Леска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лешник)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Леска.

Леска
Цъфтяща обикновена леска в ранна пролет
Цъфтяща обикновена леска в ранна пролет
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Брезови (Betulaceae)
род:Леска (Corylus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Леска в Общомедия
[ редактиране ]

Леска̀ (Corylus) е род покритосеменни растения от семейство Брезови (Betulaceae). Те са листопадни дървета и големи храсти, разпространени в умерения пояс на Северното полукълбо. Плодът на леската се нарича лѐшник.

Ядките на всички видове леска могат да се използват за храна от хората, но стопанско значение има само обикновеният лешник (C. avellana) и донякъде цариградският лешник (C. maxima).

Хранителна стойност[редактиране | редактиране на кода]

Лешниците са добър източник на Витамин Е, който е силен антиоксидант и предотвратява сърдечносъдови заболявания и рак. Освен това лешниците съдържат много фолиева киселина, която помага за размножаването на клетките.

Лешник
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 2629 kJ (630 kcal)
Въглехидрати 16.7 g
      Нишесте 0.48 g
      Захари 4.34 g
      Сукроза 4.2 g
      Глюкоза 0.07 g
      Фруктоза 0.07 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0 g
   Влакна 9.7 g
Мазнини 60.75 g
   Наситени 4.464 g
   Мононенаситени 45.652 g
   Полиненаситени 7.92 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 14.95 g
Вода 5.31 g
Пепел 2.29 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 3 μg
   β-каротин 11 μg (1%)
Тиамин (B1) 0.643 mg (54%)
Рибофлавин (B2) 0.113 mg (9%)
Ниацин (B3) 1.8 mg (11%)
Пантотенова к-на (B5) 0.918 mg (18%)
Пиридоксин (B6) 0.563 mg (43%)
Фолиева к-на (B9) 113 μg (28%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 6.3 mg (7%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 15.03 mg (100%)
Витамин K 14.2 μg (12%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 114 mg (11%)
Желязо, Fe 4.7 mg (59%)
Магнезий, Mg 163 mg (41%)
Фосфор, P 290 mg (41%)
Калий, K 680 mg (14%)
Натрий, Na 0 mg (0%)
Цинк, Zn 2.45 mg (22%)
Мед, Cu 1.725 mg (192%)
Манган, Mn 6.175 mg (268%)
Селен, Se 2.4 μg (4%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Произход и разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Родината на леската е Мала Азия (днешна Турция). Понастоящем се срещат най-често в средиземноморските държави.

По производство и износ на лешници Турция е на първо място в света: тя държи 70% от производството и 82% от износа на ядката (по данни на Организацията за агрокултури и храни към ООН). Средногодишно производство на лешници: Турция – 500 хиляди тона; Италия – 125 хиляди тона; Испания и САЩ – по 25 хиляди тона.

Поради своята здравина и еластичност, клоните на леската традиционно се използват за плетове, огради, кошници и дори за въдици. Стволовата дървесина също е с високо качество, но обемът на добив е твърде малък.

Съществуват и подбрани видове леска, отглеждани с декоративна цел, например C. maxima 'Purpurea', характерна със своите пурпурни листа.

Специфики на растежа[редактиране | редактиране на кода]

Леската достига между 3 и 5 метра височина и има тънък ствол. Тя е много гъсто покрита с листа, които имат кръгла, овална или сърцевидна форма. Леската цъфти през пролетта, като мъжките и женски цветове се развиват на едно и също растение. Мъжките са събрани на дълги реси, а женските са дребни, подобни на вегетативните пъпки. Леската расте от януари до април върху хумус, който е богат на калций и съдържа много влага. Затова най-добре вирее през прохладно и влажно лято.

Женските цветчета на леската

Плодът на леската има предпазни прицветници, които впоследствие образуват твърди черупки. Когато лешникът узрее, черупката става жълто-оранжева.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Съхранение[редактиране | редактиране на кода]

Плодът на леската трябва да се съхранява на прохладно и сухо място заради съдържанието на мазнини. Излагането на светлина и топлина води до образуване на гъбичките Aspergillus fungus. Те отделят афлатоксини, които причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]