ги прави по същество псевдонаучни[3].

Расистки възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Щайнер считал, че човекът е населявал Земята още от образуването ѝ, но под форма на съзнание. Душите, според Щайнер, се прераждали от една раса в друга, като преражданията в черната раса са били по-низши от тези на европеидната и жълтата раса[2]. Съветът на Валдорфските училища, които Щайнер теоризира, признават за расистки възгледите в творчеството на Щайнер, като се отричат от тях[5]. Според някои, отричането от расистките възгледи на Валдорфските училища е само привидно и с цел домогване до държавни субсидии[6].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Paull, John (2011) Rudolf Steiner and the Oxford Conference: The Birth of Waldorf Education in Britain. European Journal of Educational Studies, 3(1): 53–66.
  2. а б Robert T. Caroll. From Abracadabra to Zombies ⋅ Rudolf Steiner (html). // skepdic.com, 12.09.2010. Посетен на 29.03.2011.
  3. а б Douglass Smith and Jesús Barquín. Biodynamics in the Wine Bottle. // Skeptical Inquierer, Volume 31.6, November / December 2007. Посетен на 15.02.2012.
  4. Paull, John (2011) "Attending the First Organic Agriculture Course: Rudolf Steiner’s Agriculture Course at Koberwitz, 1924", European Journal of Social Sciences, 21(1):64-70.
  5. Waldorf schools against discrimination
  6. Francis Gilbert. Steiner schools “repudiate” their founder’s racist beliefs to get state funding — but will it be enough?. // Local Schools Network, 06/07/2011. Посетен на 15.02.2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rudolf_Steiner Rudolf Steiner“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.