Фридрих Шилер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Фридрих Шилер
Friedrich Schiller
Friedrich Schiller by Ludovike Simanowiz.jpg
Портрет от Лудовике Зимановиц (1794)
Роден 10 ноември 1759 г.
Починал 9 май 1805 г. (45 г.)
Професия поет, историк, драматург, философ
Националност Флаг на Германия Германия
Направление романтизъм
Съпруга Шарлот фон Ленгефелд (1790 – 1805, смъртта му)
Деца Деца Карл Лудвиг Фридрих (1793 – 1857),
Ернст Фридрих Вилхелм (1796 – 1841),
Каролине Луизе Фриедерике (1799 – 1850),
Емили Хенриете Луиз (1804 – 1872)
Подпис Friedrich Schiller Signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Фридрих Шилер в Общомедия

Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (на немски: Johann Christoph Friedrich von Schiller), познат като Фридрих Шилер, е немски поет, историк и драматург.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Шилер е роден в Марбах, Вюртемберг (в Югозападна Германия, в областта около Щутгарт, бивша Швабия). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Карлсшуле Щутгарт (елитна военна академия, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина.

Докато е в елитното училище, той тайно чете Русо и Гьоте и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса Die Räuber (Разбойници), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление Буря и натиск.

Шилер като полкови лекар 1781/1782.
Портрет от Филип Фридрих Хеч

През 1780 г. Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт.

След представлението на „Разбойници“ в Манхайм през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и идва през Лайпциг и Дрезден във Ваймар през 1787 г. Шилер се заема с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област. С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по история и философия в Йена и се вдълбочава в трудовете на Имануел Кант, които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.

Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна туберкулоза.

В чест на поета литературни и културни награди „Фридрих Шилер“ учредяват през 1920 г. швейцарската фондация „Шилер“, през 1954 г. град Манхайм, а през 1955 г. провинция Баден-Вюртемберг.

Бюст на Шилер от Теодор Вагнер

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване да красотата, доброто и истината в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството.

По-значими поетически творби:

  • „Боговете на Гърция“ (1788)
  • „Творците“ (1789)
  • „Поезията на живота“ (1795)
  • „Идеалът и животът“ (1795)
  • „Разходка“ (1795)
  • „Жалбата на Церера“ (1796)
  • „Златната чаша“ (1797)
  • „Ръкавицата“ (1797)
  • „Пръстенът на Поликрат“ (1797)
  • „Жеравите на Ивик“ (1797)
  • „Боят със змея“ (1798)
  • „Поръчителството“ (1798)
  • „Елевзински празник“ (1798)
  • „Песен на камбаната“ (1799)
  • „Касандра“ (1802)
  • „Победен празник“ (1803)

Прочутата му Ода на радостта (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен – днес официален химн на Европейския съюз.

Силата на жената

Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;
      Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.

Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
      Ала жената владее – и нека! – единствено с чар.

Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
      Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.

Истински властна е само женската хубост в жената:
      Щом появи се, в появата вече е нейната власт.

1796 [1]

Философски трудове[редактиране | редактиране на кода]

Шилер пише много философски трудове по етика и естетика. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на Карл Леонхард Райнхолд. Развива понятието за „красивата душа“ (Schöne Seele) – човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (Pflicht und Neigung) вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: Бог е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода – занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като „Тридесетгодишната война“ и „Въстанието в Холандия“, а после намира място и в драмите му (трилогията „Валенщайн“ е за Тридесетгодишната война, а „Дон Карлос“ – за въздигането на Холандия срещу Испания). Шилер пише основоположната статия „Върху трагическото изкуство“ и две важни есета по въпроса за възвишеното (das Erhabene), озаглавени „Vom Erhabenen“ и „Über das Erhabene“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинктът за самосъхранение, когато някой с готовност умира за една красива идея.

Статуя на Гьоте и Шилер пред Ваймарския театър

Медицински трудове[редактиране | редактиране на кода]

Малко известен факт е, че наред с работите си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината, и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен „За философията на физиологията“, както и в „По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа“ (Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780). В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на творческия труд и той за първи път формулира понятието трудова (или занимателна) терапия (Beschāftigungstherapie).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Драми[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Räuber, 1781
  • Kabale und Liebe, 1783
  • Die Verschwörung des Fiesco zu Genua, 1784
  • Don Karlos, 1787/88
  • Wallenstein – Trilogie, 1799
  • Maria Stuart, 1800
  • Die Jungfrau von Orléans, 1801
  • Turandot, 1801
  • Die Braut von Messina, 1803
  • Der Neffe als Onkel, 1803
  • Der Parasit oder Die Kunst, sein Glück zu machen, Lustspiel, 1803
  • Wilhelm Tell, 1803/04
  • Demetrius (unvollendet), 1805

Стихотворения и балади[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Шилер в Кьонигсберг, днес Калининград
  • Ode an die Freude, 1786
  • Resignation, 1786
  • Das verschleierte Bild zu Sais, 1795
  • Die Teilung der Erde, 1795
  • Der Handschuh, 1797
  • Der Taucher, 1797
  • Die Kraniche des Ibykus, 1797
  • Ritter Toggenburg, 1797
  • Der Ring des Polykrates, 1798
  • Der Kampf mit dem Drachen, 1798
  • Die Bürgschaft, 1798
  • Das Lied von der Glocke, 1799
  • Nänie, 1800
  • Der Antritt des neuen Jahrhunderts, 1800
  • Das Siegesfest, 1803
  • Die Huldigung der Künste, 1804

Философски съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Über den Grund des Vergnügens an tragischen Gegenständen, 1792
  • Augustenburger Briefe, 1793
  • Über Anmut und Würde, 1793
  • Kallias-Briefe, 1793
  • Kallias oder Über die Schönheit, 1793
  • Die Horen, 1795
  • Über die ästhetische Erziehung des Menschen, 1795
  • Über naive und sentimentalische Dichtung, 1795
  • Kleinere prosaische Schriften, 1801

Исторически трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Geschichte des Abfalls der Vereinigten Niederlande von der spanischen Regierung, 1788
  • Was heißt und zu welchem Ende studiert man Universalgeschichte?, Antrittsvorlesung am 26. Mai 1789, 1790
  • Geschichte des dreißigjährigen Krieges, 1790

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Силата на жената“ от Шилер, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за