Новалис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Новалис
(Novalis)
Franz Gareis - Novalis.jpg
Портрет от Франц Гарайс (1799)
Рождено име: Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг
Роден: 2 май 1772 г.
замъка Обервидерщет
Починал: 25 март 1801 г.
(на 28 г.)
Вайсенфелс, Германия
Подпис:
Novalis Signature.gif

Поет:
Литературни движения и стилове: романтизъм

Новалис (на немски: Novalis) е поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, който е сред най-видните представители на ранния немски литературен романтизъм.

Живот[редактиране | edit source]

Новалис е роден през 1772 г. в имението Обервидерщет сред планината Харц в Курзаксен и е потомък на стар благороднически род. Учи в Лутеровата гимназия в Айслебен, където получава знания по реторика и антична литература. Силно повлиян от художествения гений на Фридрих Шилер, при когото като студент по право слуша лекции в Йена, Новалис се вдъхновява от трансценденталния идеализъм - така превъзмогва покрусата си от жестокостите на Френската революция. Неговият духовен опит съдържа потресението от сблъсъка на действителността с житейските и художествените потребности на личността. За това светоусещане допринасят срещите му с Гьоте, Хердер и Жан Паул, както и приятелството му с Лудвиг Тик, Шелинг и братята Шлегел в Лайпциг.

Творчество[редактиране | edit source]

Портрет на Софи фон Кюн, първата годеница на Новалис
Портрет на Юлия фон Шарпантие, втората годеница на Новалис

Първите творби на поета, подписани с псевдонима Новалис, излизат под заглавие "Цветен прашец" (1798) в списание "Атенеум". В недовършения си роман за легендарния минезингер "Хайнрих фон Офтердинген" (1799-1800), пропит от мистика и младежка чувственост, Новалис си поставя за цел да съедини поезията с религията, за да допринесе за възцаряването на нов "златен век". Идеалът му е просветленото "тъмно" Средновековие и старата католическа църква.

Благотворна промяна на действителността и установяване на вътрешна хармония са възможни според Новалис само чрез съкровено "пътуване в себе си". Дълбокият порив към отвъдното го осенява с идеята, че поетът — жрец и пророк — е най-висшият правомощник на човечеството, понеже му дарява "синьото цвете" - символ на романтическата поезия. Нежните и задушевни "Химни на нощта" [1] (1799-1800), сътворени в отчаяние от кончината на петнадесетгодишната му годеница Софи фон Кюн, са изпълнени с копнеж по избавлението на смъртта. Сам поетът умира съвсем млад от белодробна туберкулоза, вероятно заразен при общуването си с болния Фридрих Шилер.

Влияние[редактиране | edit source]

Влиянието на Новалис върху немската и световната литература и култура е изключително силно. В музикалната си драма "Тристан и Изолда" (1859) Рихард Вагнер разработва мотива на поета за нощта като отвъдно пространство за утопичен житейски опит. На Новалис се позовават американските трансценденталисти, европейските символисти ("синята птица") и неоромантиците от края на 19 век. Неговото далечно въздействие се долавя и в поезията на херметичния модернизъм от 20 век, както и в ранните творби на Херман Хесе.

В чест на поета град Дрезден учредява през 2006 г. литературната награда "Новалис".


Из „Песен на мъртвите“


Вечно ще цъфти копнежа
Към любимия, стремежа
На душите си в кипежа
Да се слеете докрай,
Жаждата да утолите,
С ласки да се изтощите,
Двама пир да си дарите,
Двама само в своя рай.

1800 [2]


Библиография[редактиране | edit source]

Бюст на Новалис при гроба му във Вайсенфелс
Поезия
  • Klagen eines Jünglings, 1791
  • Blumen, 1798
  • Hymnen an die Nacht, 1800
  • Geistliche Lieder, 1802
  • Wenn nicht mehr Zahlen und Figuren, (Gedicht aus dem Romanfragment „Heinrich von Ofterdingen“), 1802
Фрагменти
  • Blüthenstaub, 1798
  • Glauben und Liebe oder der König und die Königin, 1798
  • Die Lehrlinge zu Sais, (Romanfragment), 1802
  • Heinrich von Ofterdingen, (Romanfragment), 1802
  • Sammlung von Fragmenten und Studien, entstanden 1799–1800
Други
  • Europa, entstanden 1799 (erschienen 1826 als „Die Christenheit oder Europa“)
  • Dialoge, 1802

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Из "Химни на нощта" в превод на Венцеслав Константинов
  2. Из „Песен на мъртвите“ от Новалис, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]