Одисея

Одисея
	Одисея
Ὀδυσσεία
	Началото на Одисея
Автор	Омир
Оригинален език	древногръцки език
Жанр	епос
Вид	поема
Начало	Ἄνδρα μοι ἔννεπε, μοῦσα, πολύτροπον, ὃς μάλα πολλὰ
	Одисея в Общомедия

„Одисея“ (гр. Ὀδυσσεία) е втората голяма древногръцка епическа поема, за чийто автор се смята Омир. Също както и в другата знаменита творба на Омир – „Илиада“, в „Одисея“ изобилстват приказни елементи (срещата с циклопа Полифем, със Сцила и Харибда, нимфата Цирцея и т.н.).

Произведението описва приключенията на митичния герой Одисей по време на завръщането в родината му – остров Итака, след края на Троянската война (то, подобно на войната, трае близо десет години, но в поемата са описани от името на певеца само последните тридесетина дни от него, през които самият протагонист разказва за останалата му част), а също и приключенията на съпругата му Пенелопа, която го очаква, както и тези на сина му Телемах, опитващ се да го издири.

Структура на повествованието

Стил и похвати

Поначало действието в „Одисея“ включва последните дни от пътешествието на Одисей – събитията, случили се назад са пресъздадени чрез „връщания назад“ в повествованието. То се разполага на много места, включително на остров Итака, където чакат Одисей и в Средиземно море, където той се бори с бурите и морските чудовища – заемки от най-древния фолклор в Европа. Така, макар че трае само 40 дни, то обхваща широк период от миналото: хитростта на поета, който е хитроумен колкото и героят му, се състои в това, че той подвежда Одисей да разкаже сам за премеждията, които предхождат пристигането му при нимфата Калипсо. Тези разкази, насочени към феаките (обитатели на остров Схерия), гостоприемни спрямо него домакини, заемат от ІХ до ХІІ песен на поемата. В края на ХІІ песен читателят е върнат при Калипсо в момента, когато той открива при нея Одисей, към V песен.

Нещастия сред злотворните същества се редуват с щастливи срещи, преди героят да се върне с помощта на феакийците при вярната си жена: Одисей е приет от магьосницата Кирка (Цирцея), от влюбената в него Калипсо и от Навзикая, изтъканата от човечност феакийска принцеса. През цялото странстване, в течение на което той неведнъж рискува живота си и среща смъртта няколко пъти (включително – посещавайки Аид), Одисей е съпътстван от вярната си покровителка, богинята Атина, чието приятелство към героя си остава безукорно. Това е знак за дълбока промяна в света, който не прилича вече на този в „Илиада“, където боговете са разположени категорично над хората и намесите им са винаги чудотворни – те непрекъснато и бързо сменят местоположението си, развихрят силите на природата, удава им се да излекуват за миг раните на онзи когото обичат или да го направят го мъдър или безумен (обзет от неразумна, но полезна в битката ярост или действащ необмислено по божие давление; виж Ата), но действат – като и хората – в защита на по-доброто. Различен характер имат чудотворствата, които са представени в „Одисеята“, където те явно идват от по-древни приказки и Одисей им противопоставя своята находчивост, бързо приспособяващия си интелект и своето хитроумие.

Някои особености на епическия стил в творбата са:

Поетът съзнателно архаизира повествованието. Избират се събития от далечното минало (Легендата за Златния век). Действието протича в два плана – човешки и божествен. Разказът излъчва величаво спокойствие
Доминира обективното изложение, но и героите от миналото са представени като хора с необикновена сила и събитията се представят преднамерено хиперболизирани.
Хронологическа несъвместимост, т.е. линейно повествование, въпреки че събитията са разбъркани хронологически. Ретардацията придава епически простор на повествованието
Постоянни формули и повторения. Шаблонни стихове: Щом се показа родената рано Зора розопръста. Постоянни украсяващи епитети: Бързоногият Ахил /46/; Хитроумният Одисей /45/

Песни

Поемата е разделена от древногръцкия граматик Зенодот Ефески на 24 части (песни), колкото са буквите в гръцката азбука:

Песен I: Съвещание на боговете. Атина поощрява Телемах.
Песен II: Народното събрание на итакийците. Пътуването на Телемах.
Песен III: Посещението в Пилос
Песен IV: Гостуването в Лакедемон
Песен V: Салът на Одисей
Песен VI: Одисей при феаките
Песен VII: Посещението на Одисей у Алкиной (вождът на феаките)
Песен VIII: Гостуването на Одисей у феаките
Песен IX: Разказът пред Алкиной. Циклопите.
Песен X: Премеждията при Еол, при лестригоните и в страната на Кирка
Песен XI: Царството на сенките (Подземното царство на Хадес, където Одисей отива да се срещне с духа на пророка Тирезий)
Песен XII: Сирените, Сцила и Харибда, кравите на Хелиос (обитаващи остров Тринакия)

