Ханс Кристиан Андерсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за датския писател. За литературната награда вижте Награда Ханс Кристиан Андерсен.

Ханс Кристиан Андерсен
Hans Christian Andersen
Ханс Кристиан Андерсен през 1869 г.
Ханс Кристиан Андерсен през 1869 г.
Роден2 април 1805 г.
Починал4 август 1875 г. (70 г.)
Професияписател, поет
Националностдатчанин
Жанрприказки, детска литература
Подпис
Уебсайт
Ханс Кристиан Андерсен в Общомедия

Ханс Кристиан Андерсен (на датски: Hans Christian Andersen, [ˈhanˀs ˈkʰʁæʂd̥jan ˈɑnɐsn]) е датски писател и поет.

Известен е най-вече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига международна известност още преди смъртта си. По-късно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Андерсен

Писателят е роден на 2 април 1805 година в Оденсе, Дания. Семейството му е скромно, но баща му смята, че предците му са имали по-високо обществено положение и дори че са благородници. Ханс Кристиан отрано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка си. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си, и четял всяка пиеса, която успява да заеме. Сред драматурзите, от които чете, са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.

През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. На Великден през 1819 година получава първо причастие в катедралата „Свети Кнут“ в Оденсе и започва да насочва вниманието си към бъдещето.

Четиринадесетгодишен, Ханс Кристиан Андерсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя от възрастта, губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане. Музикантите Кристоф Вайс и Сибони, както и по-късно поетът Фридрих Хьоег Гулдберг (1771 – 1852), се отнасят много дружелюбно към младия Ханс.

По-късно Андерсен намира нов покровител в лицето на Йонас Колин, който го изпраща на свои разноски в училището в Слагелсе. По това време той вече е публикувал първия си разказ, „Призрак в гроба на Палнаток“ (1822).[2] Андерсен не бил много добър ученик, нямал голямо желание да се учи и не останал в Слагелсе, а се преместил в друго училище в Елсинор до 1827 година.[2] За този период Андерсен казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот. Колин най-накрая се съгласил, че той вече е образован, и Андерсен се завърнал в Копенхаген.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Андерсен, юли 1860 г.

Още в ранна възраст Андерсен отбелязва в дневниците си желание за полово въздържание.[3][4]

Андерсен често се влюбва в жени, с които е било невъзможно да поддържа връзка, и тази невъзможност е отразена в много от творбите му.[5] В дневника му се чете: „Боже всемогъщи, имам само теб! Ти ръководиш съдбата ми и аз трябва да се предам в ръцете ти. Дай ми радост! Дай ми жена! Кръвта ми иска любов, както и сърцето ми.“ [6]

Като младеж Андерсен се влюбва в момиче на име Риборг Войт, но любовта му е несподелена. След смъртта му нейно писмо е открито в специална кесия на гърдите му. Обекти на несподелените чувства на писателя стават и Софи Йорстед, дъщеря на известен лекар, и Луизе Колин, най-малката дъщеря на патрона му Йонас Колин. Приказката „Славеят“ е израз на чувствата му към Йени Линд и става повод за прякора ѝ „Славеят на Швеция“. Андерсен изпитва големи трудности при общуването с противоположния пол. Предлага брак на Линд в писмо, което ѝ връчва на гарата след една от срещите им. Но и тази любов е несподелена, а Линд пише в писмо през 1844 г.: „Сбогом и нека Господ благослови и закриля моя брат, така както искрено желае любящата му сестра Йени.“ [7]

Най-вероятно Андерсен изпитва и хомосексуални чувства. В писмо до Едвард Колин споделя: „Лелея по теб като по красива калабрийка. Моите чувства към теб са тези на жена. Женствеността на моята природа и нашата връзка трябва да останат в тайна.“ Колин, който е хетеросексуален, пише в спомените си: „Не можех да отвърна на чувствата му и това му причини много страдания.“ [8] Подобна е развръзката и на увлеченията на Андерсен към датския танцьор Харалд Шарф [9] и Карл Александър, велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах.[10]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Aндерсен в „Ролигхед“ (ок. 1867 г.)
Надгробната плоча на Андерсен в гробището „Асистенс“ в Копенхаген

През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в „Ролигхед“ (букв. „спокойствие“), в близост до Копенхаген, дом на близкия му приятел банкера Мориц Мелхиор.[11] Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“.[11] Андерсен е погребан в гробището „Асистенс“ в квартал Ньоребро в Копенхаген.

