Василий Жуковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Жуковски.

Василий Жуковски
Василий Андреевич Жуковский
руски писател

Роден
с. Мисенское, Руска империя
Починал
12 април 1852 г. (69 г.)
Националност руснак
Литература
Период 1797 – 1852 г.
Жанрове елегия
Направление романтизъм
Повлиян Фирдоуси, Шилер
Повлиял Лермонтов, Херцен, Шевченко, Гогол
Научна дейност
Област Литературна критика
Подпис ZhukovskyVASignature.png
Василий Жуковски в Общомедия

Василий Андреевич Жуковски (на руски: Василий Андреевич Жуковский) е руски поет и прозаик, сред пионерите на романтизма. Той е също преводач, литературен критик, академик.

В периода 1817 – 1841 г. е учител по руски език на великата княгиня, а след това и императрица Александра Фьодоровна и наставник на престолонаследника Александър Николаевич. Таен съветник (от 1841).

В чисто литературен план смята себе си за ученик на Николай Карамзин. Участва в литературния кръг Арзамас (от 1815), чиито членове отричат традициите на класицизма. Автор е на елегии (Теон и Есхия, Людмила) и на патриотични творби. Превежда английска и немска поезия и внася в руската лирика интимни и метафизични мотиви: приятелство, любов, вяра и задгробен живот. В неговите творби присъстват меланхолия, сантименталност и идилия. Развива руската поема и нейната мелодичност, особено изразяването на емоции. Усъвършенства руския хекзаметър, автор е на класическия превод на Одисея на руски (1842 – 1846).

Автор е на текста на химна на Руската империя Боже, Царя храни!.

Погребан е в Тихвинското гробище, Санкт-Петербург.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Вольпе Ц. С. Жуковский // История русской литературы: В 10 т. М.; Л.: Изд-во АН СССР, 1941. – Т. V. Литература первой половины XIX века. Ч. 1, с. 355 – 391