Минезингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паметник на Валтер фон дер Фогелвайде в Болцано

Мѝнезингер (на немски: Minnesänger; от Minne – „любов“ и Sänger – „певец“) е немски рицар, поет и певец, най-вече от XII и XIII век, съвременник на провансалските трубадури и френските трувери, който създава и изпълнява песни на различна тематика, но предимно любовна. Обикновено песните на минезингерите са повлияни от народния епос и по-рядко – от църковната музика.[1]

Рицари и певци[редактиране | редактиране на кода]

Малка част от творчеството на минезингерите е запазено до наши дни. Най-известни поети са Хартман фон Ауе, Волфрам фон Ешенбах, Валтер фон дер Фогелвайде, Танхойзер, Освалд фон Волкенщайн и др. Интересна картина за нравите на минезингерите дава композиторът Рихард Вагнер в оперите си „Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург“ (1845) и „Нюрнбергските майстори-певци“ (1867), в които един от героите е Волфрам фон Ешенбах. Нерядко минезингерите се състезават сред стените на средновековни замъци като Вартбург в Тюрингия, и демонстрират своето умение да изплитат най-изискани строфи с най-покъртително съдържание.

Рихард Вагнер

Предписания и изкушения[редактиране | редактиране на кода]

Според църковните и дворцови предписания на онази епоха чувствената любов се смятала за порок. Но с времето минезингерите започнали да нарушават дворцовия етикет и да пеят за плътските радости на любовта. Сред тях особено се откроявал Найдхарт фон Ройентал, който използвал често грубовати мотиви от простолюдния бит и така създал жанра „дворцово-селска поезия“, силно предпочитан от изкушените в словото немски благородници от късното Средновековие. Интересно е, че името на Найдхарт фон Ройентал крие една закачлива двусмислица – на старонемски диалект то означава „Лукавият от долината на скръбта“.

Градски минезанг[редактиране | редактиране на кода]

Впоследствие възникнал и градският минезанг, чийто голям майстор станал швейцарецът Йоханес Хадлауб. В игриви строфи той възпява годишните времена, женската красота и виното и затрогва слушателите си с непринудени и сладостни описания на собствените си страсти и неволи.

Немската поезия на минезанга е представена най-пълно и илюстрирана с миниатюри в Големия Хайделбергски песенник или Манески кодекс (Codex Manesse), създаден ок. 1300 г.

Минезингери в Манеския кодекс[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Der Literatur-Brockhaus: in acht Bänden/ Hg. Werner Habicht, Wolf-Dieter Lange und der Brockhaus-Redaktion. Grundlegend überarb. und erw. Taschenbuchausg. – Mannheim, Leipzig, Wien, Zürich. Taschenbuchverlag. Bd. 5, KLI-MPH, S.368