Обикновена леска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за растителния вид. За рода вижте Леска. За други значения вижте Леска (пояснение).

Обикновена леска
Illustration Corylus avellana0 clean.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fagales
семейство: Betulaceae Брезови
род: Corylus Леска
вид: C. avellana Обикновена леска
Научно наименование
Уикивидове Corylus avellana
L. (1753)

Обикновената леска (Corylus avellana) е вид покритосеменни растения от семейство Брезови (Betulaceae).

Описание[редактиране | edit source]

Растението представлява храст с височина 2-4 m. По-рядко може да се срещне и като дръвче до 8-9 m. Стъблото ѝ е с гладка пепелява кора, която е покрита с кафяви брадавички (лещанки). Листата са обратно яйцевидни, със сърцевидна основа, заострени на върха, неравномерно назъбени, отгоре светлозелени и рядко окосмени. Жилките от долната страна на листата са силно изпъкнали и гъсто окосмени. Мъжките и женски цветове се развиват на едно и също растение. Мъжките цветове са събрани в дълги висящи съцветия тип реса, а женските са групирани по няколко заедно и са подобни на вегетативните пъпки. Плодовете са кръгли, със зелена плодна люспа (шапчица), с вкусна ядка - лешник. Обикновената леска цъфти през февруари-март преди разлистването, а плодовете узряват през август. Плододава изобилно всяка година.

Разпространение[редактиране | edit source]

Обикновената леска е един от най-разпрострените храстовидни видове в нашата страна. Вирее в долната и отчасти в средната лесорастителна зона (докъм 1500 m н.в.) като подлес във и извън горите и образува на места обширни храсталаци - лещаци.

Беритба и сушене[редактиране | edit source]

Плодовете трябва да се берат в пълна зрелост, когато ядката се е втвърдила и се е натрупало по-голямо количество хранителни вещества - мазнини, белтъци, скорбяла и др. Недозрелите плодове са по-бедни на хранителни вещества и по-нетрайни - бързо плесенясват, стават горчиви и ядките им се спарушват. От един храст може да се получат 3-5 kg. За да се избегне спарване или плесенясване, плодовете трябва да се просушават. Сушат се на тънък пласт (5-6 сm) и отвреме на време се разбъркват. В зависимост от времето сушенето трае 6-12 дни. Избягват се високите температури, за да се запазят хранителните вещества, вкусовите качества и ароматът на плодовете.

Химичен състав на ядките (гранични стойности)%[редактиране | edit source]

Обикновена леска
Водно съдържание 4,30 - 5,00
Белтъци 13,80 - 15,00
Мазнини (етерен извлек) 52,60 - 55,00
Безазотни екстрактни вещества 20,40 - 20,60
захари 4,00 - 4,50
глюкоза 1,20-1,50
фруктоза 2,40 - 2,80
захароза 0,20 - 0,30
нишесте 12,30 - 15,00
органични киселини 0,20 - 0,25
дъбилни вещества 0,15-0,20
пектинови вещества 0,10 - 0,15
Целулоза 1,80 - 2,60
Общо въглехидрати 19,00 - 23,50
Минерални соли 2,30 - 2,60
калиеви, mg% 510 - 610
натриеви, mg% 12 - 15
калциеви, mg% 150 - 180
магнезиеви, mg% 80 - 120
фосфорни, mg% 280 - 320
железни, mg% 2,50 - 4,00
Витамини, mg%
B1 0,30 - 0,40
В2 0,06 - 0,08
С 40 - 60

Ядките съдържат още (по данни на И. Боров) 4,2 mg% манганови соли, 0,015 mg% йодни съединения, 33 mg% хлор, 0,8 mg% пантотенова киселина. По данни на В. Велинов в ядките има до 0,25 mg% каротин.

От данните се вижда, че ядките имат много ниско водно съдържание. Ето защо са трайни и при обикновени условия могат да се съхраняват до няколко месеца. При по-продължително съхраняване обаче и особено при по-висока температура и влажност ядките гранясват и влошават вкусовите си качества, като могат да станат дори негодни за консумация.

Значение[редактиране | edit source]

Използват се ядките, листата, кората,к лоните и дървесината. Благодарение на високото си съдържание на ненаситени мазнини, белтъци, нишесте и други въглехидрати, лешниковите ядки имат голяма хранителна и биологична стойност. Те се използват от най-дълбока древност като храна и лекарство. Вкусовите им качества са много добри. Високите стойности на ценни минерални соли и на витамини от групава В определя голямата биологична стойност на лешниците. Те се използват както за пряка консумация - сурови, печени, озахарени, осолени или млени, - така и за висококачествени сладкиши и бонбони. Листата и кората упражняват съдосвиващо действие, поради което намират приложение при разширени вени, варикозни язви, тромбофлебит и малки кожни кръвоизливи. Отварата от листата се препоръчва за лечение на увеличена простатна жлеза. Използват се също и клоните, които са гъвкави и служат за изплитане на кошове, пчелни кошери тип "тръвни" и др. Дървесината ѝ е мека, затова се използва за дърворезба.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Participants of the FFI/IUCN SSC Central Asian regional tree Red Listing workshop, Bishkek, Kyrgyzstan (11-13 July 2006). Corylus avellana. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 27 юни 2009.