Дмитрий Милютин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дмитрий Милютин
Дмитрий Милютин
руски офицер и държавник
Милютин, Дмитрий Алексеевич.jpg
Роден
Починал
Симеиз, Руска империя
Погребан Москва, Русия

Награди Орден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ III степен
Орден Свети Владимир III степен
Орден на почетния легион
Орден „Академични палми“
Орден Черен орел
Pour le Mérite
Орден на слона
Орден „Свети Станислав“
Военна служба
Образование Императорска военна академия
Звание Генерал-фелдмаршал
Години 1833 – 1881
Служил на Русия Русия
Дмитрий Милютин в Общомедия

Дмитрий Алексеевич Милютин е руски граф, офицер, генерал-фелдмаршал. Държавник, Военен министър на Русия (1861 – 1881). Участник в подготовката, организацията и провеждането на Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дмитрий Милютин е роден на 28 юни 1816 г. в Москва в семейството на потомствен дворянин с родово имение в Семеиз, Таврическа губерния. Завършва Московския университетски пансион (1832).

Посвещава се на военното поприще. Произведен е в първо офицерско звание през о1833 г. Учи в Николаевската академия на Генералния щаб (1835 – 1836). След успешното и завършване е зачислен в щаба на Гвардейския корпус. Участва във Кавказката война (1839).

През 1840 – 1842 г. Пътува в Европа, включително и Балканския полуостров (1840 – 1842). Професор по военна география и военна статистика в Николаевската академия на Генералния щаб от 1845 г. Последователно е повишен във военно звание генерал-майор от 1854 г., генерал-адютант от 1859 г. Началник на щаба на Кавказката армия (1860).

Назначен е за заместник на военния министър. Военен министър на Русия (1861 – 1881).

Представител на умереното либерално течение в руския обществен живот. Близък сътрудник на император Александър II. Член на Държавния съвет.

Автор и ръководител на военните реформи в Русия. Структурата на руската армия, създадена от него, просъществува 150 години.

Като военен министър непосредствено организира подготовката и провеждането на Руско-турската война (1877 – 1878), която води до освобождението на България от османско владичество. Подписва заповедта за създаване на Българското опълчение. В продължение на 7 месеца е в Действащата руска армия в България и пряко участва във войната през 1877 г. Награден с Орден „Свети Георги“ II ст. и му е присвоена благородническа титла граф (1878).

Дмитрий Милютин е автор на множество военно-исторически, литературни и други изследвания. Оставя богато архивно наследство от около 50 000 листа. Неговите спомени и дневници са издадени във:

  • „Воспоминания“, Москва, 1919;
  • „Дневник“, т. I – IV, Москва, 1947 – 1950 и др.

Член-кореспондент и почетен член на Академията на науките в Санкт Петербург (1853, 1866).

Почетен шеф на 121-ви Пензенски пехотен полк. Почетен гражданин на Пенза (1911). Награден е с висшия руски орден „Свети Андрей Първозвани“. Повишен е във военно звание генерал-фелдмаршал от 1898 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 105