Песен XIII: Прощаването на Одисей с феаките и пристигането му в Итака
Песен XIV: Разговорът на Одисей с Евмей (свинар и негов верен роб)
Песен XV: Пристигането на Телемах при Евмей
Песен XVI: Телемах познава Одисей
Песен XVII: Телемах се връща в Итака
Песен XVIII: Борбата на Одисей с Ир (агресивен просяк)
Песен XIX: Одисей при Пенелопа. Умиването.
Песен XX: Произшествията преди избиването на женихите (видни хора от околните страни, решили да се кандидатират за ръката на „овдовялата“ Пенелопа; докато я чакат да си избере някого от тях за съпруг, окупират Итака и обсебват и пилеят богатствата ѝ)
Песен XXI: Състезанието с лъка
Песен XXII: Избиването на женихите
Песен XXIII: Пенелопа познава Одисей
Песен XXIV: Примирието...

В митологията следват историята на Телегон и последствията на убийството на Одисей от него.

Сюжет

Някои приемат тази поема на Омир за най-ранния роман в стихове в античната литература. В тази творба се проследяват странстванията на хитроумния гръцки герой, чието завръщане у дома е възпрепятствано от гнева на преследващия го Посейдон, бога на морето. За да се озове отново в своята родна Итака, героят трябва да премине в течение на десет години през невероятни премеждия: бури, подводни скали, чудовища и магьосничества.

В първите четири песни Омир разказва за странстванията на Телемах, сина на Одисей, който тръгва да търси баща си, като следва съветите на богинята Атина, която го води, приела облика на героя Ментор, негов учител. Междувременно в Итака претендентите за ложето (леглото) на Пенелопа вече са се настанили в двореца на Одисей и настойчиво увещават жена му да се омъжи повторно.

По-нататък се изяснява, че забавянето на Одисей не е само по негова собствена воля. Прокълнат и преследван от бог Посейдон, спрямо който е проявил хюбрис, след дълги плавания, в които постепенно е изгубил екипажа си, той е станал своеобразен сексуален роб на нимфа, наречена Калипсо. След като с години го държи в плен, тя го пуска да си иде и го съоръжава със сал, с който той отплува от острова ѝ. Но Одисей пак корабокрушира и попада на брега на Схерия, където – изхвърлен от силна морска буря – е открит от прелестната девойка Навзикая. Той ѝ разказва какво е преживял напоследък и е приютен от нея в двореца на баща ѝ цар Алкиной, който го приема изключително дружелюбно. По време на пиршеството у него Одисей слуша как един аед пресъздава войната пред Троя. Развълнуван от чутото, Одисей се разкрива пред тях и в поемата се подхваща разказът за пътешествията на героя след края на Троянската война. Твърди, че по волята на случая се е озовал при лотофагите, чиято храна е цветето на забравата – лотосът, че после е пребивавал в страната на циклопите – еднооки великани, които се хранят с човешка плът и едва не е бил погубен от един от тях – Полифем , а по-късно е бил и при лестригоните (също човекоядци). Споделя и че на остров Еея магьосницата Кирка (Цирцея), превърнала временно спътниците му в свине, го е съблазнила да се люби с нея, мамейки го, че прекарва с нея много по-кратко време, отколкото протича извън нейния дворец. Други неща, които споменава, са как слиза в Долния свят, как успява да се изплъзне от омагьосващата песен на сирените и как се озовава под властта на красивата магьосница Калипсо, у която остава 7 години; гибелта на хората си, загинали главно при срещи с разни свъхестествени сили.

Владетелят на феаките осигурява кораби за Одисей, за да се завърне той в родната си Итака. Предрешен/маскиран като просяк (след като пак остава без спътници) и състарен допълнително от своята богиня покровителка, героят се озовава в дома на гостоприемния му свинар Евмей. Одисей среща и завърналия се Телемах, но отначало, освен от роба си, е разпознат само от старата си дойка и от кучето си. Накрая Одисей побеждава, като опъва (непосилно за всеки друг човек) собствения си лък и стреля изумително точно с него, нахалните ухажори на жена му Пенелопа. Тя го разпознава по силата му; изповяда му, че му е останала вярна докрай, а женихите си е залъгвала, като хитро е тъкала платно през деня, а през нощта го е разваляла, понеже им е обещавала, че ще се омъжи повторно след като го изтъче. Като награда за любовната вярност на Пенелопа и за неотстъпното упорство на героя Одисей - боговете удължават любовната нощ на намерилите се отново съпрузи.

Вижте също

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Одисея.

„Одисея“ на сайта „Моята библиотека“
„Одисея“ в превод на български Архив на оригинала от 2012-04-04 в Wayback Machine.
Богдан Богданов, Мит и действителност в омировата „Одисея“ (pdf)
Манол Глишев за ‘Одисея’ от Омир Архив на оригинала от 2015-08-13 в Wayback Machine., conservative.bg
Пълният текст, на руски