Валериан Дерожински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валериан Дерожински
руски офицер

Роден
Воронежка губерния, Руска империя
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Националност Флаг на Русия Русия

Валериан Филипович Дерожински (на руски: Валериан Филиппович Дерожинский) е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Валериан Дерожински е роден на 15 юли 1826 г. в село Надеждовка, Воронежка губерния в семейството на потомствения дворянин от полски произход Филип Казимирович Дерожинский. Бащата е руски офицер, полковник, командир на Рижкия драгунски полк. Отличава се в Отечествената война срещу Наполеон Бонапарт (1812) и при превземането на Париж пез 1814 г.

Валериан Дерожински се ориентира към военното поприще. Завършва 1-ви кадетски корпус. Военната си служба започва в 19-а артилерийска бригада през 1845 г. Завършва 2-годишния курс на Николаевската военна академия на Генералния щаб (1849). Служи в Главната квартира на Руската армия във Варшава.

Участва в Унгарската кампания (1848 – 1849). По време на Кримската война (1853 – 1856 се бие при обсадата на Силистра и защитата на Севастопол. Ранен е от артилерийска осколка. След лечение участва в защитата на Евпатория. Повишен е във военно звание полковник от 1861 г. Преподавател в Николаевската военна академия (1862 – 1872). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1872 г. Командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна дивизия (1872 – 1877).

Участва в Руско турската война (1877 – 1878). Участва във войната от първия и ден. Бие се храбро при преминаването на река Дунав пи Свищов, за което е награден с Орден „Света Ана“ I ст. с мечове. В началото на юли 1877 г. е назначен за командир на Габровския отряд в състав: 30-и Донски казашки полк, 36-и Орловски пехотен полк и 10 оръдия. Непосредствено е подчинен на началника на 9-а пехотна дивизия с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски.

През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровския общински съвет. По искане на генерал-майор Валериан Дерожински се провежда работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Генерал-майор Валериан Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Йосиф Гурко атакува от юг на Шипка. На 3 – 7/5 – 19 юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Валериан Дерожински.

В началото на август за отбраната на Шипченския проход е сформиран Шипченския отряд с командир генерал-майор Николай Столетов. В състава му влиза Габровският отряд и Българското опълчение. От 9/21 до 12/24 август отрядът геройски отбранява връх Шипка от Централната османска армия с командир Сюлейман паша. Тези дни са най-тежките в Шипченската епопея. С пристигането на връх Шипка на 13/25 август 1877 г. на 8-и армейски корпус непосредствената отбрана е поета от неговия командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване, а Габровският отряд на генерал-майор Валериан Дерожински остава на позицията. Същия ден 13/25 август на връх Узункуш при отбиване на поредната турска атака и последвалата контраатака генерал Валериан Дерожински е убит от вражески крушум.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Награждаван е многократно: Орден „Света Ана“ I, II и III ст., Орден „Свети Станислав“ II ст., Орден „Свети Владимир“ III и IV ст. Тленните му останки са пренесени в Русия. Погребани са в Новодевическото гробище (Алея на знатните) на Санкт Петербург. Признателните жители на Габрово наименуват улица „Генерал Дерожински“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 82, 84, 87, 92, 157, 163
  • Цончев П. Из общественото и културно минало на Габрово. Габрово, 1996, с. 618