Обикновена леска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за растителния вид. За рода вижте Леска. За други значения вижте Леска (пояснение).

Обикновена леска
Illustration Corylus avellana0 clean.jpg
Nüsse der Gemeinen Hasel.JPG
Природозащитен статут
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fagales
семейство: Betulaceae Брезови
род: Corylus Леска
вид: C. avellana Обикновена леска
Научно наименование
Уикивидове Corylus avellana
Linnaeus, 1753[2]
Разпространение
Corylus avellana range.svg
обикновена леска в Общомедия

Обикновената леска (Corylus avellana) е вид покритосеменни растения от семейство Брезови (Betulaceae).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Леската представлява храст с височина 2 – 4 м. По-рядко може да се срещне и като дръвче до 8 – 9 м. Стъблото ѝ е с гладка пепелява кора, която е покрита с кафяви брадавички (лещанки). Листата са обратно яйцевидни, със сърцевидна основа, заострени на върха, неравномерно назъбени, отгоре светлозелени и рядко окосмени. Жилките от долната страна на листата са силно изпъкнали и гъсто окосмени. Мъжките и женските цветове се развиват на едно и също растение. Мъжките цветове са събрани в дълги висящи съцветия тип реса, а женските са групирани по няколко заедно и са подобни на вегетативните пъпки. Плодовете са кръгли, със зелена плодна люспа (шапчица), с вкусна ядка – лешник.

Обикновената леска цъфти през февруари-март преди разлистването, а плодовете узряват през август. Дава изобилен плод всяка година.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Леската е един от най-разпрострените храстовидни видове в България. Вирее в долната и отчасти в средната лесорастителна зона (докъм 1500 м н.в.) като подлес във и извън горите и образува на места обширни храсталаци – лещаци.

Беритба и сушене[редактиране | редактиране на кода]

Плодовете трябва да се берат в пълна зрелост, когато ядката се е втвърдила и се е натрупало по-голямо количество хранителни вещества – мазнини, белтъци, скорбяла и др. Недозрелите плодове са по-бедни на хранителни вещества и по-нетрайни – бързо плесенясват, стават горчиви и ядките им се спарушват. От един храст може да се получат 3 – 5 кг.

Сушенето предотвратява спарването и плесенясването на плодовете. Сушат се на тънък пласт (5 – 6 см) и от време на време се разбъркват. В зависимост от времето сушенето трае 6 – 12 дни. Избягват се високите температури, за да се запазят хранителните вещества, вкусовите качества и ароматът на плодовете.

Химичен състав на ядките (гранични стойности) %[редактиране | редактиране на кода]

Обикновена леска
Водно съдържание 4,30 – 5,00
Белтъци 13,80 – 15,00
Мазнини (етерен извлек) 52,60 – 55,00
Безазотни екстрактни вещества 20,40 – 20,60
захари 4,00 – 4,50
глюкоза 1,20 – 1,50
фруктоза 2,40 – 2,80
захароза 0,20 – 0,30
нишесте 12,30 – 15,00
органични киселини 0,20 – 0,25
дъбилни вещества 0,15 – 0,20
пектинови вещества 0,10 – 0,15
Целулоза 1,80 – 2,60
Общо въглехидрати 19,00 – 23,50
Минерални соли 2,30 – 2,60
калиеви, mg% 510 – 610
натриеви, mg% 12 – 15
калциеви, mg% 150 – 180
магнезиеви, mg% 80 – 120
фосфорни, mg% 280 – 320
железни, mg% 2,50 – 4,00
Витамини, mg%
B1 0,30 – 0,40
В2 0,06 – 0,08
С 40 – 60

Ядките съдържат още (по данни на И. Боров) 4,2 mg% манганови соли, 0,015 mg% йодни съединения, 33 mg% хлор, 0,8 mg% пантотенова киселина.

По данни на В. Велинов в ядките има до 0,25 mg% каротин.

От данните се вижда, че ядките имат много ниско водно съдържание. Ето защо са трайни и при обикновени условия могат да се съхраняват до няколко месеца. При по-продължително съхраняване обаче и особено при по-висока температура и влажност ядките гранясват и влошават вкусовите си качества, като могат да станат дори негодни за консумация.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Използват се ядките, листата, кората, клоните и дървесината.

Лешниковите ядки имат голяма хранителна и биологична стойност благодарение на високото си съдържание на ненаситени мазнини, белтъци, нишесте и други въглехидрати. Те се използват от най-дълбока древност като храна и лекарство. Вкусовите им качества са много добри. Високите стойности на ценни минерални соли и на витамини от групата В определят голямата биологична стойност на лешниците. Те се използват както за пряка консумация – сурови, печени, озахарени, осолени или млени, – така и за висококачествени сладкиши и бонбони.

Листата и кората упражняват съдосвиващо действие, поради което намират приложение при разширени вени, варикозни язви, тромбофлебит и малки кожни кръвоизливи. Отварата от листата се препоръчва за лечение на увеличена простата.

Използват се също и клоните, които са гъвкави и служат за изплитане на кошове, пчелни кошери тип „тръвни“ и др.

Дървесината на леската е мека, затова се използва за дърворезба.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Participants of the FFI/IUCN SSC Central Asian regional tree Red Listing workshop, Bishkek, Kyrgyzstan (11 – 13 July 2006). Corylus avellana. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 27 юни 2009.
  2. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 2, страница: 998, BHL Page ID: 359019, инстанция на: first description (of a taxon)