Историцизъм (изкуство)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Историцизъм.
 | Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Историцизъм или историзъм се нарича харакатеристиката на редица художествени стилове, черпещи вдъхновение от пресъздаването и комбинирането на исторически стилове или изпълняването на типични техни елементи по нов начин, като по този начин може да бъде създадена напълно различна естетика.[1] Това явление се появява в края на XIX и началото на XX век.
Това явление се проявява преди всичко в архитектурата, където комбинирането на различни стилове и въвеждането на нови елементи може да доведе до съвсем нова естетика, коренно различна от естетиката на предишната епоха. Този подход на английски се нарича „ревивализъм“ (на английски: revival architecture– съживяване, възраждане).
Примери за това са:
- неороманският стил – нова интерпретация на някогашния (остарял, исторически) романски стил
- неоготическият стил – нова интерпретация на някогашния (остарял, исторически) готически стил
- неоренесансов стил – нова интерпретация на някогашния (остарял, исторически) ренесансов стил
- неовизантийски стил – нова интерпретация на някогашния (остарял, исторически) византийски стил
- необароков стил – нова интерпретация на някогашния (остарял, исторически) бароков стил.
Около 1900 г. зародилият се стил ар нуво понякога оказва разпознаваемо влияние върху историцизма. По същото време се оформя умерената реформаторска архитектура – контрадвижение, което по-късно води до класическия модернизъм.
В изкуствознанието, след неокласицизма, който през романтичната ера може да се смята за историческо движение, 19 век влиза в нова историческа фаза, в която се наблюдава интерпретация не само на към древния гръцки и римски класицизъм, но и към предходните стилистични епохи, на които започва да се гледа като на равностойни на първите. Това е вижда най-вече в архитектурата и историческата живопис, където все повече се използва историческата тематика като се отделя голямо внимание на точната периодизация. Влияние на историцизма се усеща най-силно след средата на 19 век. Промяната се свързва най-често с възхода на буржоазията по време и след индустриалната революция. В края на века символизмът и Ар нуво, последвани от експресионизма и модернизма се опитват да направят историцизма да изглежда старомоден. Въпреки това, голям брой големи обществени поръчки му се възлагат и през 20 век. Движението „Изкуства и занаяти“ успява да съчетае историцизма с елементите на Ар нуво и останалите съвременни стилове.
Влиянието на историцизма остава силно в много страни дори след 1950-те години. Когато през 1980-те години постмодерната архитектура става изключително популярна, се заражда движението на неоисторицизма, което все още има своето значение и се открива из света, особено в ретроспективни сгради.
Списък на стилове, свързани с историцизма и ревивализма в западната архитектура и декоративни изкуства
[редактиране | редактиране на кода]- Необарок
- Боз ар
- Неовизантийски стил
- Неоегипетски
- Неоготика
- Неогръцки
- Неомавритански стил
- Неокласическа архитектура
- Нова класическа архитектура
- Неоренесанс(Châteauesque · Italianate · Palazzo)
- Неоромански стил
- Архитектура на Втора френска империя
- Швейцарски стил
- Народна архитектура[2]
- Британска империя
- Адамов стил
- Бристолски византийски
- Карпентър Готик (Канада)
- Едуардски барок
- Индо-сарациниски стил (Индия)
- якобитизъм
- Стил кралица Анна
- Регентски стил
- Шотландски баронски стил
- Черно-бялото Възраждане
- Франция
- Германия
- Гърция и Балканите
- Мексико
- Холандия
- Португалия
- Руска империя и СССР
- Нео-византийски стил
- Нео-руски стил
- Сталинска архитектура
- Скандинавия
- Испания
- Съединени щати
- Джеферсънска архитектура
- Нео-американ
- Карпентър Готик
- Колигейт готик
- Нео-грузински
- Федерален стил
- Греко-Деко
- Нео средиземноморски
- Нео мисионерски
- Полски катедрален стил
- Стил Пуебло
- Стил кралица Анна
- Ричардсънски романски стил
- Испански колониален
- Нео-териториален стил
- Италия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Lucie-Smith, Edward. The Thames and Hudson Dictionary of Art Terms. London: Thames & Hudson, 1988, p. 100. ISBN 0-500-20222-2
- ↑ Holm, Ivar. 2006 [Ideas and Beliefs in Architecture and Industrial design: How attitudes, orientations, and underlying assumptions shape the built environment]. Oslo School of Architecture and Design. ISBN 82-547-0174-1.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Историцизъм (изкуство)- В Общомедия има медийни файлове относно Историцизъм (изкуство)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Historicism (art) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |