Куртоазна любов
Куртоазна любов (на френски: amour courtois) е кодексът на поведение за дамите и техните кавалери (т.е. хората, с които са встъпили в някаква интимна извънбрачна връзка или ги ухажват с тази цел, обикновено – дворяни/джентълмени) през Средновековието, свързан с благородство и рицарство. В съвременността с това понятие се означава онова разбиране за любовта, наложило се през Средновековието, като революция на мисълта и чувствата, оказваща силно влияние върху Западната култура. Тогава той рядко се използва, но през XIX век навлиза в употреба с трудовете на френския филолог Гастон Пари.[1]
Куртоазна литература
[редактиране | редактиране на кода]Описанието на случки, свързани с куртоазна любов е предмет на обширна куртоазна литература, която се корени в поетичната традиция на трубадурите от Аквитания и Прованс в Южна Франция към края на XI век. Зародилата се по това време култура на рицарство и обитаването на замъци от благородниците са благоприятни за промяна на отношението към жените и процъфтяване на куртоазните обноски в техните дворове.[1]
Свързаната с куртоазната любов литература включва творби, създавани предимно през XII и XIII век във Франция и в Германия (Свещената Римска империя). В тях се възпява любовта към „дамата на сърцето“. Те издигат в идеал вярната служба към нея, но и утвърждават властта на краля и на феодала. Създатели на куртоазната литература във Франция са трубадурите и труверите, а в Германия – минезингерите. Средновековните жанрове на куртоазната любов включват лирика, рицарски роман и алегория (пример за последното е „Роман за Розата“). Известни средновековни автори, творили в този стил са Джефри Чосър, Джон Гауър, Данте, Мари Френска (Marie de France), Кретиен дьо Троа, Готфрид фон Страсбург и Томас Малори. Според Симеон Хаджикосев „куртоазната любов е онази благодатна почва, където пуска корени и разцъфтява рицарският роман и лириката на трубадурите“.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Маргьорит дьо Навар
- Нибелунги
- Сонет
- Мария Френска – графиня на Шампан (ж. 1145 – 1198)
- Вярност
- Джем Султан
- „Трубадур“ – опера от Джузепе Верди
- Уолтър Скот
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Courtly love | Definition, History, Rules, & Examples // Encyclopedia Britannica. Посетен на 6 януари 2021. (на английски)
- ↑ Симеон Хаджикосев. Към изворите на новоевропейската поезия (предговор към „Снегът зеленина сънува“, Антология на провансалската лирика, подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев) // Моята библиотека. 1990. Посетен на 9 януари 2021.
|
