Александър Херцен

Александър Херцен Александр Иванович Герцен
1867 г.
Роден	25 март 1812 г. (стар стил) Москва, Руска империя
Починал	9 януари 1870 г. (стар стил) Париж, Франция
Погребан	Ница, Франция
Етнос	руснаци
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Александър Херцен в Общомедия

Александър Иванович Херцен (на руски: Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен) е руски публицист, писател, революционер и социален философ. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в Англия. Определян като „баща на руския социализъм“, той е и идеологически предшественик на селските популистки движения на народничеството и есерите.

Биография

Роден е на 6 април (25 март стар стил) 1812 година в Москва. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в Англия. Определян като „баща на руския социализъм“, той е и идеологически предшественик на селските популистки движения на народничеството и есерите.

А. И. Херцен, ок. 1861 г.

През 1829 година Херцен постъпва в Московския университет. През 1834 година е осъден на 5-годишно изгнание в Сибир, а през 1840 година отново го изпращат там, този път за една година. През 1846 година умира баща му и той получава голямо наследство, позволило му да напусне през 1847 година. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна Европа.

Херцен става свидетел на революцията от 1848 година в Париж и започва да се замисля за емиграция в САЩ. Но ако замине за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересува, и затова става гражданин на Швейцария. Живее в Женева и Ница, а през 1852 година заминава за Лондон.

Основава в Лондон Волната руска типография, която става първата свободна от цензура руска печатница в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославя като революционер. През 1864 година Херцен се връща в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации.

Вестник „Колокол“, 1857 г.

Паметна плоча на лондонската Judd Street

Издава алманаха „Полярна звезда“ и вестник „Колокол“ (заедно с Н. П. Огарьов). Съдейства за създаването на „Земля и воля“. Сред творчеството му се открояват романът „Кой е виновен?“, повестта „Крадливата сврака“, мемоарното съчинение с политически обзор „Минало и размисли“. Пише и литературна критика.

Александър Херцен умира на 21 януари (9 януари стар стил) 1870 година в Париж.

Библиография

• „Былое и думы“ (1852 – 1868)
• „Кто виноват?“, роман в две части (1846)
• „Мимоездом“, разказ (1846)
• „Доктор Крупов“, повест (1847)
• „Сорока-воровка“, повест (1848)
• „Повреждённый“, повест (1851)
• „Трагедия за стаканом грога“ (1864)
• „Скуки ради“ (1869)