Пушкин (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пушкин.

Пушкин
Пушкин
— град —
    Герб
Екатерининският дворец в град Пушкин
Екатерининският дворец в град Пушкин
Русия
Red pog.png
Пушкин
Санкт Петербург
Red pog.png
Пушкин
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Санкт Петербург
Население 92 889 души
Основаване 1710 г.
Пощенски код 196601–196609
Официален сайт http://www.pushkin-town.net/.gorsovet/rus/index.htm
Пушкин в Общомедия

Пушкин (на руски Пушкин, през 1710-1918 Царское село, през 1918-1937 Детское село) е град в Русия, в състава на Пушкински район на град от федерално значение на Руската федерация Санкт Петербург. Население 84 600 жители към 2003 г. Наречен е на именития руски поет Александър Пушкин.

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

По шведско време на територията на Екатерининския дворец се намирало имението на шведски магнат. Русите основават нов град на 24 юни 1710г, когато по заповед на Петър I селището заедно с още 43 поселения е подарено на Марта Скавронска - негова втора съпруга под името Екатерина I Алексеевна. От този момент Царско Село става императорска резиденция.

История в дати[редактиране | редактиране на кода]

  • 1720 — първата улица на Царско Село — Садовая
  • 1734 — Знаменска церква — най-старата каменна постройка в града
  • 1755 — Кехлибарената стая
  • 1756 — завършва се строителството на Екатерининския Дворец по архитектура на Растрелли
  • 1782 — Орловска порта
  • 1810 - Учреждава се Лицея на Царко Село
  • 1817 — Порта «Любезным моим сослуживцам»
  • 1824 — Колонистский пруд («Колоничка»)
  • 1830 — Египетска порта
  • 1837 - Открита е градската железница
  • В края на XIX век — първия в Европа напълно електрофициран град
  • 1905 - Александровски дворец станал главна резиденция на Николай II. Тук по време на февруарската революция под домашен арест са били държани членовете на царското семейство
  • 1937 - Градът е преименуван на името на Пушкин по случай 100 години от неговата гибел
  • септември 1941- Фашиските войски разграбват и разрушават уникалния дворцов коплекс
  • 2003 — Възстанована е Кехлибарената стая

Исторически райони на града[редактиране | редактиране на кода]

  • Център - Преобладават нискоетажни постройки като много домове са построени още през дореволюционно време.
  • София - разположен южно от центъра, на югоизток от парка.
  • Красноселка
  • Фриденталска колония
  • БАМ - на север в Пушкин. БАМ е бил застроен по съветско време с многоетажни домове.

Учебни заведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Аграрен университет
  • Ленинградски държавен университет „А. С. Пушкин“
  • Военно-морски иженерен институт
  • Военно инженерно-технически университет (бивше ПВВИСУ)
  • Пушкински военен институт по радиоелектроника и космически войски
  • Учебен център ГУВД на Санкт Петербрг и Ленинградска област

Дворци и паркове[редактиране | редактиране на кода]

Дворци[редактиране | редактиране на кода]

  • Александровски дворец
  • Баболовски дворец
  • Екатеринински дворец
  • Запасно (Владимирски) дворец
  • Дворец княгини Палей

Паркове[редактиране | редактиране на кода]

  • Александровски парк
  • Баболовски парк
  • Екатеринински парк
  • Отделен парк
  • Буферен парк

Екатерински дворец[редактиране | редактиране на кода]

Най-интерестната атракция на град Пушкин е великолепният Екатерински дворец, блестящ образец на руски барок. Дворецът е именуван на Екатерина I която е втора съпруга на Петър Велики. Елисавета, дъщерята на Петър Велики, после Екатерина Велика внасят нови елементи в преустройството на двореца. Но все пак автентичният вид на зашеметяващата фасада, дело на Растели, е запазен и до днес. По време на окупацията през Втората световна война, нацистите използват двореца за казармени помещения. От 58 разрушени зали на двореца са възстановени 32.

Голяма зала[редактиране | редактиране на кода]

Най-впечатляващо помещение е Голямата зала, използвана за организиране на балове и приеми. По-дългите и стени са украсени с по два реда прозорци. Високите огледала помежду им са поставени в позлатени, богато орнаментирани рамки. По стените има още огромни потонни фрески, изобразяващи руските военни победи и постижения в областта на науката и изкуството.

Кехлибарена стая[редактиране | редактиране на кода]

От северната страна на парадното стълбище на Екатерински дворец се намира Кехлибаренаата стая. Тя дължи името си на изцяло гравираната кехлибарена облицовка, която в миналото украсява стените и, и е дарена на Петър Велики от краля на Прусия при сключването на договора от 1716 г. Кехлибарената облицовка, наред с много други ценности изчезва по време на нациската окупация. През 1979 г. съветското правителство преустановява издирването и, и пристъпва към реставрация на помещението. През 2003 година завършва възстановката.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Други великолепни стаи са Парадната синя приемна, Китайската синя гостна и Преддверието за хора. Самобитният интериор на Китайската синя гостна е дело на архитекта Камерън. При възтановяването са използвани оригинални чертежи и и оригиналната коприна за облицоване на стените, която била намерена в едно от складовите помещения на Ермитажа.

Парк[редактиране | редактиране на кода]

Сред алеите и езерата на Екатеринския парк са пръснати многобройни мраморни статуи, водопади, павилиони, мостове и кейове. Не по-малко интересна е и Английската градина. Тук се намира галерията на Камерън, където са изложени национални носии от XVIII – XIX в.

Александровски дворец[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е извън очертанията на парка, на север от Екатеринския дворец. Той е сватбен подарък от Екатерина Велика за нейния внук, престолонаследника Александър I. Местният Лицей е построен през 1791 г. като училище за потомците на Екатерина Велика. По-късно е превърнат в учебно заведение за млади благородници. Най-прочутият възпитаник на Лицея е Александър Пушкин.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препртки[редактиране | редактиране на кода]