Волфрам фон Ешенбах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Волфрам фон Ешенбах
Wolfram47.jpg
Изображение на Волфрам фон Ешенбах
в Манески кодекс (ок.1300)
Роден 1170 г.
Починал 1220 г. (50 г.)
Професия поет, рицар-минезингер
Националност Флаг на Германия Германия
Волфрам фон Ешенбах в Общомедия

Волфрам фон Ешенбах (на немски: Wolfram von Eschenbach) (ок.1170-ок.1220) е най-големият епически поет на немското Средновековие.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Волфрам фон Ешенбах произхожда от обеднял рицарски род от Бавария, но е живял като странстващ поет из замъците на свои почитатели. От 1204 г. пребивава в двора на покровителя си, ландграфа на Тюрингия, където се среща с Валтер фон дер Фогелвайде и двамата провеждат прочутото поетическо състезание в замъка Вартбург. После поетът дълго време живее в Щирия и накрая се завръща в родината си.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Илюстрация към „Парцифал“ (XV в.)

Волфрам фон Ешенбах създава изпълнения с религиозни и философски размисли стихотворен епос „Парцифал“ [1] (1200 – 1210), съдържащ 28,840 стиха. В този монументален рицарски роман, изграден по образеца на френския дворцов поет Кретиен дьо Троа, Волфрам фон Ешенбах свързва християнското учение за душевното спасение с нравствения кодекс на немското рицарство. Героят Парцифал кръстосва света, преживява битки и приключения и чрез страдание израства духовно, като преминава през различни степени на познанието в търсене на Свещения Граал – чашата, която според преданието е съхранила последните капки кръв на Исус Христос. Мъките на Парцифаловия чичо, пронизан от отровно копие в слабините, посочват на рицаря пътя към добродетелта, повеляващ смирение, любов и милосърдие. Накрая героят се завръща при любимата си съпруга, решен да служи поравно на Бог и на света.

Прекрасна дама

Освен това Волфрам фон Ешенбах е автор на новелата в стихове „Вилехалм“ (1209) и на два строфически фрагмента „Титурел“, в които доразвива една от сюжетните линии на „Парцифал“ с пространни разсъждения за силата на любовното чувство: „Ах, Любов! И този без очи те вижда, макар и сляп да е! Любов, безброй са твоите образи, и даже всички пишещи накуп не биха смогнали да предадат в слова коя си ти, каква си и какви са твоите пътища!“

Паметник на Волфрам във Волфрамс-Ешенбах, издигнат от баварския крал Максимилиан II.

Волфрам е оставил и девет съкровени „песни за любовта“ (Minnelieder), в които – за разлика от тогавашните схващания – прославя съпружеската любов. Сред тях са и пет от най-значимите немски средновековни „алби“ – утринни песни, които нощната стража пее, за да предупреди тайните влюбени, че настъпва денят и е време да се разделят.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

„Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах е дал сюжета на последната музикална драма на Рихард Вагнер „Парсифал“ (1882). Самият Волфрам се появява като образ в ранната Вагнерова опера „Танхойзер“ (1845), както и в „Нюрнбергските майстори-певци“ (1867).

В чест на поета баварският окръг Мителфранкен учредява през 1980 г. културната награда „Волфрам фон Ешенбах“.



Потайна любов


Потайна любов възхваляваш,
но в ранния здрач възроптаваш:
печал иде вместо наслада.

Очакваш най-сладка награда,
сплели телата,
но скоро настъпва разлъка
и двама посървате в мъка:
пуква зората,
ах, нощни пазачо, възпри песента си,
звукът ѝ ранява сърцата.

Но който желание има
да легне с прекрасна любима,
без страх от безброй съгледвачи
и заран спокойно да крачи
вън от вратата,
той може деня да дочака,
а не да спасява в сумрака
с горест душата.

Такава любов ще намери при нежна
законна съпруга в кревата.

ок. 1217 [2]


Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Из „Парцифал“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Потайна любов“ от Волфрам фон Ешенбах, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]