Мартин Бубер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мартин Бубер
Martin Buber
австрийско-израелски философ
Мартин Бубер при получаването на наградата „Еразъм“ през 1963 г.
Мартин Бубер при получаването на наградата „Еразъм“ през 1963 г.

Роден
Починал
13 юни 1965 г. (87 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Флаг на Израел Израел
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Екзистенциализъм
Интереси Онтология
Образование Виенски университет;
Лайпцигски университет;
Хумболтов университет на Берлин;
Цюрихски университет
Повлиян Имануел Кант, Фридрих Ницше
Мартин Бубер в Общомедия

Мартин Бубер (на немски: Martin Buber) е австрийско-израелски философ, един от представителите на екзистенциалната философия на 20 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Домът в Хепенхайм, в който Мартин Бубер живее между 1916 и 1938 г.

Роден е на 8 февруари 1878 година във Виена, тогава в пределите на Австро-Унгария, в еврейско семейство. Израства в Лемберг (днес Лвов, Украйна). Следва философия в университетите във Виена, Лайпциг, Берлин и Цюрих. Известно време е активен деец на ционисткото движение. Издава еврейско религиозно списание, преподава еврейска религиозна философия и етика във Франкфуртския университет (1924 – 1933), като прави нов превод на Стария Завет на немски език.

През 1933 емигрира от Германия в Швейцария. Бубер се противопоставя на нацисткия национализъм и през 1938 емигрира в Палестина (днес Израел), където става професор по социална психология в Староеврейския университет до 1951. В периода 1960 – 1962 е президент на Академията на науките на Израел.

Умира на 13 юни 1965 година в Ерусалим на 87-годишна възраст.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Мартин Бубер е известен най-вече със своята философия на диалога, определяна още като форма на религиозен екзистенциализъм, фокусирана върху разграничението между отношенията: Аз–Ти и Аз–То. Първото е отношението между две личности, второто – между личността и всичко, което е извън нея – света, вещите и др.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Geschichten des Rabbi Nachman. 1906.
  • Редактор на поредицата Die Gesellschaft. 1906 – 1912, 40 тома.
  • Die fünfzigste Pforte. 1907.
  • Die Legende des Baalschem. 1908.
  • Ekstatische Konfessionen. 1909.
  • Reden und Gleichnisse des Tschuang Tse. 1910.
  • Drei Reden über das Judentum. 1911.
  • Daniel. Gespräche von der Verwirklichung. 1913.
  • Vom Geist des Judentums. Reden und Geleitworte. 1916.
  • Die jüdische Bewegung. Gesammelte Aufsätze und Ansprachen 1900 – 1915. 1916.
  • Ereignisse und Begegnungen. 1920.
  • Ich und Du. 1923.
  • Die Schrift. (verdeutscht von Martin Buber gemeinsam mit Franz Rosenzweig), 1926 – 1938.
  • Die chassidischen Bücher. 1928.
  • Zwiesprache. (Erstdruck 1929, Buchausgabe 1932), u. a. in: Das dialogische Prinzip.
  • Königtum Gottes. 1932.
  • Kampf um Israel. Reden und Schriften 1921 – 1932. 1933.
  • Die Frage an den Einzelnen. 1936, in: Das dialogische Prinzip.
  • Das Problem des Menschen. 1948.
  • Gog und Magog. 1949.
  • Die Erzählungen der Chassidim. 1949.
  • Zwei Glaubensweisen. 1950.
  • Pfade in Utopia. Über Gemeinschaft und deren Verwirklichung. 1950 (vor allem eine Auseinandersetzung mit den Ideen von Gustav Landauer).
  • Der utopische Sozialismus. 1952 und 1967 [Ergänzung zum Band Pfade in Utopia].
  • Gottesfinsternis. Betrachtungen zur Beziehung zwischen Religion und Philosophie. 1953.
  • Elemente des Zwischenmenschlichen. In: Das dialogische Prinzip. 1953.
  • Reden über Erziehung. 1953.
  • Begegnung. Autobiographische Fragmente. 1961.
  • Juden, Palästina und Araber. 1961, Ner-Tamid-Verlag.
  • Werkausgabe in 3 Bänden bei Lambert Schneider / Heidelberg und Kösel / München: ›Schriften zur Philosophie‹ (Bd. 1, 1962), ›Schriften zur Bibel‹ (Bd. 2, 1964), ›Schriften zum Chassidismus‹ (Bd. 3, 1963).
  • Der Jude und sein Judentum. Ergänzungsband zur dreibändigen Werkausgabe. Köln, Melzer 1963.
  • Nachlese. 2. Ergänzungsband zur Werkausgabe, Heidelberg 1965.

Източници[редактиране | редактиране на кода]