Назарени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
В Яков се среща с Рахел, със стадота на баща ѝ̀, Йозеф фон Фюрих се опитва да пресъздаде настроението, което създават Перуджино и Рафаел, 1836 (Австрийска галерия, Виена).

Назарени се наричат група немски художници от началото на 19-ти век, които се стремят да възродят правдивостта и духовността в християнското изкуство. Името назарени идва от едно присмиване към тях, заради склонността има да се обличат и подстригват в библейски стил.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1809 г., шестима студенти от Виенската академия по изобразително изкуство[1] формират художествена кооперация във Виена, наречена Братството на св. Лука (на немски Lukasbund), по начин на средновековните художествени гилдии със същото име. През 1810 г. четирима от тях Йохан Фридрих Овербек, Франц Проф, Лудвиг Фогел и Йохан Конрад Хотингер се преместват в Рим, където се настаняват в изоставен манастир в Сан Исодоро. Към тях се присъединяват Филип Файт, Петер фон Корнелиус, Юлиус Шнор фон Каролсфелд и Фридрих Вилхелм Шадов, както и по-слабо свързани с тях други немски художници. Те се запознават с австрийския пейзажист Йозеф Антон Кох (1768 – 1839), който става неофициален лидер на групата. През 1827 г., към тях се присъединява Йозеф фон Фюрих (1800 – 1876).

Йозеф Антон Кох, Детайл от цикъла „Данте“ в Каса Масимо.

Основната мотивация на Назарените е реакцията срещу Неокласицизма и рутината в академичното преподаване на изкуствата. Те се надявали да върнат изкуството, което въплащава духовни ценности и е вдъхновено от творците от късното Средновековие и Ранния Ренесанс (виж Куатроченто) и отхвърляли повърхностната виртуозност на по-късното изкуство.

В Рим групата живее полумонашески живот, с цел да пресъздаде условията, в които са работили творците в средновековните студиа. Религиозната тематика доминира в произведенията им и две големи комисии им позволили да направят опит да възстановят средновековната фреска. Завършени са две серии с фрески в Рим за Каса Бартолди (1816 – 17) (преместени в Старата национална галерия в Берлин) и за Каса Масимо (1817 – 29). Това води до международна известност на Назарените. Въпреки това до 1830 г., всички освен Овербек се завръщат в Германия и групата се разпада. Много от назарените стават вличтелни преподаватели в немските художествени академии.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Трудно е да се определи художествената стойност на творчеството на Назарените. Завършените им картини изглеждат по-малко внушителни сега, от колкото са били за съвременниците им. Непохватна композиция, слаби цветове и повтаряемост на темите намаляват стойността им. Въпреки това идеите на Назарените за правдиво изразяване в изкуството и вдъхновението от творците преди Рафаел ще придобият особено голямо значение в Германия, а също и в Англия под влияние на Прерафаелитите. В отхвърлянето на академичното и на официалното и салонното изкуство, Назарените могат да се считат за част от анти-академичния импулс, който ще доведе до авангарда в края на 19-ти век.

Отличителни членове[редактиране | редактиране на кода]

Други художници, свързани с движението[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Въшни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Назарените в историята на изукуството

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nazarene movement“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.