Ташизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиер Алечински Цветна литография, 1987. Колекция Гелдерланд.

Ташизъм (Tachisme от френската дума tache – „петно“) е течение в живописта, разновидност на абстракционизма, зародила се във Франция около 1950 година. Често се смята за европейския отговор на американския абстрактен експресионизъм. Сродни на ташизма са живописта на действието (action painting) и информалното изкуство (ар информел, art informel), което е на мода в Западна Европа между 1958 и 1962 година.

За разлика от абстракционизма, който набляга на формата на изображението, при ташизма и сродните му течения акцентът се поставя върху случайността. Платното се превръща в „арена“ на непосредствено извършващото се върху живописно изкуство, материалите и често необичайните инструменти и пособия на рисуване придобиват самостоятелно значение.[1] Ташизмът се характеризира със спонтанни движения на четката, следи от капки и петна боя направо от тубата и понякога драскулки, напомнящи за калиграфия. Не се следва никакъв предварителен замисъл, нито изготвен ескиз.

Основни представители са художниците Жан Дюбюфе, Пиер Сулаж, Никола дьо Стал, Ханс Хартунг, Серж Поляков, Жорж Матийо, и други. Близки до ташизма са художниците от холандската група КОБРА и японската група Гутаи.

След Втората световна война терминът "Парижка школа" се отнася за тахимизма, който е европейския еквивалент на американския абстрактни експресионизъм. Важни застъпници ташизма са Жан-Пол Риопел, Волс, Жан Дубюфет, Пиер Сулагес, Николас де Стаел, Ханс Хартунг, Геърд Шнайдер, Серж Полякоф, Жорж Матию и Жан Месаджър. (Вижте списъка на художниците по-долу.)

Според Чилверс, дума "ташизъм" в изкуството са първи път е използвана около 1951 г. (френските критици Чарлз Естиен и Пиер Гююген са били приписвани на всеки от тях) и е широко разпространена от френския художник и критик Мишел Тапие в книгата му Un Art autre (1952). "

Ташизма е реакция от кубизма и се характеризира със спонтанна работа с четката, пръски и капки боя направо от съда с боя и щрихи, напомнящи зареяни за калиграфия.

Ташизма е тясно свързан с информализма(Art Informel), който в своя френски критичен контекст от 1950 г. е "липса и отсъствие на каквато и да е форма" без шаблон и в свободна форма. Art Informel представлява липсата на предварително обмислена структура, концепция и подход (sans cérémonie), отколкото обикновена случайна, слабо или спокойно създаване на живописно изкуство[2].

Художници[редактиране | редактиране на кода]

  • Пиер Алечински (роден през 1927 г.) - група "Кобра"[3]
  • Карел Апел (1921-2006) - група "Кобра"
  • Франк Аврай Уилсън (1914-2009)
  • Жан Рене Базен (1904-2001 г.)
  • Роже Бисиер (1888-1964)
  • Феручио Бортолузи (1920-2007)
  • Норман Блум (1921-1999) - американец, свързан с това движение.
  • Брам Богарт (1921-2012 г.) - група "Кобра"
  • Александър Боген (1916-2010 г.)
  • Денис Боуен (1921-2006)
  • Камил Брайън (1902-1977)
  • Алберто Бур (1915-1995 г.)
  • Бофорд Дилейни(1901-1979) - американец, свързан с това движение.
  • Жан Дюбюфе (1901-1985)
  • Агеноре Фабри (1911 - 1998)
  • Жан Фотрие (1898-1964)
  • Лучо Фонтана (1899-1968)
  • Самюел Франсис (1923-1994) - американец, свързан с това движение.
  • Илейн Хамилтън О'Нийл (1920-2010) - американски сътрудник на Тапие, повлияна от това движение.
  • Ханс Хартунг (1904-1989)
  • Жак Херолд (1910-1987 г.)
  • Лоран Хименес-Балагър (роден през 1928 г.)
  • Пол Дженкинс (1923-2012 г.) - американец, свързан с това движение.
  • Асгер Йорн (1914-1973) - група "Кобра"
  • Карел Куклик (роден през 1937 г.) - чешки фотограф, представител на информализма във фотографията.
  • Рене Лауби (1922-2006)
  • Андре Ланской (1902-1976)
  • Франсоа Ланзи (1916-1988)
  • Жорж Матийо (1921-2012 г.)
  • Жан Месаджър (1920-1999 г.)
  • Анри Мишо (1899-1984)
  • Жан Миоте (роден през 1926 г.)
  • Лудвиг Меруърт (1913-1979)
  • Ернст Вилхелм Най (1902-1968) - немски художник, повлиян от ташизма.
  • Ген Пол (1895-1975)
  • Серж Полякоф (1906-1969 г.)
  • Мари Реймънд (1908-1989)
  • Жан-Пол Риопел (1923-2002)
  • Мария Елена Виера да Силва (1908-1992 г.)
  • Емилио Скававино (1922-1986)
  • Жерар Ернест Шнайдер (1896-1986)
  • Емил Шумахер (1912-1999 г.)
  • Пиер Сулаж (роден 1919 г.)
  • Никола дьо Стал (1914-1955)
  • Пиер Тал-Коат (1905-1985) - френски
  • Мишел Тапи (1909-1987)
  • Антони Тапиес (1923-2012 г.)
  • Брам ван Велде (1895-1981 г.)
  • Луи Ван Линт (1909-1986)
  • Франсоа Уили Уенд (1909-1970)
  • Уолс (Алфред Ото Волфганг Шулце) (1913-1951 г.)
  • Зао Уу Ки (1921-2013 г.)

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Chilvers, Ian; A dictionary of twentieth-century art Oxford ; New York City : Oxford University Press, 1998 ISBN 0-19-211645-2
  • Tapié, Michel; Un art autre où il s'agit de nouveaux dévidages du réel' Paris, Gabriel-Giraud et fils, 1952 OCLC 1110556
  • Tiampo, Ming. Gutai and Informel Post-war art in Japan and France, 1945—1965. (Worldcat link: [1]) (Dissertation Abstracts International, 65-01A) ISBN 0-496-66047-0, ISBN 978-0-496-66047-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ханс Байер, „Стилове в изкуството“, изд. „Български художник“, София, 1981
  2. Troy Dean Harris, A Note on Art Informel. 2009, Bauddhamata 11.6.09.
  3. http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=1411

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tachisme“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.