Александър Херцен
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
|
Александър Херцен Александр Иванович Герцен |
|
|---|---|
| руски писател | |
 Портрет от Николай Ге, 1867 г. |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Ница, Франция |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XIX век |
| Школа | Аграризъм |
| Интереси | Политическа философия |
|
|
|
| Подпис |
 |
| Уебсайт | |
| Александър Херцен в Общомедия | |
Александър Иванович Херцен (на руски: Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен) е руски публицист, писател, революционер и социален философ.
Роден е на 6 април (25 март стар стил) 1812 година в Москва. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в Англия. Определян като „баща на руския социализъм“, той е и идеологически предшественик на селските популистки движения на народничеството и есерите.
През 1829 г. Херцен постъпил в Московския университет. През 1834 г. е осъден на 5-годишно изгнание в Сибир, а през 1840 г. отново го изпращат там, този път за година. През 1846 г. умира му и той получава голямо наследство, позволило му да напусне през 1847 г. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна Европа.
Херцен става свидетел на революцията от 1848 г. в Париж и започва да се замисля за емиграция в САЩ. Но ако заминел за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересува, и затова става гражданин на Швейцария. Живее в Женева и Ница, а през 1852 г. заминава за Лондон.
Основава в Лондон Волната руска типография, която става първата свободна от цензура руска печатница в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославя като революционер. През 1864 г. Херцен се върнал в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации.
Издава алманах „Полярна звезда“ и вестник „Колокол“ (заедно с Н. П. Огарьов). Съдейства за създаването на „Земля и воля“. Сред творчеството му се открояват романът „Кой е виновен“, повестта „Крадливата сврака“, мемоарното съчинение (с политически обзор) „Минало и размисли“. Пише и литературна критика.
Александър Херцен умира на 21 януари (9 януари стар стил) 1870 година в Париж.