Лък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия е за оръжието. За принадлежността към струнните инструменти вижте лък (музика).
Съвременна реконструкция (фибростъкло и дърво) на исторически сложносъставен рефлексен лък.

Лъкът е оръжие, предназначено за изстрелване на стрела. Исторически лъкът предхожда писаната история и е характерен за повечето култури. Стрелба с лък е изкуството, умението и практиката на употребата му.

История на лъка[редактиране | edit source]

Смята се, че лъкът като оръжие се е появил през мезолита (VІІІ хил. пр. Хр.). Скалните рисунки (петроглифи) и находките на остриета за стрели от тази епоха очертават историческата граница на появата на лъка. Най-старият лък е открит в блатото Холмегаард в Дания и е датиран около VІ хил. пр. Хр. Това е прост дървен лък, приличащ много на по-късните средновековни дълги лъкове.

Съставни части на лъка[редактиране | edit source]

Лъкът се състои от няколко съставни части:

  • Кибит или тяло - работната част на лъка, служеща за съхраняване и отдаване на енергията, необходима за изстрелване на стрелата. Частта на лъка, обърната към стрелеца обикновено се нарича корем, а частта, обърната към целта - гръб.
  • Тетива - носещата част на лъка, придаваща ускорение на стрелата.
  • Ръкохватка - частта на кибита, която стрелеца държи. Ръкохватката може да е в средата на кибита или да е разположена асиметрично.
  • Рамо (или рог) - гъвкавата част на кибита, играеща ролята на пружина при опъване на тетивата.
  • Край - служещата за прикрепване на тетивата част от кибита.
  • Ухо - изрязаната част на края, служеща за закачване на тетивата.

Видове лъкове[редактиране | edit source]

Лъковете най-общо могат да се разделят на прости и сложни.

  • Прости (или единични) лъкове (Self bow) са тези, които са изработени от един материал - обикновено дърво.
  • При сложните лъкове няма утвърдена класификация. Различните автори различават сложни, съединени, усилени, ламинирани, съставни и сложно-съставни лъкове. Съществуват и други определения. Тези типологични различия се правят не само въз основа на материалите, използвани при изработване на сложния лък (дърво, сухожилия, рог и кост), но и въз основа на технологиите, използвани за съединяването им (лепене, оплитане и пр.)

Сложните лъкове могат да се разделят на:

  • Усилени - те се състоят от един основен материал на кибита им (обикновено дърво) и втори слой от еластичен материал. Това евентуално може да е друг вид дърво, но по-често се използва слой от сухожилия.
  • Ламинираните са изработени от три или повече слоя сходен материал, обикновено различни по гъвкавост видове дърво.
  • Съставните (наричани понякога сложно-съставни) са направени в повечето случаи от разнороден материал - дърво, рог и сухожилия. При тях всеки слой може да бъде оформен от няколко отделни детайла

Механика[редактиране | edit source]

Стрелбата се осъществява за сметка на мускулната сила на човека, която лъкът акумулира в статична енергия за сметка на огъващите се части, а след това, при отпускане на тетивата преобразува тази енергия в кинетична и я отдава на стрелата.

Изработване на лък[редактиране | edit source]

Един от основните материали за изработване на лъка е дървото. В различните епохи, в различните културни традиции и географски региони са се използвали най-различни видове дървесина.

Най-често използваните видове дърво са ясен, тис, кедър, бреза, лешник, маклура (Osage orange) и редица тропически видове.

Съществуват лъкове, изработени изцяло от рог (с използване на сухожилия за усилване и/или за свързване на отделните части).

В Азия (напр. в Индия) през Средновековието са се използвали и лъкове, изработени от метал.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]