Новалис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Новалис
Novalis
немски писател

Роден
Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг
замъка Обервидерщет
Починал
25 март 1801 г. (28 г.)
Вайсенфелс
Националност Флаг на Германия Германия
Литература
Псевдоним Новалис
Период романтизъм

Подпис Novalis Signature.gif
Новалис в Общомедия

Новалис (на немски: Novalis) е поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, който е сред най-видните представители на ранния немски литературен романтизъм.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Новалис е роден през 1772 г. в имението Обервидерщет сред планината Харц в Курзаксен и е потомък на стар благороднически род. Учи в Лутеровата гимназия в Айслебен, където получава знания по реторика и антична литература. Силно повлиян от художествения гений на Фридрих Шилер, при когото като студент по право слуша лекции в Йена, Новалис се вдъхновява от трансценденталния идеализъм - така превъзмогва покрусата си от жестокостите на Френската революция. Неговият духовен опит съдържа потресението от сблъсъка на действителността с житейските и художествените потребности на личността. За това светоусещане допринасят срещите му с Гьоте, Хердер и Жан Паул, както и приятелството му с Лудвиг Тик, Шелинг и братята Шлегел в Лайпциг.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Софи фон Кюн, първата годеница на Новалис
Портрет на Юлия фон Шарпантие, втората годеница на Новалис

Първите творби на поета, подписани с псевдонима Новалис, излизат под заглавие "Цветен прашец" (1798) в списание "Атенеум". В недовършения си роман за легендарния минезингер "Хайнрих фон Офтердинген" (1799-1800), пропит от мистика и младежка чувственост, Новалис си поставя за цел да съедини поезията с религията, за да допринесе за възцаряването на нов "златен век". Идеалът му е просветленото "тъмно" Средновековие и старата католическа църква.

Благотворна промяна на действителността и установяване на вътрешна хармония са възможни според Новалис само чрез съкровено "пътуване в себе си". Дълбокият порив към отвъдното го осенява с идеята, че поетът — жрец и пророк — е най-висшият правомощник на човечеството, понеже му дарява "синьото цвете" - символ на романтическата поезия. Нежните и задушевни "Химни на нощта" [1] (1799-1800), сътворени в отчаяние от кончината на петнадесетгодишната му годеница Софи фон Кюн, са изпълнени с копнеж по избавлението на смъртта. Сам поетът умира съвсем млад от белодробна туберкулоза, вероятно заразен при общуването си с болния Фридрих Шилер.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Влиянието на Новалис върху немската и световната литература и култура е изключително силно. В музикалната си драма "Тристан и Изолда" (1859) Рихард Вагнер разработва мотива на поета за нощта като отвъдно пространство за утопичен житейски опит. На Новалис се позовават американските трансценденталисти, европейските символисти ("синята птица") и неоромантиците от края на 19 век. Неговото далечно въздействие се долавя и в поезията на херметичния модернизъм от 20 век, както и в ранните творби на Херман Хесе.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В чест на поета град Дрезден учредява през 2006 г. литературната награда "Новалис".


Из „Песен на мъртвите“


Вечно ще цъфти копнежа
Към любимия, стремежа
На душите си в кипежа
Да се слеете докрай,
Жаждата да утолите,
С ласки да се изтощите,
Двама пир да си дарите,
Двама само в своя рай.

1800 [2]


Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Новалис при гроба му във Вайсенфелс
Поезия
  • Klagen eines Jünglings, 1791
  • Blumen, 1798
  • Hymnen an die Nacht, 1800
  • Geistliche Lieder, 1802
  • Wenn nicht mehr Zahlen und Figuren, (Gedicht aus dem Romanfragment „Heinrich von Ofterdingen“), 1802
Фрагменти
  • Blüthenstaub, 1798
  • Glauben und Liebe oder der König und die Königin, 1798
  • Die Lehrlinge zu Sais, (Romanfragment), 1802
  • Heinrich von Ofterdingen, (Romanfragment), 1802
  • Sammlung von Fragmenten und Studien, entstanden 1799–1800
Други
  • Europa, entstanden 1799 (erschienen 1826 als „Die Christenheit oder Europa“)
  • Dialoge, 1802

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Из "Химни на нощта" в превод на Венцеслав Константинов
  2. Из „Песен на мъртвите“ от Новалис, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за