Мартин Бубер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мартин Бубер
австрийско-израелски философ
Мартин Бубер при получаването на наградата „Еразъм“ през 1963 г.
Мартин Бубер при получаването на наградата „Еразъм“ през 1963 г.

Роден
Починал
13 юни 1965 г. (87 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Екзистенциализъм
Интереси Онтология
Мартин Бубер в Общомедия

Мартин Бубер (на немски: Martin Buber) е австрийско-израелски философ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Домът в Хепенхайм, в който Мартин Бубер живее между 1916 и 1938 г.

Роден е на 8 февруари 1878 г. във Виена. Следва философия във Виена, Лайпциг, Берлин и Цюрих.

Активен деец на ционисткото движение. Издава еврейско религиозно списание, преподава еврейска религиозна философия и етика във Франкфуртския университет (1924-1933), като прави нов превод на Стария Завет на немски език.

През 1933 г. емигрира от Германия в Швейцария, а през 1938 г. емигрира от Швейцария в Палестина (днес Израел), където става професор по социална психология. Умира в Ерусалим на 87 години през 1965 г.

Във философските си възгледи се придържа към екзистенциализма.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Geschichten des Rabbi Nachman. 1906.
  • Редактор на поредицата Die Gesellschaft. 1906–1912, 40 тома.
  • Die fünfzigste Pforte. 1907.
  • Die Legende des Baalschem. 1908.
  • Ekstatische Konfessionen. 1909.
  • Reden und Gleichnisse des Tschuang Tse. 1910.
  • Drei Reden über das Judentum. 1911.
  • Daniel. Gespräche von der Verwirklichung. 1913.
  • Vom Geist des Judentums. Reden und Geleitworte. 1916.
  • Die jüdische Bewegung. Gesammelte Aufsätze und Ansprachen 1900–1915. 1916.
  • Ereignisse und Begegnungen. 1920.
  • Ich und Du. 1923.
  • Die Schrift. (verdeutscht von Martin Buber gemeinsam mit Franz Rosenzweig), 1926–1938.
  • Die chassidischen Bücher. 1928.
  • Zwiesprache. (Erstdruck 1929, Buchausgabe 1932), u. a. in: Das dialogische Prinzip.
  • Königtum Gottes. 1932.
  • Kampf um Israel. Reden und Schriften 1921–1932. 1933.
  • Die Frage an den Einzelnen. 1936, in: Das dialogische Prinzip.
  • Das Problem des Menschen. 1948.
  • Gog und Magog. 1949.
  • Die Erzählungen der Chassidim. 1949.
  • Zwei Glaubensweisen. 1950.
  • Pfade in Utopia. Über Gemeinschaft und deren Verwirklichung. 1950 (vor allem eine Auseinandersetzung mit den Ideen von Gustav Landauer).
  • Der utopische Sozialismus. 1952 und 1967 [Ergänzung zum Band Pfade in Utopia].
  • Gottesfinsternis. Betrachtungen zur Beziehung zwischen Religion und Philosophie. 1953.
  • Elemente des Zwischenmenschlichen. In: Das dialogische Prinzip. 1953.
  • Reden über Erziehung. 1953.
  • Begegnung. Autobiographische Fragmente. 1961.
  • Juden, Palästina und Araber. 1961, Ner-Tamid-Verlag.
  • Werkausgabe in 3 Bänden bei Lambert Schneider / Heidelberg und Kösel / München: ›Schriften zur Philosophie‹ (Bd. 1, 1962), ›Schriften zur Bibel‹ (Bd. 2, 1964), ›Schriften zum Chassidismus‹ (Bd. 3, 1963).
  • Der Jude und sein Judentum. Ergänzungsband zur dreibändigen Werkausgabe. Köln, Melzer 1963.
  • Nachlese. 2. Ergänzungsband zur Werkausgabe, Heidelberg 1965.

Източници[редактиране | редактиране на кода]