Назарени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
В Яков се среща с Рахел, със стадота на баща ѝ̀, Йозеф фон Фюрих се опитва да пресъздаде настроението, което създават Перуджино и Рафаел, 1836 (Австрийска галерия, Виена).

Назарени се наричат група немски художници от началото на 19 век, които се стремят да възродят правдивостта и духовността в християнското изкуство. Името назарени идва от едно присмиване към тях, заради склонността има да се обличат и подстригват в библейски стил.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1809 г., шестима студенти от Виенската академия по изобразително изкуство[1] формират художествена кооперация във Виена, наречена Братството на св. Лука (на немски: Lukasbund), по начин на средновековните художествени гилдии със същото име. През 1810 г. четирима от тях Йохан Фридрих Овербек, Франц Проф, Лудвиг Фогел и Йохан Конрад Хотингер се преместват в Рим, където се настаняват в изоставен манастир в Сан Исодоро. Към тях се присъединяват Филип Файт, Петер фон Корнелиус, Юлиус Шнор фон Каролсфелд и Фридрих Вилхелм Шадов, както и по-слабо свързани с тях други немски художници. Те се запознават с австрийския пейзажист Йозеф Антон Кох (1768 – 1839), който става неофициален лидер на групата. През 1827 г., към тях се присъединява Йозеф фон Фюрих (1800 – 1876).

Йозеф Антон Кох, Детайл от цикъла „Данте“ в Каса Масимо.

Основната мотивация на Назарените е реакцията срещу Неокласицизма и рутината в академичното преподаване на изкуствата. Те се надявали да върнат изкуството, което въплащава духовни ценности и е вдъхновено от творците от късното Средновековие и Ранния Ренесанс (виж Куатроченто) и отхвърляли повърхностната виртуозност на по-късното изкуство.

В Рим групата живее полумонашески живот, с цел да пресъздаде условията, в които са работили творците в средновековните студиа. Религиозната тематика доминира в произведенията им и две големи комисии им позволили да направят опит да възстановят средновековната фреска. Завършени са две серии с фрески в Рим за Каса Бартолди (1816 – 17) (преместени в Старата национална галерия в Берлин) и за Каса Масимо (1817 – 29). Това води до международна известност на Назарените. Въпреки това до 1830 г., всички освен Овербек се завръщат в Германия и групата се разпада. Много от назарените стават вличтелни преподаватели в немските художествени академии.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Трудно е да се определи художествената стойност на творчеството на Назарените. Завършените им картини изглеждат по-малко внушителни сега, от колкото са били за съвременниците им. Непохватна композиция, слаби цветове и повтаряемост на темите намаляват стойността им. Въпреки това идеите на Назарените за правдиво изразяване в изкуството и вдъхновението от творците преди Рафаел ще придобият особено голямо значение в Германия, а също и в Англия под влияние на Прерафаелитите. В отхвърлянето на академичното и на официалното и салонното изкуство, Назарените могат да се считат за част от анти-академичния импулс, който ще доведе до авангарда в края на 19 век.

Отличителни членове[редактиране | редактиране на кода]

Други художници, свързани с движението[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Въшни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Назарените в историята на изукуството

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nazarene movement“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.