Неовизантийски стил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Катедралният храм на БПЦ в София, 1912 г.
Кронщатският събор, 1913 г.

Неовизантийският стил или още популярен като Византийският ренесанс е стил в архитектурата, в който са изградени редица религиозни, институционални и обществени сгради. Възниква през 1840 г. в Западна Европа в Марсилия (антична Масалия, Прованс) и достига своя апогей през последното десетилетие на XIX век в Руската империя.

Неовизантийският стил е също така изключително популярен на Балканите през първата половина на XX век. Архитектурният стил е заимстван и повлиян от църквата „Света София“ в Константинопол. Също заимства редица архитектурни елементи от византийския стил в православната християнска архитектура в Ориента между V и XI век, както от тези в Равенския екзархат.

Шедьоври в неовизантийски стил има в Санкт Петербург, Царско село - „Възнесение Господне“, построен от Екатерина Велика, „Свети Николай“ в Кронщат, главен храм на моряците от руския военноморски флот и „Свети Александър Невски“, катедрален храм на Българската православна църква.

В неовизантийски стил са съградени и много католически храмове - Уестминстърската катедрала, главен католически храм на Англия и Уелс в Лондон; Сакре кьор на историческия за Париж - Монмартър; Базиликата Нуестра Сеньора де Атока в Мадрид разрушена по време на Гражданската война в Испания; Марсилска катедрала; Нотър Дам дьо ла Гард, както и много храмове в САЩ и другаде.

В Източен Йерусалим на Елеонския хълм има и лутерански храм в неовизантийски стил - Църква на Възнесението, превърната днес във втората по големина болница в града. Църквата-болница е посветена на Августа Виктория - кралица на Прусия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]