Историцизъм (изкуство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Историцизъм.

„Сънят на архитекта“ (1840), Томас Коул
Замъкът Шверин е пример за помпозен Историцизъм в архитектурата
Типична улица от 19 век, с къщи в стила на историцизма (Висбаден, Германия).

Историцизмът или Историзмът се състои от художествени стилове, които черпят вдъхновение от пресъздаването и комбинирането на исторически стилове или изпълняването на типични техни елементи по нов начин, като по този начин може да бъде създадена напълно различна естетика[1].

Това се проявява преди всичко в архитектурата, където комбинирането на различни стилове и въвеждането на нови елементи може да доведе до съвсем нова естетика, коренно различна от естетиката на предишната епоха. Този подход на английски се нарича „ревивализъм“ (на английски: revival architecture– съживяване, възраждане).

В изкуствознанието, след неокласицизма, който през романтичната ера може да се смята за историческо движение, 19 век влиза в нова историческа фаза, в която се наблюдава интерпретация не само на към древния гръцки и римски класицизъм, но и към предходните стилистични епохи, на които започва да се гледа като на равностойни на първите. Това е вижда най-вече в архитектурата и историческата живопис, където все повече се използва историческата тематика като се отделя голямо внимание на точната периодизация. Влияние на историцизма се усеща най-силно след средата на 19 век. Промяната се свързва най-често с възхода на буржоазията по време и след индустриалната революция. В края на века символизмът и Ар нуво, последвани от експресионизма и модернизма се опитват да направят историцизма да изглежда старомоден. Въпреки това, голям брой големи обществени поръчки му се възлагат и през 20 век. Движението „Изкуства и занаяти“ успява да съчетае историцизма с елементите на Ар нуво и останалите съвременни стилове.

Влиянието на историцизма остава силно в много страни дори след 1950-те години. Когато през 1980-те години постмодерната архитектура става изключително популярна, се заражда движението на неоисторицизма, което все още има своето значение и се открива из света, особено в ретроспективни сгради.

Списък на стилове, свързани с историцизма и ревивализма в западната архитектура и декоративни изкуства[редактиране | редактиране на кода]

Британска империя
Франция
Германия
Гърция и Балканите
Мексико
Холандия
Португалия
Руска империя и СССР
Скандинавия
Испания
Съединени щати
Италия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lucie-Smith, Edward. The Thames and Hudson Dictionary of Art Terms. London: Thames & Hudson, 1988, p. 100. ISBN 0-500-20222-2
  2. Holm, Ivar. 2006 [Ideas and Beliefs in Architecture and Industrial design: How attitudes, orientations, and underlying assumptions shape the built environment]. Oslo School of Architecture and Design. ISBN 82-547-0174-1.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Historicism (art)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.