Преди смъртта си Андерсен е световно признат. Датското правителство го обявява за национално богатство и му изплаща специална годишна пенсия. Още приживе е планирано издигането на паметник на писателя, който и днес се намира в градините на замъка „Росенбор“.[12]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Начало на писателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че най-старата приказка на Андерсен е „Лоената свещ“, написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик. Ръкописът е открит случайно в края на 2012 г. в Националния архив на остров Фюн в Оденсе.[13]

През 1829 г. Ханс Кристиан Андерсен постига голям успех с разказа „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер“. По това време той издава един фарс и книга с поеми. През следващите години той не постига особени литературни успехи, но през 1833 г. получава стипендия за пътуване в чужбина от краля. Така Андерсен осъществява първото си пътуване из Европа – на 16 октомври 1834 г. пристига в Рим.

В началото на 1835 г. се появява „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Приказки“, а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Макар по-късно точно те да му донасят световна слава, първоначално приказките не се продават добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романа „О. Т.“ (1836 г.), както и с може би най-добрия си роман, „Само цигулар“ (1837).

Скандинавизъм и пътеписи[редактиране | редактиране на кода]

Портрет от 1836 година

След свое посещение в Швеция през 1837 година Андерсен се вдъхновява от скандинавизма и решава да напише поема, в която да изрази чувствата си за близостта на шведи, датчани и норвежци.[14] През юли 1839 година, по време на посещение на остров Фюн, той пише текста на „Аз съм скандинавец“ („Jeg er en Skandinav“), а в началото на следващата година шведският композитор Ото Линдблад създава и музика към него и през следващите няколко години песента става известна в Скандинавия.[14]

През 40-те години Андерсен прави опити да пише за театъра, но без особен успех. По същото време издава и два нови сборника с приказки, през 1838 и 1845 година.

През по-голямата част от живота си Андерсен предприема продължителни пътувания в различни части на Европа, като отразява впечатленията си в много пътеписи. Те следват образците на този жанр от тази епоха – съчетание на документални свидетелства и описания с по-философски отклонения по теми като същността на писателската дейност, безсмъртието и литературата, а в някои дори са включени и цели приказки.

По време на най-дългото си пътуване, през 1840 – 1841 година, посещава Германия (където за пръв път се вози на влак), Италия, Малта и Гърция, стигайки до Цариград, и се връща по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в „Базар на поета“ (1842), което се смята за най-добрия му пътепис. Голям успех има и сборникът с пътеписни бележки „В Швеция“ (1851).

Международна известност[редактиране | редактиране на кода]

С времето популярността на приказките на Андерсен нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа. През юни 1847 година прави първото си посещение в Англия, където е посрещнат триумфално в светските кръгове. Графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, където се събират известни личности от обществения и културен живот на страната. Там Андерсен се запознава с Чарлс Дикенс, когото той нарича свой любим жив английски писател.[15]

През 1857 година Андерсен отново посещава Англия, най-вече за да се срещне с Дикенс, и му гостува в продължение на пет седмици. Според дъщерята на Дикенс, Андерсен е крайно досаден и остава в дома им дълго време, без да обръща внимание на намеците, че е време да си замине.[15]

Приказки[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-известните приказки на Андерсен са:

  • Ангелът
  • Големият морски змей
  • Градинарят и неговият господар
  • Грозното патенце
  • Гърло от бутилка
  • Двата петела
  • Дебелата игла
  • Дивите лебеди
  • Дъщерята на блатния цар
  • Елата
  • Елфът на розовия храст
  • За нищо не я биваше
  • Иб и Кристине
  • Каквото стори дядо все е хубаво
  • Под върбата
  • Принцесата и граховото зърно
  • Свинарят
  • Славеят
  • Снежната кралица
  • Снежният човек
  • Спътникът
  • Старата камбана
  • Старата къща
  • Сянката
  • Хвърчащият куфар
  • Храбрият оловен войник
  • Цветята на малката Ида
  • Новите дрехи на краля

Издания на български език[редактиране | редактиране на кода]

Първото издание на български език е „Исторически разказ за първобитний „Славей“ и китайский император“, издадено в Добрич през 1893 г. в превод от руски на Борис Балкански[16]. Следват „Историята на една майка“ и „Може ли да има в това някакво съмнение?“ в превод на Иван Андрейчин, издадени през 1895 г. във Враца.[17] На следващата година в София излиза първият сборник „Избрани приказки“ (159 стр.), също в превод на Андрейчин.[18] През 1899 г. в Шумен Владимир Р. Блъсков (внук на Рашко Блъсков) издава „Дивите лебеди“, „Огниво“, „Глупавий Иванчо“, „Славейче“, „Безобразното пате“ и „Каквото и да направи дядо – всичко е добро“. „Грозното пате“ е публикувано за първи път под това заглавие едва през 1907 г. През 1911 г. в Хасково са публикувани „Андерсенови вълшебни приказки“ (207 стр.), в превод от английски език на Делчо Мавров [19] През 1947 г. е публикувано друго голямо издание (232 стр.) в превод на Ангел Каралийчев. Класическото издание в превод на Светослав Минков и Любен Зидаров е от 1976 г. като се използват руски и немски преводи на приказките.

Романът „Двете баронеси“ е преведен директно от датски.

Творчеството на Андерсен се превежда предимно от руски, но съществуват и преводи от английски. Това, както и възрожденската традиция за адаптиране на сюжетите към българската действителност, донякъде обясняват любопитни заглавия като:

  • „Глупавий Иванчо“, 1899 г.
  • „Безобразното пате“ („Грозното пате“), 1907 г.
  • „Сънчо-Дремчо“ („Оле Затвори очички“), 1917 г.
  • „Мълък Колю и Голям Колю“, („Малък Клаус и Голям Клаус“), 1923 и 1929 г.
  • „Оле-Люке“ („Оле Затвори очички“), 1925 г.
  • „Кутренка“ („Палечка“), 1931 г.
  • „Сънчец“ („Оле Затвори очички“), 1931 г.
  • „Летящият ковчег“ („Хвърчащият куфар“), 1931 г.
  • „Грозната птица“ („Грозното патенце“), 1934 г.

Андерсен и музиката[редактиране | редактиране на кода]

Андерсен е голям почитател на музиката и следи с интерес развитията в нея. През годините сътрудничи на различни композитори. По време на пътуванията си се среща с Менделсон, Шуман и Вагнер, чиято музика (особено на последния) популяризира пред датската публика. Проявява огромен интерес към операта. Произведенията на Андерсен – особено приказките – са източник на вдъхновение за много композитори и много от тях са поставени в операта и балета.

През 30-те години на ХІХ в. Андерсен работи с известния датски композитор Кристоф Вейзе (Christoph Ernst Friedrich Weyse) върху музикъла „Festen pø Kenilworth“, който е поставен в Кралския театър в Копенхаген през 1836 г. В продължение на много години Андерсен си сътрудничи и с Йохан Хартман (Johan Peter Emilius Hartmann). Тяхната първа творба е операта „Ravnen, eller Broderprøven“ по пиеса от Карло Гоци. Следва втора опера – „Liden Kirsten“ (1844 – 1846).[20]

Андерсен пише либретата на няколко опери:

  • „Bruden fra Lammermoor“ (базирана на „Ламърмурската невеста“ от Уолтър Скот), композитор I.F. Brendal, 1832;
  • „Ravnen, eller Broderprøven“ от Хартман, 1832;
  • „Festen på Kenilworth“ от Вейзе, 1836;
  • „Brylluppet ved Como-Søen“ от немския композитор Франц Глезер (Franz Gläser), 1849;
  • „Nøkken“ от Глезер, 1853;
  • „Liden Kirsten“, опус 44, от Хартман, 1846.

Творческо влияние[редактиране | редактиране на кода]

Приказките на Андерсен утъпкват пътя за други класически произведения за деца като „Шумът на върбите“ на Кенет Греъм и „Мечо Пух“ на А. А. Милн. Похватът да се одушевяват обекти от природата, използван напр. в „Цветята на малката Ида“, ще бъде доусъвършенстван от Луис Карол и Беатрикс Потър.

Международният съвет за детска и юношеска литература връчва наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ на всеки две години на автор или илюстратор със значителен принос за детската литература.[21]

От 1967 г. на рождения ден на Андерсен, 2 април, се чества Международният ден на детската книга[22]. По случай 200-годишнината от рождението на писателя, 2005 г. е обявена за Година на Андерсен в Дания[23].

Музикални адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Музикални произведения, вдъхновени от творби на Андерсен:

Филмови адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Много от Андерсеновите приказки са адаптирани за малкия и големия екран. Най-популярни сред тях са:

Биографични филми:

  • „Шведският славей“, 1940 – филм за връзката на Андерсен с Йени Линд[30]
  • „Ханс Кристиан Андерсен“, 1952 – биографичен музикален филм с участието на Дани Кей. Филмът включва сюжети от много приказки, сред които „Грозното патенце“, „Новите дрехи на царя“ и „Малката русалка“[27].
  • „Ханс Кристиан Андерсен – Животът ми като приказка“, 2001 – биографичен филм за Андерсен.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В края на 2006 г. в Шанхай отваря врати развлекателен парк, който е посветен на творчеството на писателя.[31] Подобен детски парк има и в японския град Фунабаши.[32]

В САЩ статуи на писателя са издитнати в Централния парк в Ню Йорк, в парка „Линкълн“ в Чикаго и в калифорнийския град Солвенг, който е основан от датски преселници. Американската писателка с датски произход Джийн Хършолт дарява богата сбирка от материали, свързани с писателя, на Отдела за редки книги и специални сбирки на Библиотеката на американския конгрес.[33] От особен интерес е оригинална ръчно изработена книжка, която Андесен прави за младия Йонас Дрюсен.[34]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на писателя и грозното патенце в Сентръл парк в Ню Йорк
Паметникът на писателя и грозното патенце в Сентръл парк в Ню Йорк  
Паметникът на Андерсен в градините на замъка Росенбор в Копенхаген
Паметникът на Андерсен в градините на замъка Росенбор в Копенхаген  
Паметникът в Оденсе
Паметникът в Оденсе  
Паметникът в Оденсе във водата
Паметникът в Оденсе във водата  
Паметникът в Солвенг, Калифорния
Паметникът в Солвенг, Калифорния  

