Василий Жуковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Жуковски.

Василий Жуковски
Василий Андреевич Жуковский
руски писател

Роден
с. Мисенское, Руска империя
Починал
12 април 1852 г. (69 г.)
Националност руснак
Литература
Период 1797 – 1852 г.
Жанрове елегия
Направление романтизъм
Повлиян Фирдоуси, Шилер
Повлиял Лермонтов, Херцен, Шевченко, Гогол
Научна дейност
Област Литературна критика
Подпис ZhukovskyVASignature.png
Василий Жуковски в Общомедия

Василий Андреевич Жуковски (на руски: Василий Андреевич Жуковский) е руски поет и прозаик, сред пионерите на романтизма. Той е също преводач, литературен критик, академик.

В периода 1817 – 1841 г. е учител по руски език на великата княгиня, а след това и императрица Александра Фьодоровна и наставник на престолонаследника Александър Николаевич. Таен съветник (от 1841).

В чисто литературен план смята себе си за ученик на Николай Карамзин. Участва в литературния кръг Арзамас (от 1815), чиито членове отричат традициите на класицизма. Автор е на елегии (Теон и Есхия, Людмила) и на патриотични творби. Превежда английска и немска поезия и внася в руската лирика интимни и метафизични мотиви: приятелство, любов, вяра и задгробен живот. В неговите творби присъстват меланхолия, сантименталност и идилия. Развива руската поема и нейната мелодичност, особено изразяването на емоции. Усъвършенства руския хекзаметър, автор е на класическия превод на Одисея на руски (1842 – 1846).

Автор е на текста на химна на Руската империя Боже, Царя храни!.

Погребан е в Тихвинското гробище, Санкт-Петербург.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Вольпе Ц. С. Жуковский // История русской литературы: В 10 т.. М.; Л.: Изд-во АН СССР, 1941. – Т. V. Литература первой половины XIX века. Ч. 1, с. 355 – 391