Николай Столетов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Николай Столетов
генерал-лейтенант
Информация
Служба 1854 – 1898
Служил на Руска империя
Род войски пехота
Битки Кримска война
Руско-турска война (1877 – 1878)
Отличия Орден на Свети Георги IV ст.
Орден на Свети Владимир I ст.br>Орден на Света Анна I ст.

Роден
Починал
27 юни 1912 г. (80 г.)
Николай Столетов в Общомедия

Николай Григориевич Столетов (на руски: Николай Григорьевич Столетов) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в завоюването на Средна Азия и в Руско-турската война (1877 – 1878). Командир на Българското опълчение.

Паметник на ген.Столетов в Столетово (Област Пловдив)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Столетов е роден на 13 ноември 1834 г. в град Владимир, Русия в семейство на местен търговец. Завършва Физико-математическия факултет на Московския университет (1854). Получава степен кандидат на математическите науки.

Ориентира се към военното поприще. Постъпва като доброволец в Руската армия и участва в Кримската война. Проявява се в боевете при Севастопол и Инкерман. Произведен е в офицерско звание.

Завършва Николаевската военна академия и е изпратен в Кавказ (1859). Служи под командването на бъдещия военен министър генерал-адютант Дмитрий Милютин, с когото остава в близки отношения и по-късно.

През 1865 г. е прехвърлен в Ташкент и играе активна роля при руските завоевания в Средна Азия. Като началник на Закаспийския отряд основава град Красноводск (1869). Ръководи научна експедиция по старото корито на река Амударя. Повишен е във военно звание генерал-майор.

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на Руско-турската война (1877 – 1878) генерал-майор Столетов е назначен за командир на новосформираното Българско опълчение, включено в състава на Предния отряд (на генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Участва в боевете при Стара Загора.

Командир на Шипченския отряд, включващ Българско опълчение и Габровския отряд (на генерал-майор Валериан Дерожински). Лично командва защитата на Шипка през август 1877 г. срещу Западната османска армия. Заменен е на шипченската позиция от генерал-лейтенант Фьодор Радецки.

Командва руския авангард при зимното преминаване Стара планина от дясната колона на Южния отряд. Участва в решителната победа при Шейново. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст., Орден „Свети Владимир“ I ст. и Орден „Света Ана“ I ст.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След края на Руско-турската война е изпратен с дипломатическа мисия в Афганистан, която постига успех и предизвиква Втората британско-афганистанска война. Изпада временно в немилост след смъртта на император Александър II и отстраняването на военния министър Дмитрий Милютин.

Продължава да заема висши военни длъжности: началник на 18-та пехотна дивизия, 15-ти и 14-ти Армейски корпус. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1886 г. и генерал от пехотата от 1898 г. Член на Държавния съвет (1899).

Николай Столетов умира на 27 юни/10 юли 1912 г. в Царское село.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Къща-музей на братя Столетови, град Владимир
  • Почетен гражданин на град Габрово.

На негово име са наречени:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Статия на hrono.ru
  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 166