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bredsdorff 1975.
  2. а б Hcandersen-homepage.dk .
  3. Lepage, Robert. Bedtime stories // The Guardian, 18 януари 2006. Посетен на 19 юли 2006.
  4. Recorded using „special Greek symbols“.Garfield, Patricia. The Dreams of Hans Christian Andersen (PDF) // 21 юни 2004. с. 29. Посетен на 20 юли 2006.
  5. Hastings, Waller. Hans Christian Andersen // Northern State University, 4 април 2003. Архивиран от оригинала на 2007-11-23. Посетен на 15 декември 2012.
  6. The Tales of Hans Christian Andersen // Scandinavian.wisc.edu. Архивиран от оригинала на 2012-03-12. Посетен на 2 април 2010.
  7. H.C. Andersen homepage (Danish) // Hcandersen-homepage.dk. Посетен на 2 април 2010.
  8. Hans Christian Andersen's correspondence, ed Frederick Crawford6, London. 1891.
  9. de Mylius, Johan. The Life of Hans Christian Andersen. Day By Day // Hans Christian Andersen Center. Посетен на 22 юли 2006.
  10. Pritchard, Claudia. His dark materials // The Independent, 27 март 2005. Архивиран от оригинала на 2007-03-14. Посетен на 23 юли 2006.
  11. а б Bryant, Mark: Private Lives, 2001, p. 12.
  12. Bredsdorff, Elias (1975). Hans Christian Andersen: the story of his life and work 1805 – 75. Phaidon. ISBN 0-7148-1636-1. Посетен на 4 април 2012.
  13. „Лоената свещ“ – най-ранната приказка на Андерсен в превод на български, Детски книги, 13 декември 2014.
  14. а б Det Kongelige Bibliotek 2004.
  15. а б Hcandersen-homepage.dk 2001.
  16. www.bg.cobiss.net, архив на оригинала от 9 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150109133533/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=1102469037544352&rec=1&sid=4, посетен на 2015-01-09 
  17. www.bg.cobiss.net, архив на оригинала от 9 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150109124916/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=1102469037544352&rec=2&sid=4, посетен на 2015-01-09 
  18. www.bg.cobiss.net, архив на оригинала от 9 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150109125204/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=1102469037544352&rec=3&sid=4, посетен на 2015-01-09 
  19. www.bg.cobiss.net, архив на оригинала от 9 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150109124052/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=1102469037544352&rec=10&sid=4, посетен на 2015-01-09 
  20. Røllum-Larsen C., Essay bij CD-uitgave ‘Music inspired by Hans Christian Andersen’s Fairytales, DaCapo records 8.226047, 2005
  21. „Hans Christian Andersen Awards“ Архив на оригинала от 2017-07-04 в Wayback Machine., International Board on Books for Young People.
  22. International Children's Book Day // International Board on Books for Young People. Посетен на 17 декември 2012.
  23. ((en)) Brabant, Malcolm. Enduring legacy of author Andersen // BBC News. BBC, 1 април 2005. Посетен на 17 декември 2012.
  24. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Røllum-Larsen, C., Andersen, In: The New Grove Dictionary of Opera, MacMillan Reference Limited, London, 1997.
  25. ((en)) Hans Christian Andersen and Music
  26. TCHAIKOVSKY, B.: Andersen Fairy Tales Suites / 4 Preludes for Chamber Orchestra (Musica Viva Chamber Orchestra, Ershov)
  27. а б в г д е ж з и к - Hans Christian Andersen: The top 10 films based on his tales Архив на оригинала от 2021-03-07 в Wayback Machine., Mirror News, Apr 02, 2010
  28. ((en)) La bergère et le ramoneur (1952), IMDb.
  29. ((en)) Замръзналото кралство, IMDb.
  30. ((en)) Die schwedische Nachtigall (1941), IMDb.
  31. ((en)) China to open Andersen theme park, BBC News, 11 август 2006. Посетен на 2 юли 2008.
  32. ((en)) Chiba Sightseeing Spots // Chiba Prefectional Government. Архивиран от оригинала на 2011-10-07. Посетен на 16 юни 2011.
  33. Jean Hersholt Collections. // Loc.gov, 15 април 2009. Посетен на 2 април 2010.
  34. „Billedbog til Jonas Drewsen.“ (15 април 2009) Посетен на 2 ноември 2009.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за